Решение № 254 от 05.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110204704 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „***“ ЕООД гр. Варна, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление №03-2400397 от 25.10.2024 г., издадено от *** ** *** „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1600.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че поради прекратяване на трудовото правоотношение с лицето В. Д. и последвал от същия отказ да се яви и да получи начисленото му трудово възнаграждение, въззивникът е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението по чл.128, т.2 КТ. При условие на евентуалност, моли да бъде намален размера на наложеното наказание. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди НП като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2024 г. със Заповед №1110 на управител на въззивното дружество „***“ ЕООД било прекратено по взаимно съгласие съобразно чл.325, ал.1, т.1 КТ трудово правоотношение по трудов договор №1114 от 09.04.2024 г. със свид. В. Д. за заеманата от него длъжност „*** *** ***“. Към датата на прекратяване на правоотношението на свид. В.

Д. не било изплатено трудовото му възнаграждение за предходния м. юли 2024 г. като работодателят не сторил това и при осъщественото в същия ден връчване на съответната заповед. Трудовото възнаграждение на свид. В. Д. за м. юли 2024 г. останало неплатено и 1 към договорената в прекратения трудов договор падежна дата за плащане на месечно възнаграждение – 25-то число на месеца, следващ този, за който е възникнало вземането, при което свид. В. Д. подал до Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сигнал рег.

№24108651 от 29.08.2024 г. Извършена на 30.08.2024 г. проверка по сигнала от свидетелите П. Р.-С. и Г. Л. – *** при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, констатирала при запознаване с представените документи, включително платежна ведомост, че възнаграждението за свид. В. Д. е начислено, но действително е останало неплатено, при свид. П. Р.-С. съставила спрямо въззивника АУАН №03-2400397 от 13.09.2024 г. за нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ за това, че на 27.08.2024 г. не е изплатил на свид. В. Д. в уговорения срок до 25.08.2024 г., съгласно трудов договор №1114 от 09.04.2024 г., начисленото трудово възнаграждение за м. юли 2024 г. При предявяване на АУАН на упълномощено лице, както и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Същевременно, с Протокол №ПР2433290 от 13.09.2024 г. на въззивникаработодател било издадено предписание да изплати договореното трудово възнаграждение за свид. В. Д. в срок до 19.09.2024 г. Предписанието също останало неизпълнено като на 19.09.2024 г. свид. В. Д. получил лично само писмена покана от въззивното дружество да се яви в офис за получаване на документи, свързани с приключилото трудово правоотношение.

В последствие свид. В. Д. предявил вземането си за съответното трудово възнаграждение по съдебен ред.

Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал оспореното НП, с което приел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и на въззивника било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 1600.00 лв.

Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите В. Д., П. Р.С. и Г. Л., така и от приобщените документи – НП №03- 2400397 от 25.10.2024 г., АУАН №03-2400397 от 13.09.2024 г., пълномощно рег.№2484 от 20.06.2024 г., трудов договор №1114 от 09.04.2024 г., заповед №1110 от 05.08.2024 г., разчетно-платежна ведомост за 2024 г., график на работни смени в „***“ ЕООД за м. юли 2024 г., призовка №ПР2433290 от 29.08.2024 г., идентификационна карта на „***“ ЕООД от 13.09.2024 г., протокол №Пр2433290 от 13.09.2024 г., уведомление от В. П. от 19.09.2024 г., писмени обяснения от В. П. от 19.09.2024 г., вътрешни правила за работна заплата в „***“ ЕООД, правилник за вътрешния трудов ред в „***“ ЕООД, протокол за извършена проверка №ПР2423441 от 26.06.2024 г., уведомление от В. П. от 08.07.2024 г., заповед №З-0864 от 17.10.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени при спазване на установените процесуални срокове и съдържат всички необходими реквизити съобразно чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано достатъчно ясно и в степен, позволяваща му да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да 2 се защитава. Посочена е счетената за нарушена материалноправна норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

При приетата за установена като несъмнено ясна и безспорна между страните фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че с прекратяване на трудовото правоотношение, вземанията на работника за заработено до този момент трудово възнаграждение, както и за обезщетения по прекратеното правоотношение, стават изискуеми от датата на прекратяване. В този смисъл, с категоричната констатация, че към съответната дата 05.08.2024 г. въззивникът-работодател не е изплатил заработеното от свид.

В. Д. трудово възнаграждение за предходния м. юли 2024 г., неизпълнението на задължението по чл.128, т.2 КТ следва да се счита за осъществено от следващата дата 06.08.2024 г. Това е така, защото договорения с трудов договор падеж за плащане на трудово възнаграждение, както всъщност и всяко друго, регламентирано в КТ трудово-правно задължение, не може да обвързва страните и при прекратено трудово правоотношение. От този момент нататък, взаимоотношенията между страните са вече гражданско-правни и само основанията за техните претенции произхождат от вече прекратеното трудово правоотношение. При тези фактически и правни констатации, съдът намира, че твърдяното с процесното НП нарушение не е осъществено при описаните в двата акта обстоятелства – чрез неплащане на трудово възнаграждение за м. юли 2024 г. за свид. В. Д. в договорения с трудов договор срок и на посочената в НП дата на извършване – 27.08.2024 г. Поради това, въпреки правилно установеното основно обстоятелство – неплатено трудово възнаграждение за м. юли 2024 г. за свид. В. Д. и правилната квалификация на този факт като неизпълнение на задължение по чл.128, т.2 КТ, съдът намира твърдяното нарушение за неосъществено по начина и на датата, визирани в оспореното НП, поради което същото следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат, чийто размер 500.00 лв (255.65 евро) надвишава незначително - само с 40.00 лв, установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, при което с оглед отправеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност и съобразно изискването по чл63д, ал.2, изр.2 ЗАНН и критериите по §1а, ал.2, т.2, вр. т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., предвид разнородния вид и значителния обем на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и с посочен от въззивника свидетел, а също и с оглед разглеждането въззивното производство в три съдебни заседания с активно лично участие на упълномощения адвокат, включващо изготвяне на жалба, реализиран електронен достъп до делото, отправени искания и становища по доказателства, активно участие при провеждане разпит на четирима свидетели и пълноценно изявление при съдебните прения, при което съдът намира сторените от въззивника разноски за напълно съответстващи на извършената от адвоката работа, както по подготовката на делото в предсъдебната фаза, така и в хода на въззивното производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-2400397 от 25.10.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ на „***“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 103777717, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1600.00 лв.

3

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 103777717, сумата 255.65 евро (двеста петдесет и пет евро, 65 цента), представляваща разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4