Решение № 7 от 03.02.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Бургас, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600238 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 2 от 16.01.2024г., постановена по НОХД № 1638/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, съдът признал подсъдимия Х. Х. К. ЕГН ********** от с. Ябланово, община Котел, област Сливен, за виновен в това, че на 09.03.2022 г., около 15.00 часа на кръстовището, образувано между път № 7306 и път № 705 на изхода на гр. Сунгурларе, общ.

Сунгурларе, обл. Бургас, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № ** **** **, нарушил правилата за двиЖ.е – чл.50 ал.1 от Закона за двиЖ.е по пътищата (ЗДвП) и чл.46 ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за двиЖ.е по пътищата (ППЗДвП), като не пропуснал движещия се по път № 7306, означен като път с предимство л.а. „Пежо Бипър“ с рег. № ** **** **, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на К. В. К., ЕГН ********** от с.

Мокрен, област Сливен, настъпила на 09.03.2022 г., и на Х. М. К., ЕГН ********** от с.

Ябланово, област Сливен, настъпила на 16.03.2022 г., поради което и на основание чл.343 ал.3 б. „б“ предлоЖ.е първо вр. чл.342 ал.1 вр. чл.2 ал.1 и чл.58а ал.1 НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.343г от НК на подс.К. било наложено и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2217.84 лева по сметка на ОД на МВР – Бургас, като окръжният съд се разпоредил и с вещественото доказателство по делото.

С отделно определение от 24.09.2024г., по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК, във връзка с чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, подс. К. бил осъден да заплати на адв. Р. М. от АК – София, възнаграждение в размер на 2250 лева, ведно с начислен върху него ДДС в размер на 450 лева, за оказаната от адвоката безплатна правна помощ на частните обвинители В. К. С.

1 и С. В. Д. – съответно майка и сестра на пострадалата К. В. К.. Със същото определение била оставена без уваЖ.е претенцията на адв. М. подсъдимият да бъде осъден да й заплати възнаграждение в размер на 5400.00 лева.

Недоволен от присъдата останал подс. Х. К., който я обжалвал в срок чрез защитника си адв. П. Н. от АК – Бургас. Жалбата е бланкетна, с позоваване на допуснати от първия съд съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подс.

К., неправилно прилоЖ.е на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание, с акцент на твърдението, че първоинстанционният съд безкритично възприел обвинителната теза на прокурора, включително при определяне на наказанието. Претендира се отмяна на оспорената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас, а при условията на евентуалност – намаляване размера на наложеното наказание и отлагане на ефективното му изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК.

С допълнение към въззивната жалба, защитникът на подс. К. излага съобраЖ.я за допуснати от окръжния съд нарушения на материалния закон, тъй като изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ не било отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК, при наличие на всички предвидени в тази разпоредба предпоставки – много ниска обществена опасност на дееца, изцяло положителна личностна характеристика, ангажираност на К. с учене и работа, насочени към повишаване личностния му капацитет и полезност за обществото, чисто съдебно минало и изразено от него искрено разкаяние за стореното, изрядно процесуално поведение, младата възраст на дееца и наличието на обективна възможност целите на наказанието да бъдат изцяло постигнати с отлагане изпълнението на наказанието. Отправено е искане за изменение на първоинстанционната присъда чрез отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание на основание чл. 66 от НК за максималния предвиден в закона изпитателен срок.

Против присъдата е депозирана жалба и от частните обвинители Г. З. С., В. Г. С., З. Г.

С., Х. Г. С., последните трима чрез техния баща и законен представител Г. З. С., чрез упълномощените им повереници адв. Н. Д. от АК – Шумен, адв. Ж. Т. от КАК и адв.Б. А. от АК - София. В жалбата се оспорва присъдата единствено по отношение на наложеното на подс. К. наказание, което частните обвинители считат за несправедливо - твърде снизходително и несъобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Претендира се изменение на присъдата в частта, касаеща наказанието, което да бъде определено към законовия максимум, предвид наличните многобройни отегчаващи обстоятелства.

Постъпила е жалба и от адв. А. Б. от АК – София, упълномощен повереник на частните обвинители Е. М. К. и М. Х. К., с която присъдата се оспорва само по отношение на наложеното на подсъдимия наказание. Изразена е позиция, че по делото преобладават отегчаващите вината и отговорността на К. обстоятелства, поради което първоинстанционната присъда, като несправедлива, следва да бъде изменена, и на дееца да се определят и наложат наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в размер около или над средния предвиден в закона размер за извършеното престъпление.

Депозирана е жалба и от частните обвинители В. К. С. и С. В. Д., чрез упълномощения повереник адв. Р. М. от АК – София. Отново се оспорва индивидуализацията на наказанията, налоЖ. на подс.К., с аргументи за допуснати от окръжния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, довели според тези жалбоподатели до определяне на несправедливо и занижено наказание на дееца. Като неотчетени при постановяване на присъда отегчаващи обстоятелства конкретно се сочат причинената смърт на двама души в млада възраст, както и несъставомерни телесни повреди на още две лица, за които К. не би понесъл наказателна отговорност; времето, мястото и обстоятелствата, при които е осъществено престъплението; многобройните допуснати от К. нарушения на правилата за двиЖ.е преди процесното деяние; че подсъдимият с деянието нарушил едновременно две разпоредби за двиЖ.е по пътищата, и с поведението си застрашил всички останали участници в двиЖ.ето; и най-сетне фактът, че при настъпване на 2 произшествието пострадалата К. К. била в ранен стадий на бременност. Предвид изброеното, с жалбата се иска изменение на присъдата относно наказанията, които да бъдат увеличени до предвидените в закона максимални размери.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас застъпва позиция за законосъобразност на присъдата и за липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния наказателен закон, както и несправедливост на наложеното наказание. Счита, че окръжният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения нито при обсъждане на наличните доказателства и извличане на съставомерните факти, нито при техния анализ и правна оценка. Поддържа, че при стриктно спазване на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, първата инстанция е отчела всички смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, точно е отмерила наказанието при условията на чл.54 от НПК и аритметически правилно го е редуцирала по предвидения в чл.58а ал.1 от НК ред. Счита, че въпреки изключителния превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, в случая не са налице основанията за прилоЖ.е на привилегията по чл.55 от НК, и наказанията правилно са били определени при условията на чл.54 от НК. Изразява съгласие с решението на мнозинството от първоинстанционния съдебен състав да наложи на подс. К. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца, сведено до срок от 2 години и 4 месеца след редукцията по чл.58а ал.1 от НК, което да се изтърпи ефективно, както и по-дългия срок от 5 години на наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, съответстващо на установената обществена опасност на дееца като водач на МПС и данните за допуснатите от него преди деянието административни нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата. Изразява убеждение, че въпреки отличните характеристични данни и ниската обществена опасност на подсъдимия, същият следва да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ ефективно, тъй като при допуснатото от него грубо нарушение на ЗДвП и причинения много тежък престъпен резултат, обществото не би приело за справедливо условно осъждане на виновния. Счита отправените с жалбите на частните обвинители искания за увеличаване на налоЖ.те наказание до максималния или средния предвиден в закона размер за неоснователни, тъй като това не би съответствало на ниската степен на обществена опасност на дееца и преобладаващите в случая смекчаващи обстоятелства. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Частните обвинители Г. З. С., В. Г. С., З. Г. С., Х. Г. С., както и упълномощените им повереници адв. Н. Д. от АК – Шумен, адв. Ж. Т. от КАК и адв.Б. А. от АК – София, всички редовно призовани, не се явяват пред въззивния съд. Постъпило е писмено становище от поверениците адв. Н. Д. и адв.Б. А., които изразяват съгласие делото да се разгледа в тяхното и на техните доверители отсъствие, заявяват, че поддържат подадената от тях въззивна жалба и оспорват тази, подадена от подс. К., поддържат и искането на последния да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ към установения за съответното престъпление максимум.

Частните обвинители Е. М. К. и М. Х. К., както и техния упълномощен повереник адв. А. Б. от АК – София, всички редовно призовани, също не се явяват във съдебното заседание. По делото е депозирана молба от адв. Б., в която се сочи, че той и доверителите му са надлежно призовани, но поради служебна ангажираност няма възможност да се яви пред съда. Заявява, че оспорва подадената от подсъдимия жалба, поддържа подадената от неговите доверители въззивна жалба изцяло и моли за нейното уважаване, като бъде увеличен размера на налоЖ.те на подс. К. наказания.

Частните обвинители В. К. С. и С. В. Д., и упълномощеният им повереник адв. Р. М. от АК – София, редовно призовани, не се явяват. С писмена молба повереникът адв. М. оспорва въззивната жалба на подсъдимия, поддържа собствената въззивна жалба и претендира за нейното уважаване, като на подс. К. бъде наложено по-голямо по размер наказание, което да изтърпи ефективно, предвид високата обществена опасност на деянието и дееца, а въззивната жалба на подсъдимия да бъде оставена изцяло без уваЖ.е.

Във въззивното съдебно заседание подсъдимият Х. К. се явява лично и с 3 упълномощения си защитник адв. П. Н. от АК - Бургас, който поддържа жалбата с излоЖ.те в нея съобраЖ.я, ангажира и допълнителни писмени доказателства, касаещи придобити от К. образователни степени, професионални умения и характеристики от настоящи и бивши работодатели, близки и съселяни на подсъдимия. Защитникът излага теза, че деянието е осъществено при най-леката форма на вина – непредпазливост, при извършването му подсъдимият е бил само на 21 години, допуснатите от него преди деянието нарушения на правилата за двиЖ.е не са толкова многобройни, и по-съществените от тях са две, докато останалите са обичайни нарушения с ниска степен на общества опасност, особено предвид факта, че работата на подсъдимия е свързана с непрекъснати пътувания. Поддържа, че превъзпитателния процес да К. вече е започнал с привличането му за участие в наказателното производство, и предвид категоричния превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, както и много добрите характеристични данни на подсъдимия защитава становище, че всички упоменати в чл.36 от НК цели на наказанието, и най-вече личната превенция, биха могли да се постигнат с отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок на основание чл.66 ал.1 от НК.