Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2403 от 28.09.2026, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 450/2026
Вид
Решение № 2403
Подписан
28.09.2026
В сила
28.09.2026
Състав
Виктор Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1, предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.1, б."е" · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2403

Кърджали, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700450 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.171, т.1, б.„е“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Г. А. С., с постоянен адрес: [област], [община], [населено място], [улица], [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адвокат В. С. Х. от АК - [област], с адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица], [адрес], [община], [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0302-000012 от 03.07.2026 год., издадена от Н. Г. П., на [длъжност] в РУ - [населено място] към ОДМВР - Бургас, с която, на Г. А. С., на основание чл.171, т.1, б.„е“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но за не повече от 6 месеца и с която е отнето СУМПС [номер].

Жалбоподателят заявява в жалбата, че не е доволен от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0302-000012 от 03.07.2026 год., издадена от Н. Г. П., на [длъжност] при РУ – [населено място] към ОДМВР - Бургас, поради което я обжалва изцяло в законоустановеният срок, като счита същата за незаконосъобразна, постановена при грубо нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Излага съображения за това, като най-напред сочи, че на 03.07.2026 год., около [час], в [населено място], [област], действително управлявал собствения си лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер] и че бил спрян за проверка от полицейски органи, в хода на която се установило, че застраховката „Гражданска отговорност“ била изтекла и регистрацията му е била служебно прекратена, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, във вр. с чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането, на датата 23.06.2026 година. Сочи също, че му бил съставен АУАН №[серия] [номер] от [дата], но веднага след извършената полицейска проверка заплатил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което била издадена застрахователна полица №[номер] от [дата] на [застрахователна компания]. Жалбоподателят излага довод, че действително е забравил да поднови задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, но и че съгласно чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането е следвало да бъде уведомен от Информационния център, че застрахователният му договор не е подновен и да му се даде срок от 14 дни, от датата на изпращане на уведомлението, да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор и че ако в 14-дневния срок след уведомяването му не представи доказателства за сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.574, ал.11 от КЗ, гаранционният фонд уведомява органите на МВР да прекратят служебно регистрацията на автомобила му. В тази връзка жалбоподателят сочи, че не е получавал такова уведомление, като Гаранционният фонд е предприел действия за прекратяване регистрацията на автомобила му без изобщо да е бил уведомен по горепосоченият ред. Счита, че ако е бил получил уведомление, веднага щял да заплати застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила. Сочи също, че за служебно прекратената регистрация на автомобила не е бил уведомен и от МВР, съгласно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП и че за изтеклия срок на застраховката „Гражданска отговорност“ му било напомнено при извършената на 03.07.2026 год. проверка, когато било установено нарушението и му бил съставен АУАН и е била издадена процесната заповед за налагане на ПАМ. Според жалбоподателя, при постановяване на обжалваният акт, наказващият орган не е взел предвид факта, че за служебното прекратяване на регистрацията не е бил уведомен нито от Гаранционния фонд, нито от МВР, като твърди, че същия не е изложил никакви съображения в мотивите си към обжалвания акт в тази насока, поради което счита служебно прекратената регистрация на автомобила му за незаконосъобразна, извършена в противоречие на закона.

Предвид гореизложеното, с жалбата моли съда да отмени изцяло обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0302-000012 от 03.07.2026 год., издадена от Н. Г. П. – [длъжност] при РУ - [населено място] към ОДМВР - Бургас, като незаконосъобразна, както и моли за присъждане на разноските по делото.

Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят Г. А. С., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], се явява лично и с редовно упълномощения му процесуален представител – адвокат В. Х. от АК – [област], който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0302-000012 от 03.07.2026 год., издадена от Н. Г. П., на [длъжност] в Районно управление - [населено място] към ОДМВР – Бургас, като за незаконосъобразна, като излага довод, че от обективна страна, жалбоподателят действително е извършил административно нарушение, но не и от субективна страна, поради факта, че е управлявал собственото си МПС, на което бил забравил към онзи момент да плати задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и че в случая е следвало жалбоподателя да бъде уведомен, че срокът й е изтекъл, което не е било направено от Гаранционния фонд. Предвид това счита, че на жалбоподателя не може да му бъде вменена вина, че е управлявал МПС, без да е платена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отново моли да бъдат присъдени на жалбоподателя и направените по делото разноски, за което представя списък на същите.

Ответникът по жалбата – [длъжност] в Районно управление – [населено място] към ОДМВР – Бургас – Н. Г. П., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.6/, е връчен лично на жалбоподателя Г. А. С., на датата 03.07.2026 год., за което е положен подпис на получателя и е вписана датата на връчване. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се обжалва, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодната система на РУ – [населено място] към ОДМВР - Бургас с Вх.№302000-1202/12.02.2026 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.5/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 9-ия/деветия/ ден след връчването на екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, от което следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. От горното пък следва, че жалбата е подадена по предвидения ред, в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание. Същата, освен това, е подадена от лице – Г. А. С. – адресат на заповедта, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В настоящия случай, с оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0302-000012 от 03.07.2026 год., издадена от [длъжност] в РУ - [населено място] при ОДМВР - Бургас/л.6/, спрямо жалбоподателя Г. А. С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„е“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но не повече от 6 месеца.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че на 03.07.2026 год., около [час], в [населено място], по [улица], до [обект], в посока към [улица], Г. А. С. е управлявал личния си лек автомобил, [Марка], [модел], с рег. номер [рег. номер], за който, след извършена проверка с РСОД и ОДР, е установено, че е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от датата 23.06.2026 год., с което извършил нарушение на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Със заповедта временно е отнето и СУМПС [номер].

В заповедта е описано, че същата е издадена въз основа на съставен АУАН [серия] №[номер], съставен от Н. Г. П. – [длъжност] в РУ – [населено място] към ОДМВР – Бургас. Този АУАН е представен по административната преписка/л.11/ и от същия е видно, че е съставен против Г. А. С., за извършено нарушение на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП, като в този АУАН са описани същите обстоятелства относно извършеното от Г. С. нарушение. С този АУАН, като доказателства са били иззети: 1. СУМПС [номер]; 2. 2 (два) броя регистрационни табели с номер [рег. номер]; 3. СРМПС №[номер]. Актът е връчен на нарушителя на място и подписан от него без възражения, като в същия този АУАН, най-отдолу е оформена разписка, в която е описано, че 2 (два) броя регистрационни табели с номер [рег. номер] и СРМПС №[номер] – част II, са върнати на Г. С. и е отразено, че е сключена ЗГО [номер].

Към жалбата, респ. по административната преписка, е приложено и съответно е прието като доказателство по делото, заверено копие от застрахователна полица №[номер] на [застрахователна компания]/л.7/, от която е видно, че още в деня на съставянето и връчването на АУАН [сер.] №[номер] от [дата], а именно – на 03.07.2026 год., жалбоподателят Г. А. С. е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за собственото му МПС – описания в оспорената заповед лек автомобил, [Марка], [модел], с peг. номер [рег. номер], за срок от 12/дванадесет/ месеца, с период на застрахователно покритие: начало - 17:20 часа на 03.07.2026 год. и край - 23:59 часа на 02.07.2027 год., като застрахователната премия по полицата, в размер на 150.25 евро, е разсрочена на четири вноски – първата с падеж на датата на сключване на договора – 03.07.2026 год., която видно от Сметка №[номер] по горецитираната застрахователна полица/л.8/ е била платена в уговорения срок.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява доказана и основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.2б, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, оспорената заповед е издадена от [длъжност] в РУ – [населено място] при ОДВМР – Бургас, с надлежно делегирани, съгласно Заповед №251з-5684 от 07.10.2025 год. на директора на ОДМВР – Бургас, правомощия по издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, т.е. заповедта е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен с горецитираната заповед.

На следващо място, с оглед съдържанието на акта съдът приема, че формално е спазена установената от закона форма, изискуема се съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта, като е посочен номер на АУАН, с който се твърди да е установено извършеното от жалбоподателя Г. А. С. нарушение на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП, посочен е актосъставителят, който е съставил този АУАН и датата на съставянето му, посочено е мястото на извършване на нарушението, датата и часа на извършването му, описано е МПС – лекия автомобил със служебно прекратена регистрация, който се сочи, че е бил управляван от жалбоподателя, с марка, модел и регистрационен номер, посочени са трите имена, точен адрес и ЕГН на жалбоподателя, отбелязано е фактическото основание за издаване на заповедта, посочена е и твърдяната за нарушена от жалбоподателя Г. А. С. правна норма от ЗДвП – чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП, както и е посочено правното основание за издаването й – чл.171, т.1, б.„е“ от ЗДвП.