Решение № 716 от 07.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Пловдив, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330100501 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против М. М. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 13.08.2018г. – 13.08.2020г., в качеството си на такъв за водоснабден недвижим имот, находящ се в *****, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 553.65 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 36.37 лева, за периода 31.10.2018г. – 31.07.2020г. Твърди се, че ответникът е наемател на ОП „Жилфонд“ и като такъв отговарял за задълженията, натрупани по партидата. Същият фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ****, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количество, предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 26, ал.2 от Общите условия. Съгласно ОУ монтираното измервателно устройство в имота на потребителя е индивидуално и предвид това подмяната му, респ. поставянето му е задължително за потребителя. Твърди се, че ответникът е знаел, че монтираното устройство е било неизправно, както и за начина на отчитане на водомера за посочения период, но при отчетите, в повечето случаи е отказвал да положи подпис.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 11265/2020 г. на ПдРС, XVI гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с 1 разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно: 03.09.2020г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от назначения особен представител на ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че липсвали доказателства относно това ответникът да е потребител на ВИК услуги, предоставяни от ищеца, както и, че същият е наемател на ОП Жилфонд. Нямало доказателства и относно това, че са налице условията за отчитане на потребените количества вода по съответния ред, предвиден в чл.26, ал.2 от ОУ. В приложените карнетни листове липсвало подпис, както на потребителя, така и на свидетели. Липсвали данни да е съставен протокол, който да удостовери невъзможността за достъп до имота или отказ на ползвателя да осигури такъв.

Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 11265/2020 г. по описа на ПРС, Х VІ гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 553.65 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 13.08.2018 г. – 13.08.2020 г. за обект, находящ се в ******; 36.67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.10.2018 г. - 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.09.2020 г. до окончателното й погасяване.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ******, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и 2 канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

От представените доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът има качеството на потребител.

Видно от приетите документи от ОП „Жилфонд“, на 20.06.2003 г. /л.99/, 22.07.2005 г.

/л.82/, е сключен безсрочен договор за наем на общинско жилище, 05.06.2017 г. /л.76/ - за 1 година, а впоследствие и на 06.12.2018 г. /л.68/ за срок от 10 години, т.е. до 06.12.2028 г., за процесното общинско жилище, находящо се в *****, сключени между ответника и Община Пловдив, ОП „Жилфонд“, като ответникът в последният е декларирал, че домакинството му се състои от петима души– съпруга, две деца, снаха и внучка. Поел е задължение, съгласно чл. 15 от Договора, да заплаща разходите за консумирана топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода. Изрично е подписал декларация, че е съгласен копие от настанителната му заповед да бъде предоставена за служебно ползване на ЕВН България (енергоснабдяване и топлофикация) и до ищцовото дружество „ВиК“ ЕООД, както и, че ежемесечно в ОП „Жилфонд“ Пловдив (при заплащане на наемната цена) ще представя бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК. В тази насока, подписаната от ответника декларация има характер на извънсъдебно признание на ответника, че последният е изявил воля, да бъде абонат на ВиК. Същата се ползва с доказателствена сила срещу него, тъй като касае неизгоден за него факт.

Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”, според нормативната уредба. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от него и семейството му /четирима или петима души/, видно от представените от „ОП „Жилфонд“ констативни протоколи.

През целия период в обекта е имало по четирима обитатели, видно от същите констативни протоколи, които следва да бъдат възприети, тъй като почти всички са подписани от ответника или от членове от домакинството на ответника. /с изключение на два констативни протоколи - на л. 71, който е от 30.03.2021 г. (който е за период, извън процесния) и на л. 72 – от 15.02.2020 г., с отбелязване, че по данни на съседи – наемателите са в чужбина.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на 3 потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.

Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят или негов представител не са отказвали да поставят подписи. В карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени. Нещо повече, по делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи, макар по делото да се установява, че обитателите са четиримапетима. Последното обстоятелство се установя и от показанията на свидетеля К. /инкасатор/ - ежемесечно правила посещения през периода от 2018 г. до месец ноември 2019 г.

Инкасаторът твърди, че тъй като в апартамента не е имало работещ водомер, е издадено известие за монтирането на водомер, което е връчено на ответника, тъй като го е отразила в карнета. Сочи, че в апартамента са живели пет човека. Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и житейски логични. Няма данни, които да ги опровергават.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е начислявал произволно потребените количества вода.

Отделно, вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, тъй като е имало реално ползване на доставената и отведена вода.