Решение № 72 от 18.04.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Айтос, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20222110100405 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.П.П., EFH **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.Г. К. - БАК, съдебен адрес:

*** против Р. Д. К., EГH **********, с постоянен адрес: ***.

С исковата молба ищецът Г.П.П., EГH **********, с постоянен адрес: *** моли да се постанови съдебно решение, по силата на което ответникът Р. Д. К., EГH **********, с постоянен адрес: *** да бъде осъден да му заплати сумата от общо 21 000,00 (двадесет и една хиляди) лева, от които 20 000 (двадесет хиляди) лева - представляващи неимуществени вреди от престъпление пo смисъла на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от Наказателния кодекс (НК), изразяващо се в умишлено причиняване на средна телесна повреда, чрез събаряне на земята, вследствие на което на ищеца е причинена луксация на лява лакътна става, довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок oт около 56 седмици, ведно със законната лихва oт датата на непозволеното увреждане - 09.06.2021 година до окончателното изплащане на вземането, както и сумата oт 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща имуществени вреди oт престъплението, извършено от ответника, за заплатен адвокатски хонорар пo ДП № 134/2021 година пo oпиca на PУ-Айтос.

Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Представя писмени доказателства: Договор за правна помощ и съдействие от 07.09.2021 г. пo ДП № 134/2021 г. пo описа на PУ MBP-Айтос и препис от Определение пo HOXД 81/2022г. на PC- Айтос.

Заявява следните доказателствени искания:

Да бъде изискано и приложено към настоящото съдебно производство HOXД 81/2021 година на PC-Айтос, в което се съдържа както постановения съдебен акт 1

Определение пo HOXД 81/2022г. на PC-Айтос, така и цялата медицинска документация, издадена за ищеца Г. П. П., касаеща нанесеното му от страна на ответника Р. Д. К. телесно увреждане.

Да бъдат допуснати дo разпит 2 (двама) свидетели при режим на довеждане, с цел установяване на претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с претенцията за неимуществени вреди.

Да бъде доцусната съ;дебно-медицинска експертиза пo писмени данни, находящи се в HOXД 81 /2021 г . на РС-Айтос, a също така да се извърши актуален преглед на ищеца Г. П. от вещото лице, което да отговори на конкретни въпроси.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Г. К. БАК поддържа исковата претенция. Ангажира доказателства, съобразно направените искания и моли за присъждане на деловодни разноски на база приложен списък по чл.80 от ГПК.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Р. Д. К., чрез пълномощик адв.Т. Х. – БАК, представя отговор с препис за ищеца. Излага становище, че искът е допустим и подсъден на РС-Айтос, а отчасти и основателен - досежно иска за обезщетение на неимуществени вреди. Оспорва основателността на исковата претенция по размер, както досежно претендираното обезщение на имуществени, така и на неимуществените вреди, поради прекомерност. Сочи, че зa да се реализира справедливо възмездяване нa претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, при определяне на размера нa дължимото обезщетение следва да се извърши задълбочено изследване нa общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността нa твърдените преживени болки, страдания и емоционални преживявания. B тази връзка моли да се съобразят всички доказателства, относими към тези правно-релевантни фaкти и правилно да се оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и е в разрез с трайната съдебна практика, поради което същото следва да бъде нaмaлeнo пo размер, съобразно конкретно претърпените физически болки и страдания, които ca пряка и непосредствена последица от увреждането.

Оспорва искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени разноски за заплатен адвокатски хонорар във връзка с воденото досъдебно производство като прекомерно. Не спори, че на осн. чл.75, ал.1 от HK, в хода нa досъдебното производство пострадалият има правото да се ползва oт повереник, но изтъква, че нито пострадалият, нито неговият повереник са участвали във втората фаза на наказателния процес. Не представя писмени доказателства и не възразява по заявените от ищеца доказателствени искания.

2

В съдебно заседание ответникът не се явява, но чрез процесуалния си представител адв.Т.Х. моли за определяне на справедлив размер за обезщетение, под претендирания от ищеца, като се позовава на съпричиняване от страна на пострадалия.

Претендира присъждане на разноски, съобразно приложен списък.

Исковата претенция намира правно основание в чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. с чл.52 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че на 09.06.2021г. ищецът Г. П. е пострадал от деяние извършено от ответника Р. К..

Очертаната в исковата молба фактическа обстановка се потвърждава от съдържанието на приложените по делото писмени доказателства, включително тези приобщени към НОХД № 81 по описа за 2022 година на РС-Айтос. С определение, одобряващо споразумение (имащо характер на осъдителна присада) от 25.05.2022г. по цитираните наказателно дело, ІІІ-ти състав на РС-Айтос е признал отв.Р. К. за виновен в извършване на престъпление пo смисъла на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от Наказателния кодекс, изразяващо се в умишлено причиняване на средна телесна повреда на Г. П. П., чрез събарянето му на земята, вследствие на което на ищеца е причинена луксация на лява лакътна става, довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок oт около 5-6 седмици. Ищецът обосновава претенцията си като сочи, че предвид изложеното наред с наказателната отговорност, деецът следва да понесе гражданска такава под формата на дължимо на пострадалия обезщетение за нанесените му неимуществени вреди.

Така установената в наказателното производство фактическа обстановка изцяло се потвърждава и от събраните в настоящото производство гласни доказателства – при пълно кореспондиране в показанията на ищцовия свидетел М. Г. П. с признанието от страна на ответника на исковата претенция по основание. В конкретния случай възраженията на ответника, както в отговора му на и.м., така и в съдебно заседание са досежно размера на претендираното от ищеца обезщетение.

При така изложеното предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, а съдът приема, че е отчасти основателен и доказан, поради следните съображения:

Исковата претенция намира правно основание в чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. с чл.52 ЗЗД, съгласно която норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

B хода на съдебното дирене от разпита на св.М. П.а-майка на ищеца, се установяват претърпените от сина й болки и страдания, вследствие причиненото увреждане 3 от страна на ответника, както по интензитет, така и по времетраене, а именно че в продължение на около 6 месеца Г.П. не е можел да извършва нормална трудова дейност, да спортува, като вследствие на увреждането е отложил изпит пo курмуване, a също така е претьрпял значителни като интензивност страдания по повод насрочена планова операция на вените. Увреждането, причинено от ответника се отразило негативно и на тази операция, тъй като ищецът е бил със счупена ръка. Наложило се св.П. да cе грижи за хигиенните нужди на сина си, което в известна степен също довело до дискомфорт и страдания за ищеца. Последният приемал почти постоянно болкоуспокояващи. Oт изслушаната и приета СМЕ cе установи, че причиненото увреждане е довело до трайно затруднение на ръката за срок от 5-6 седмици, като ищецът е носил гипс в продължение на 1 месец и след това шина за още 1 месец. След тези 2 месеца обездвижване е започнала рехабилитацията, като към момента - почти 2 г след инцидента, cе установява намалена сила в ръката, опъване в областга на лакетя при изпъване на ръката и при вдигане на тежест. Изложеното обосновава извод, че претърпените от ищеца болки, страдания и дискомфорт са със значителен интензитет, продължително във времето. Доколкото се касае за млад човек (на 22 години към датата на увреждането), напълно логично следва да се приема, че освен физическата травма, ищецът е понесъл и психическа увреда, последица от невъзможността му да спортува активно, да излиза навън, както и от страха да не бъде отново наранен.

По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, от една страна същото е направено несвоевременно, а от друга съдът намира, че е и неоснователно. Материалите, находящи се в ДП са поискани от ищеца с исковата молба и приложени като част от НОХД № 81/2022г. Отделно от това, в настоящото производство не са ангажирани каквито й да било доказателства, сочещи за съпричиняване от страна на ищеца. По делото липсват доказателства, ищецът да е действал провокативно или агресивно към ответника.

Гореизложеното обосновава извода, че в случая е налице фактическия състав, визиран в чл.45 от ЗЗД. Налице е вреда, съществува и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия за ищеца вредоносен резултат, което се установява при съпоставка на свидетелските показания с приетото заключение на Съдебно-медицинската експертиза, кредитирато от съда, като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия събран по делото доказателстван материал.

Като съобрази естеството на увреждането, съпътствано от болка, периода на възстановяване от травмите (физически и психически), съдът счита, че като резултат от повалянето му на земята, ищецът е претърпял физически и психически страдания, за което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за обезщетяване на ностъпилите неимуществени вреди, намиращи си в причинно следствена връзка с нанесеното телесно увреждане - средна телесна повреда по смисъла на НК.

Като справедливо с оглед на търпените неимуществени вреди и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размера 10 000,00 лева. В случая при определяне размера му са отчетени като негативни спрямо здравето на ищеца, действията на 4 ответника с случилото се, като зa да се реализира справедливо възмездяване нa претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, при определяне на размера нa дължимото обезщетение се извърши задълбочено изследване нa общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността нa твърдените преживени болки, страдания и емоционални преживявания в гореизложения смисъл. B тази връзка съдът съобрази всички доказателства, относими към тези правнорелевантни фaкти при определяне размера на обезщетението.

Ето защо и в останалата си част, над горепосочения размер искът следва да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан в частта относно реално претърпените негативни последици, степента на увреда на ищеца и причинно следствена връзка помежду им.

По отношение показанията на разпитаната св.П., макар същите да са кредитирани от съда досежно изложената от тях фактическа обстановка и понесени от сина й (ищеца) болки и страдания, следва да се отчете, че при емоционалната свързаност между дете и майка, съвсем естествено е преценката й относно причинените на ищеца страдания (особено психически) да е повлияна и в известна степен - субективна.