Решение № 244 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. С., 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110177309 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу З. М. Й., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 1893,84 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., 222,63 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 06.03.2024 г.; 61,81 лв., стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., и 12,22 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 06.03.2024 г.

Ищецът твърди, че ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. С., ул. „К. в.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. с.“ ЕООД.

Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се 1 осъди ответникът да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага, че не се установява реално доставяне и потребление на ТЕ, както и изправност на общия топломер. Поддържа, че не е ясно дали процесните суми са прогнозно или реално отчетени, като счита и че в общата фактура са включени стари задължения, които са погасени по давност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за задълженията преди 30.12.2021 г. Оспорва дължимостта на суми за услуга дялово разпределение, като в тази връзка сочи, че е отменена Методиката към Наредба № **-***. Твърди, че общите условия на ищцовото дружество не са публикувани в два отделни вестника, респ. счита, че същите нямат обвързващо действие. Оспорва претенциите за мораторна лихва при твърдения, че не е изпаднал в забава, с оглед липсата на отправена покана. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т. с.“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № ***, том */**** г. от 20.01.1983 г., с който З. М. Й. придобила новопостроено жилище № **, находящо се на жилищна сградаблок № *-*, *-*, *-*, вх. *, на ** етаж в кв. С., със застроена площ от 65,60 кв.

2 м.

По делото е представено удостоверение от ГИС-С., съгласно което стар адрес гр. С. – ж. к. С. блок **, **, ** и ** е идентичен с адрес: ул. „К. в." блок ** с вх. *, вх. *, вх. *, вх. *.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответницата като собственик на топлоснабдения имот, находящ се на ул. „К. в.", бл. **, вх.

*, ет. *, ап. **. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г., от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник /л.

32/. Предвид изложеното съдът приема за установено, че между страните по делото в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „К.“ ЕООД с договор, 3 сключен от упълномощен представител на етажните собственици, което дружество по силата на договор от 11.10.2004 г. прехвърлило правата и задълженията по договорите за топлинно счетоводство на „Т. с.“ ЕООд, което дружеството е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.

С договор от 03.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД - възложител и „Т. с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № *****/**.**.**** г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установи, че през исковия период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в сграда - етажна собственост, е осъществявано от „Т. с.“ ЕООД. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение и предявените искове за установяване на дължимостта са установени по основание. Ето защо доводите на ответника в тази насока се явяват неоснователни.

Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета основна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована и обективна, изготвена въз основа на представените от ищеца и ФДР документи, се установява, че за процесния период отопляемата кубатура на процесния имот е 154,50 м, както и че в него е имало 3 броя отоплителни тела, на които е поставено ИРРО с дистанционен отчет. Не е имало узаконен топломер за топла вода, както и че в исковия период не е бил осигурен достъп в имота. По общия топломер са извършвани ежемесечни отчети. Дяловото разпределение е извършвано от „Т. с.“ ЕООД, като не е потребявана топлинна енергия от отоплителни тела в имота. Топлата вода е начислявана на база 1 брой /1 лице/ потребител по 140 л/ден поради неосигурен достъп съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на 4 имота – 154 м3 . За процесния имот потребената топлинна енергия за сградна инсталация възлиза на 744,54 лв., за имота – 0 лв., за битово гореща вода възлиза на 1144,87 лв. или общо дължима сума в размер на 1889,41 лв.