Решение № 923 от 12.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110201356 по описа за 2024 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на И. К. К. против Н П № 757163-F754690/19.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

С депозираната жалба се адресира до съда искане НП да бъде отменено като бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид маловажността на случая.

Въззивникът не оспорва посочената в НП фактическа обстановка, но излага твърдение, че нарушението, за което е санкциониран е формално и маловажно, доколкото със същото не е ощетил държавния бюджет и не се накърняват интересите на държавата, съотв. нарушението, за което е наказан е първо такова и не е извършено умишлено.

В заседание по същество въззивникът, редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юк Т., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно като от събраните по делото 1 доказателства безспорно се установява извършването на процесното нарушение.

Излага становище, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, за квалифициране на нарушението като маловажно такова, доколкото същото няма инцидентен характер, доколкото въззивникът е санкциониран за същото нарушение с НП, за което няма данни в ТД на НАП – Варна дали е влязло в сила.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, както и представена от процесуалния представител на въззиваемата страна справка от информационната система на НАП за издадени по отношение на въззивника НП, ведно със заверено копие на НП № 757161-F52978/19.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 16.01.2024 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП – Варна, е установено, че задълженото лице И. К. К. с ЕГН: ********** не е изпълнил задължението си да подаде справка декларация по ЗДДС за данъчен период 01.12.2023 г. – 31.12.2023 г. в законоустановения срок – до 15.01.2024 г. в компетентната за лицето ТД на НАП, а именно – ТД на НАП – Варна. Констатирано е, че нарушението е извършено на 16.01.2024 г., а справка-декларация за посочения период е подадена на дата 01.02.2024 г. регистрирана с вх.№ 03004733929/01.02.2024 г.

При така установените факти на 02.02.2024 г., Т. Д. ,на длъжност “инспектор по приходите“ при ТД на НАП-Варна съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС на въззивника е наложено административно наказание „Глоба“ ва размер на 500 /петстотин/ лева.

Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, съотв. се установява от приобщените по делото писмени доказателства, които кореспондират помежду си. Приобщените по делото доказателствени източници в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка, която не се и оспорва от жалбоподателя.

Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

2

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност. Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, каквото качество съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП има актосъставителя, заемащ длъжност "инспектор по приходите". Нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС предвижда, че наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представено копие на Заповед № 3ЦУ - 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в т.2 б.в от която е видно, че директорите на Дирекция“Обслужване“ в ТД на НАП са оправомощени да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения, регламентирани в чл. 179 ЗДДС.

АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в разпоредбата на чл.

34 от ЗАНН давностни срокове.

Актът за установяване на нарушението е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и на чл. 43 ЗАНН - в присъствието на свидетел и в присъствието на нарушителя, подписан е от свидетеля, актосъставителя и наказаното лице.

Както АУАН, така и НП, имат предвиденото в чл. 42, ал. 1 ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1 ЗАНН съдържание, като и в двата процесуални документа се съдържа описание на нарушението при пълна идентичност, с посочване на всички съставомерни признаци от състава му, на обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на нарушените законови разпоредби.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съдът намери че от събраните доказателства се установява извършването на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател. Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС въвежда задължение за регистрираните лица да подават справка - декларация, ведно с отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, като съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС срокът за подаване на справките декларации и на отчетните регистри е до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Задължените лица следва да подадат справка декларация в указания срок и тогава, когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период /чл.

125, ал. 4 ЗДДС/. Съгласно нормата на чл. 22 ал. 7 от ДОПК, когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден. В случая 14-тия ден от мес. януари 2024 г. е неделя, неработен ден, поради което срокът по чл. 125 ал.5 от ЗДДС по отношение на данъчния период 01.12.2023 г. – 31.12.2023 г. е изтекъл в първия работен ден – 15.01.2024 г. Като не е депозирал справка-декларация по посочената разпоредба за цитирания данъчен период 3 до 15.01.2024 г., на 16.01.2024 г., въззивникът е изъвършил нарушение на тази норма.

Съдът намери обаче, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, налагайки административна санкция за маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид липсата на обществено опасни последици от административното нарушение, и предвид наличието на множество от смекчаващи вината обстоятелства, с оглед своята по-ниска степен на обществена опасност, което не оправдава извършването на санкционна дейност от административно-наказващия орган под формата на налагане на административно наказание в определения от наказващия орган минимален размер.

За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че процесното задължение по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за подаване на декларация по ЗДДС попада в обхвата на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, а съгласно чл. 273 държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По правото на ЕС не са предвидени изрични санкции за деяние като процесното. Съгласно решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело С210/10 - т. 23, при липса на хармонизация на ниво ЕС в областта на санкциите за неспазване на условията, предвидени в законодателството им в тази връзка, държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи, но при спазване правото на ЕС и общите му принципи, в това число принципа на пропорционалността. Съгласно задължението за лоялно сътрудничество, произтичащо от чл. 4, ал. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки следва да гарантират, че придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер – Решение на СЕС от 7 октомври 2010 г. по дело С-383/09. Когато по правото на ЕС няма по-точни правила за определяне на национални санкции, те не трябва да нахвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от националното законодателство цели и когато има избор между няколко подходящи мерки, винаги трябва да се прибегне към наймалко обвързващата и причинените неудобства да не са несъразмерни на преследваните цели. Също според постоянната съдебната практика на Съда на ЕС (така, в Решението от 07.10.2010 г. по дело С-382/2009 г., S. Met SIA, т. 44), и както следва от принципа за лоялното сътрудничество по чл. 4, § 3 от ДЕС, когато правна уредба на Съюза не предвижда специална санкция за нарушение на нейните разпоредби или препраща по този въпрос към националните разпоредби, посоченият принцип налага на държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза. Съдът подчертава, че като запазват дискреционната си власт по отношение на избора на споменатите мерки, държавите-членки трябва да гарантират, че при необходимост нарушенията на правната уредба на Съюза се санкционират при материални и процесуални условия, 4 аналогични на приложимите към нарушенията на националното право, които са от сходно естество и значение и които при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер.

Във връзка с последното, българският закон вече не предвижда санкции за неподадена декларация по чл. 92, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), когато не е осъществявана дейност, като именно последното обстоятелство подлежи на деклариране и проверка. Тази разпоредба касае пряко данъчно облагане, което попада в компетентността на държавите - членки. Тази хипотеза е от сходно естество с неподаването на декларация в областта на косвените данъци за период, през който не е извършвана икономическа дейност или (бел. м.) икономическата дейност е с ниски данъчни ставки.

Тези принципи при налагането на санкции за нарушение на правото на ЕС са изцяло относими в случая, а спазването им се осъществява чрез преценката по чл. 28 ЗАНН.

В случая принципите за пропорционалност и ефективност на санкцията при прилагане правото на ЕС са относими и към формалните нарушения, извършени чрез бездействие. Преследваната от чл. 179 ЗДДС цел е предотвратяване избягването на данъчно облагане чрез недеклариране на доставки, за постигането на която са регламентирани правилата за подаване на данъчни декларации и предвидени санкции за неизпълнение на задължението. Налагането на спорната санкция за неподаването им в срок, когато няма риск от загуба на данъчни приходи, надхвърля границите на подходящото и необходимото, за да се постигне преследваната от ЗДДС цел, посочена по-горе и относима към чл. 273 от директивата за ДДС. Не е опровергана постижимостта на тази цел по друг, по-малко обвързващ начин – с проверка на дейността на правния субект чрез проверка на документацията му, насрещни проверки на негови контрагенти или на данните в информационната система на НАП, декларирани от други лица по реда на ЗДДС.

В случая нарушението извършено от въззивника по смисъла на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е първо и единствено. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че от събраните по делото доказателства е видно, че процесното нарушение няма инцидентен характер. Действително в хода на съдебното производство е представено и приобщено заверено копие на НП № 757161F52978/19.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалб. К. за същото по вид нарушение, а именно за забавяне подаването на декларация по посочения текст за данъчния период 01.11.2023 г. – 30.11.2023 г. По делото обаче не са представени доказателства, че цитирания санкционен акт е влязъл в сила, като процесуалния представител на АНО в съдебно заседание е направил изрично 5 изявление, че в системата на НАП няма такива данни. Нещо повече, съдът съобрази като служебно известен фактът /установен след справка в ЕИСС/, че срещу посоченото НП е депозирана въззивна жалба, по която е образувано нахд № 1358/2024 г. по описа на ВРС , като съдебното производство към настоящия момент е висящо. С оглед на изложеното, съдът намира, че е неоснователно санкционирането на въззивника с НП № 757161-F52978/19.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна да бъде съобразено като отегчаващ факт, доколкото актът в този смисъл не е влязъл в сила. Същевременно посоченото обстоятелство е известно на въззиваемата страна, доколкото именно Директорът на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна е подписал придружаващото писмо, с което въззивната жалба срещу цитираното НП е изпратена на РС-Варна, ведно с административнонаказателната преписка.