Решение № 43 от 25.02.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Добрич, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500628 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 260593/22.02.2021 г. на КР. В. Ж. с ЕГН ********** от гр.К., ***, чрез адв.Ю. О., и въззивна жалба вх.№ 260695/26.02.2021 г. от Д. Д. ХР. с ЕГН ********** от гр.К., ***, чрез адв.П.А., двете срещу решение № 260010/28.01.2021 г. по гр.д.№ 456/2019 г. на РС-К., което всяка от страните обжалва според интереса си, а именно:

КР. В. Ж. обжалва решението в частта, в която се отхвърля предявен от нея против Д. ХР. Б., ЕГН **********, адрес гр. С., ***, иск за признаване за установено, че Д. ХР. Б. не е собственик на недвижим имот представляващ *** кв.м. ид.ч. от ПИ – нива, цялата с площ от *** кв.м. по документ за собственост, а по скица – *** кв.м., земеделска земя, трета категория с идент.

*** по КК на гр.К., придобити от него по силата на нотариален акт № *** г. на нотариус № *** на НК, вписан във вх. Рег. № *** г. на СВ гр. К. и нотариален акт № *** г. на нотариус № *** на НК, вписан във вх. рег. № **** г. на СВ гр. К..

1

Д. Д. ХР. обжалва решението в частта, в която се признава за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД сключения между С. М. М. и К.В. Х.а /сега Ж./ с нот. акт № 160/07.11.1996 г. на Каварненски районен съд, договор за продажба на недвижим имот – ½ ид.ч. от нива с площ от *** дка., трета категория, находяща се в землището на гр.К., урегулирана в парцел № *, масив № * по плана за земеразделяне при граници и съседи: нива Р. П., полски път, нива на П. П., нива на Т. Т., нива на Х. Б. /съгласно индивидуализацията в нотариалния акт/, а съгласно КК на гр.К. представляваща ½ ид.ч. от ПИ с идент. ***, целият с площ от *** кв.м., земеделска земя, трета категория, срещу цена от 167 667 лева, като привиден, прикриващ действителен и приложим между страните на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД договор за дарение на 2 недвижими имот.

КР. В. Ж. счита решението в обжалваната от нея част за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необосновано, поради което иска неговата отмяна в тази част.

Изразява несъгласие с мотивите на съда относно вещните права на ответника Б. като последващ приобретател на процесния имот при отричане на правата на неговия праводател с обратна сила. Щом като договорът от който праводателя на ответника Б. черпи права бил признат за нищожен като привиден и приложим между страните по него е договор за дарение, ответникът Х. не бил придобил вещни права, които да прехвърли на ответника Б.. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД, която имала предвид правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение. Приобретател по привидно съглашение била единствено тя, ответникът Х. не бил придобил никакви права в резултат на това съглашение, ответникът Б. имал знание към момента на придобиване, че имота е спорен заради вписана на 05.11.1998 г. искова молба на праводателката на ищцата С. М. за прогласяване нищожността на договора за продажба като прикриващ дарение и макар делото по нея да било прекратено, действието на вписването не отпадало докато не било заличено, и заради вписана възбрана върху имота.

Д. Д. ХР. счита решението в обжалваната от него част за неправилно, тъй като е необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства, при липса на всестранен анализ на същите, при игнориране на 2 факти, които сам съдът приел за решаващи. Решението било постановено и при допуснато съществено процесуално нарушение. Конкретно се акцентира върху липсата на проведено доказване от страна на ищцата на постигнато между нея и нейната майка съгласие за привидност на сделката от 07.11.1996 г. Анализират се показания на св.Д., действията на майката на ищцата от 1998 г. по предявяване на иск за разкриване симулативността на сделката от 07.11.1996 г. Извежда се извод за липсата на установяване от страна на ищцата на своето отношение към процесната сделка към момента на сключването й. Отрича се правната характеристика на „обратно писмо“ на представения от ищцата документ, изхождащ само от нея, оспорва се доказателствената стойност на същия, обосновава се извод, че е създаден от ищцата за целите на производството. Оплаква се от липсата на анализ на гласните доказателства, събрани, чрез разпита на водените от него свидетели, кредитиране на показанията на св.Д.Д. при установени факти и поведение, разкриващи личен интерес от изхода от делото. Гласните доказателства чрез разпита на св.Д.Д. били събрани и в нарушение на разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК. Аргументира тезата си, че т.нар. “обратно писмо“ и исковата молба на майката на ищцата от 1998 г., съдържаща твърдения по повод иницииран от нея съдебен спор, не могат да обосноват допустимостта на гласните доказателства за разкриване на симулацията и извежда извод, че показанията на св.Д.Д. не следва да се ценят. Недоказан счита да е и евентуалния иск на ищцата за право на собственост по давност, тъй като ангажираните от нея доказателства установявали само действия на обикновено управление, в която връзка аргументира доказателствената тежест на показанията на св.Д. и Н. с оглед трайните им партньорски отношения с ищцата по повод процесния имот и на свидетелите Г. и Г. като незаинтересовани от изхода от спора.

В писмен отговор по въззивната жалба на К.Ж. насрещната по нея страна - ответникът Б., е изразил становище за неоснователността и, правилна преценка на съда относно приложението на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД, липсата на доказателства, които да опровергават добросъвестността му.

Относимо към правното положение на страните било вписването на исковата молба по настоящия спор, извършено пет месеца след придобиването на имота от него.

В писмен отговор по въззивна жалба на Д.Х., ответникът Б. изразява 3 становище за нейната основателност, респ. неправилност на решението по спора относно симулативността на сделката, от която праводателят му черпи права.

В писмен отговор по въззивната жалба на Д.Х., К.Ж. изразява становище за наличието на две насрещни волеизявления за симулативност на двете страни по сделката, обективирани в съставеното от нея обратно писмо и в исковата молба на майка и от 1998 г., сочещи истинската им воля.

Аргументира допустимостта на гласните доказателства относно истинската воля на страните. Счита и, че доводите на жалбоподателя относно евентуалния иск са извън предмета на обжалване.

Съединена за общо разглеждане е и частна жалба вх.№

261094/28.04.2021 г. от Д. ХР. Б. с ЕГН ********** от гр.С., ***, срещу определение по чл.248 от ГПК № 260129/14.04.2021 г. по същото дело, подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК вр.чл.248,ал.3 от ГПК с начало 26.04.2021г., когато определението е връчено на обжалващия. В частната жалба на Д.Б. се излагат твърдения за погрешна преценка относно прекомерността на платеното от него адвокатско възнаграждение.

Отговор по нея е подаден от К.Ж. с доводи за неоснователността й.

Ответникът Б. бил страна само по отрицателния установителен иск за собственост и преценката за прекомерност следвала да се прави въз основа на цената на този иск.

Въззивна жалба вх.№260593/22.02.2021г. на КР. В. Ж., депозирана в деловодството на съда на 22.02.2021г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 12.02.2021г. и край 26.02.2021г., отговаря на изискваният на чл.260, т.1, 2, 3, 4 и 7 от ГПК и на чл.261 от ГПК.

Въззивна жалба вх.№,260695/26.02.2021г. на Д. Д. ХР., изпратена по пощата на 24.02.2021г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 11.02.2021г. и край 25.02.2021г., отговаря на изискваният на чл.260, т.1, 2, 3, 4 и 7 от ГПК и на чл.261 от ГПК .

Жалбите подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на 4 съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск от КР. В. Ж..

След като по реда на чл.129, ал.2 от ГПК е била отстранена констатираната от въззивната инстанция неяснота на исковата молба, с молба вх.№1673/21.07.2021г. ищцата КР. В. Ж. е конкретизирала претенциите си, предявени с искова молба вх.№2973/16.08.2019г. срещу Д. Д. ХР. - иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупкопродажба на 1/2ид.част от земеделски имот с идентификатор *** по КК на гр.К., сключен с № 160/07.11.1996 г. на КРС, като привиден- прикриващ дарение; иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на прикритата сделка дарение; евентуален на първите два иска иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношенията на Д. Д. ХР. на правото и на собственост по давност върху 1/2ид.част от имот с идентификатор *** по КК на гр.К.; срещу Д. ХР. Б. - иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че Д. ХР. Б. не е собственик на ***кв.м. в ид.част от имот идентификатор *** по КК на гр.К..

Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до твърдения за право на собственост върху недвижим имот-нива с площ от *** дка, трета категория, находяща се в землището на гр. К., ПИ с идентификатор ***, по КККР/ с №012005 по плана за земеразделяне/ на основание два договора за дарение от 07.11.1996г.–1/2ид.част и дарила майка и С. М. М. и 1/2ид.част и дарила леля и Р. М. П..

Конкретно се излага, че на 07.11.1996г., с нот.акт № 160, т. 3, дело № 2495/1996г. на КРС, майка и С. М. М. и прехвърлила 1/2ид.част от нивата с площ от *** дка. На същата дата 07.11.1996г., с с нот. акт № *** г. на КРС, леля й Р. М. П. и е дарила другата ½ ид.ч. от нива.

Имотът придобила по време на брака си с Д. Д. ХР., прекратен с влязло в сила на 25.05.1999г. решение по гр.д.№***г.на КРС, На 22.03.2019 г. , с нот.акт № *** г. на нотариус № *** на НК, ответникът Д. Д. ХР. дарил на ответника Д. ХР. Б. идеална част от *** кв.м.

5 от нивата с площ от *** кв.м. по документ за собственост/по скица – *** кв.м./ с идентификатор *** по КК на гр. К.. На същата дата с нотариален акт № *** г. на нотариус № *** на НК, ответникът Д. Д. ХР. продал на ответника Д. ХР. Б. идеална част от *** кв.м. от същия имот.

Извършените на 22.03.2019г. седелки не са могли да разместят собствеността върху имота, тъй като договорът за покупко-продажба от 07.11.1996г., сключен между нея и майка и бил симулативен, прикривал дарение. През 1998 г. майка й е завела в РС К. срещу нея и ответника Х. дело №231 за установяване, че действителната прехвърлителна сделка не е покупко-продажба, а дарение. Делото било спряно по взаимно съгласие на страните, а в последствие прекратено, поради невъзобновяването му в законоустановения сро, по сделката пари не били броени. Майка и държала имота да остане на нея, но за да нямат другите и бъдещи наследници претенции извършили прехвърлянето на собствеността с договор за продажба.

Действителната и воля била да я надари. Поради това, че сделката е дарение ответникът Х. не притежавал права в имота и не можел да се разпорежда с нейния имот. За периода от прехвърлянето на имота и най-вече след прекратяване на брака и с ответника Х. през 1999г. изключително и само тя била владяла имота, работила я лично, декларирала я по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, вкл.на 25.04.2019г. подала декларация по законовия ред.

Ответникът Х. не фигурирал като собственик както в записванията в данъчна служба при Община К., така и в СГКК .В нито един момент той не се е противопоставял на владението и, не е претендирал добиви от вещта, т.к. не е считал, че притежава земя. Само тя е владяла, владеела я и понастоящем необезпокоявана от никого, явно, несмущавано, непрекъснато. С действията си е обективирала във външния мир намерението си да придобие имота по давност, което е сторила изпълвайки фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС.