Протокол № 259 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2608/2024
- Вид
- Протокол № 259
- Подписан
- 19.02.2025
- В сила
- 19.02.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т. 3 · Закон за адвокатурата
ПРОТОКОЛ
№ 259 гр. Варна, 19.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100502608 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:58 часа се явиха:
Въззивницата М. Н. Д., редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. А. А., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззивниците Р. В. Д., Е. В. Д. и Е. И. Т., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. А. А., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЗЛАТНИ
ПЯСЪЦИ“АД, редовно призована, представлява се от адв. Л. Л. от САК, редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И
1
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Съгласно Определение № 178/13.01.2025 г.
АДВ. А.: Поддържаме си жалбата с всички доводи, които сме изложили в нея, поддържаме и тях. Поддържаме и частната жалба.
АДВ. Л.: От името на моя доверител заявявам, че оспорвам жалбата, поддържам доводите изложени в отговора, в това число и по отношение на частната жалба.
АДВ. А.: Няма да сочим доказателствени искания. Представям списък на разноските.
АДВ. Л.: Ние също няма да сочим доказателства. Представям списък на разноските и доказателства за извършването им.
АДВ. А.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
АДВ. Л.: Правя възражение за недължимост на разноски. Колегата твърди да е договорил и да му се дължи възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАДв, може би е редно да се отбележи, че възнаграждението за безплатно представителство, ако се твърди хипотезата на липса на средства за поемане на този разход е редно да се отбележи, че извън процеса, а и след постановяване на първоинстанционното решение ответниците, всеки от тях са получили само главници в размер на не по -малко от 50 000 лева обезщетение. В този смисъл да се твърди, че същите не разполагат със средства да посрещнат разходите за правна защита за мен не е издържано и от тази гледна точка произволното договаряне без всякакви данни за това, че липсват средства, напротив. С наличие на данни за противното всъщност от наша гледна точка представлява опит дружеството да се натовари със заплащане на разноски, при това не в полза на въззивниците, а в полза на техния процесуален представител. Изрично моля, това което казах да се счита за възражение за недължимост на разноски за защита по изложените съображения. Само ще вметна, че и въззивният състав е приел писмени доказателства към отговора на въззивната жалба относно доброволно изпълненото от страна на доверителя ми решение в осъдителните части и считам, че не е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
АДВ. А.: Хипотезата следва да бъде на чл.38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
СЪДЪТ,
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА представените в днешно съдебно заседание от адв.
А., процесуален представител на въззивниците договор за правна защита и съдействие и от адв. Л., процесуален представител на въззиваемото дружество списък на разноските и доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Подробно съм изложил в жалбата доводите въз основа, на които сме атакували съответното решение. При условие, че вещото лице сочи, че е налице методика по която да се определя така наречената безопасна скорост и по делото не са налице абсолютно никакви доказателства затова, че именно скоростта е била превишена и това е причината за произшествието аз намирам за неправилно становището на съда, че е налице съпричиняване на пострадалия към момента на ПТПто. Напротив, отчитаме и друг елемент, че ако дружеството - работодател беше си изпълнил функционалните задължения, да направи съответния инструктаж и последващи действия, относно управлението на мотокора то може би до такива последици не би се стигнало. Освен нашето твърдение, че не е извършван такъв инструктаж и не са извършени последващия действия това обстоятелство се подчертава и от свидетелите посочени от дружеството работодател, по които категорично заявява, че подобно нещо не се е случвало. В този смисъл аз считам, че ако има някаква вина за това ПТП с тези последици то вината е на работодателя, а не на пострадалото лице в конкретния случай. Всички останали доводи сме ги изложили съвсем подробно във въззивната жалба. Моля въззивният съд да ги има предвид и да ги преценява съобразно доказателствения материал по делото. По отношение на частната жалба поддържам всичко, което сме завили там и нямаме нищо, което да добавим.
ВЪЗЗИВНИЦАТА М. Д.: Придържам се към изцяло към това, което каза адвокат А..
АДВ. Л.: От наша гледна точка тезата, че при една самокастрофа има други 3 виновни лица и други причинители на събитието извън самия водач на процесния мотокар е трудно защитима, да не кажа абсурдна. По делото са събрани надлежни доказателства затова, че доверителят ми е документирал и е извършил инструктаж на пострадалия, но в случая и такъв не е бил необходим, доколкото се касае за дейност, за която се изисква правоспособност. С такава правоспособност пострадалият е разполагал, т.е. нима е необходимо всеки ден да се напомня, че трябва да се сложи колан и да не се употребява алкохол в работно време. Колегата се опитва да внуши на съда, че не било доказано превишаване на скоростта като причина за настъпване на събитието. Такова твърдение ние не сме отправяли, но пък беше доказано, че на процесно място, което е завой пострадалият се е движил със скорост по - висока от критичната за преодоляване на завоя. В този смисъл тази скорост не е била съобразена.
Между съобразена и превишена скорост има известна разлика и тя е ясна, видимо от Закона за движение по пътищата, към който препраща специалната наредба. Като не е спазил изискването да съобрази скоростта си с релефа, с конфигурацията на пътя, като не е спазил изискването да бъде обезопасен с колан пострадалият сам при такава степен на груба небрежност е причинил вредата. В тази връзка бих искал да отбележа, че това е класически случай на степен на натрупване на няколко нарушения, които в крайна сметка пряко са обусловили вредоносния резултат, при които намираме, че от тълкуването на Върховен съд на понятието „груба небрежност“ в пълнота изпълват същото. Намираме, че в тази връзка изводът на първата инстанция за съпричиняване е правилен, обоснован по степен и отчитащ всички факти по делото, които несъмнено следва да се отнесат единствено и само към самия пострадал. Трети лица, участници в този инцидент няма, той е единственият, който е управлявал и влияел върху поведението на машината при настъпването на инцидента. Благодаря ви!
По отношение на частната жалба се придържаме към изложеното.
АДВ. А. /реплика/: По делото освен това, което заяви колегата са налице и безспорни доказателства затова, че от няколко години мотокарът не е ползван, не е управляван. Нима обстоятелството, че три години пострадалото лице не е управлявало мотокара може да се приеме като липса на причина или на някаква вина от страна на работодателя. Освен това простете, но когато нямаме методика, по която да определим дали действително превишаване на скоростта е станало причина за сблъсъка, за какво съпричиняване може да се говори. Да определена е критичната скорост, но ако мотокарът се е движил в рамките на позволената скорост? Твърдим такива обстоятелства, които следва да бъдат преценявани от уважаемия съд и в тази посока ще ви моля!
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че 4 ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:11часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5