Решение № 66 от 07.04.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Силистра, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500001 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.06.2022 г., решение от 12.08.22г. и решение от 16.11.22г., постановени по гр.д.№ 59/2022 г. по описа на СРС, са отхвърлени исковете, предявени от Т. Г. П. срещу ПРОФЕСИОНАЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА ГИМНАЗИЯ „ДОБРУДЖА“- гр.Силистра, да признае за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № 95/18.11.2021г. на Директора на Професионална земеделска гимназия „Добруджа“- гр.Силистра, да бъде възстановен на длъжността “портиер” и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за това, че е останал без работа поради незаконното му уволнение до 6 месеца, като за база служи брутно трудово възнаграждение от 905.85 лева. Отхвърлен е искът с правно основание чл.39в от КТД за заплащане на сумата от 776.44 лв. - допълнителен платен годишен отпуск, предявен от Т. Г. П., срещу ПЗГ „ДОБРУДЖА“, поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на делото. Отхвърлен е искът за заплащане на сумата от 1 607.15 лева, предявен от Т. Г. П. срещу ПЗГ „ДОБРУДЖА“.

Осъдена е ПЗГ „ДОБРУДЖА“ гр.Силистра да заплати на Т. Г. П. сумата от 800 лева- възнаграждение по чл.150 от КТ за 160 часа положен извънреден труд през 2020г. Осъдена е П

ЗГ „ДОБРУДЖА“ гр.Силистра да заплати на Т. Г. П. сумата от 118,89 лева - разноски по гр.д.№ 59/2022г., ведно със законната лихва върху тях, считано от влизане на решението в сила до 1 окончателното им заплащане. Осъден е Т. П. да заплати на ПЗГ „ДОБРУДЖА“ сумата от 1 908 лева - разноски по делото, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното й заплащане. Осъдена е ПЗГ „ДОБРУДЖА“ да заплати по сметката на СРС сумата от 63,06 лева- държавна такса по гр.д.№ 59/2022г. по описа на РС-Силистра.

Недоволна от решението в частите, с които първоинстанционният съд е осъдил ПЗГ „ДОБРУДЖА“ гр.Силистра да заплати на Т. Г. П. сумата от 800 лева - възнаграждение по чл.150 от КТ за 160 часа, положен извънреден труд през 2020 год., сумата от 200 лева - разноски по делото, както и да заплати по сметката на СРС сумата от 63,06 лв. - ДТ по делото, е останала ПЗГ „ДОБРУДЖА“ гр.Силистра, поради което в законоустановения срок го обжалва. Счита, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречащо на материалния закон. Моли същото да бъде отменено в обжалваните части, като се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният от Т. Г. П. иск, със съответните правни последици относно разноските и държавната такса, както и да бъде осъден ответникът да заплати направените разноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното им заплащане.

Депозирана е и въззивна жалба от Т. Г. П. против решение № 376/21.06.22г., постановено по гр.д. № 59/2022г. по описа на СРС, във всичките му части, с изключение на частите, в които е отхвърлен иска за обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск в размер на 776,44 лв. „поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на делото“ и са му присъдени 800 лв. възнаграждение по чл.150 от КТ за 160 часа положен извънреден труд през 2020 г. Моли да се отмени решението в обжалваните му части, като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да се признае уволнението му за незаконно и да бъде отменена Заповед № 95/18.11.2021 г. на Директора на ПЗГ „Добруджа“ гр. Силистра за прекратяване на трудовото правоотношение от длъжността „портиер“ чл.344, ал.1, т.1 от КТ; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „портиер“ - чл.344, ал.1, т.2 от КТ; да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за оставане без работа до 6 месеца на база брутно трудово възнаграждение 905,85 лв. - чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ - фактически за 4 месеца - 4 х 905,85 лв = 3 623,40 лв., ведно със законна лихва от 1.01.2022 г. до изплащането. При условията на евентуалност моли да му се присъди разликата по иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ до 2 месеца (чл.29 от КТД) в размер на сумата 1 607,15 лв., ведно със законна лихва от 11.01.2022 г. до изплащането. Претендира разноски за двете инстанции, ведно със законна лихва от влизане на решението в сила.

По жалбата на ПЗГ „Добруджа“ в законоустановения срок Т. Г. П. е подал писмен отговор, в който заявява, че жалбата е неоснователна.

ПЗГ „Добруджа“ също депозира в законоустановения срок писмен отговор по жалбата на Т. Г. П.. Счита, че същата е неоснователна и моли да 2 бъде оставена без уважение, съответно да бъде потвърдено решението в обжалваните от Т. Г. П. части. Претендира присъждане на разноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане на решението в сила.

Съдът, като обсъди жалбите, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл.359 от КТ, във връзка с искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1, 2 и 3, във връзка с чл.225,ал.1 от КТ, чл.224,ал.1 от КТ, във връзка с чл.39в от Анекс към КТД от 17.08.2020 г. и чл.150 от КТ.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.220,ал.1 от КТ.

Не се спори по делото, че между страните е сключен трудов договор, съгласно който ищецът е изпълнявал длъжността „портиер“, както и че работодателят е изпратил на последния предизвестие, изготвено на 26.07.21г., за прекратяване на договора с изтичането на срок от 2 месеца, считано от 27.07.2021г. Не се спори също, че ищецът е ползвал отпуск по болест в периода 29.07.2021г.- 26.09.2021г. и платен отпуск в периода 27.09.2021г.17.11.2021г., като на 27.09.2021г. му е връчено отново предизвестието за прекратяване на трудовия договор в 2-месечен срок, считано от 28.09.2021г., а на 18.11.2021г. му е връчена Заповед № 95 на Директора на ПЗГ, с която се прекратява трудовото правоотношение поради „закриване на щата“. Не се спори също, че ищецът се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 от КТ, тъй като страда от исхемична болест на сърцето и че работодателят е изискал разрешение от ДИТ и мнението на ТЕЛК преди да връчи първото предизвестие.

В исковата молба ищецът твърди, че на 2.08.21г. е получил по пощата предизвестието от 26.07.21г., но в с.з. на 19.04.22г. уточнява, че е изпратено в пощата на 2.08.21г., а е получено от него на 6.08.21г., като обратната разписка е върната в гимназията на 9.08.21г. При това положение съдът приема, че предизвестието от 26.07.21г. /стр.13 от първоинстанционното дело/ е получено от Т. Генев П. на 6.08.21г. и изтича на 6.10.21г. Исковата молба е депозирана в съда на 11.01.22г., т.е. след изтичане на давностния двумесечен срок, визиран в чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Това налага извода, че предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ(за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на ищеца на предишната работа) са погасени по давност и подлежат на отхвърляне.

Началото на срока, от който започва да тече давността, е законово установено в императивната разпоредба на чл.358, ал.2 от КТ, като в чл.358. ал.2. т.1 от КТ изрично е посочено, че двумесечният давностен срок по чл.358, ал.1. т.2 от КТ при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение започва да тече от деня на прекратяването.

Съдебната практика е категорична, че при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, прекратяването става с изтичане на срока на предизвестието, като не е необходимо извършването на някакви допълнителни действия от страните или издаването на друг акт от 3 работодателя, както и че евентуално издадените други актове от последния, след като вече е връчено предизвестието, продиктувани от неправилното му разбиране или за правна сигурност, са ирелевантни. Прекратеното трудово правоотношение не може да бъде повторно прекратено. В този см. и О. № 228 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 3583/2021 г., III г. о. и посочените в него решения на ВКС, О. № 60533 от 22.06.2021 г. по гр. д. № 3207/20г. на III г. о., О. № 50787 от 3.11.2022 г. по гр. д. № 459/2022 г. на IV г. о., Р. № 664 от 15.11.2010 год. по гр.д.№1 92/2009 год. на IV ГО, Р. №536 от 19.12.2012 год. по гр.д.

№89/2012 год. на IV ГО, всички на ВКС.

В контекста на горното настоящата инстанция се солидаризира с довода на процесуалния представител на гимназията, че липсата на правни знания у работника също не е и не може да бъде аргумент, за да не се приложи императивната законова разпоредба на чл. 358 КТ.

След като прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило два месеца от момента на получаването от насрещната страна на писменото изявление за това и исковете за незаконност на уволнението са предявени след изтичане на давностния срок за предявяването им, без значение за настъпването на тази правна последица е дали са спазени правилата за закрила при уволнение и дали са налице основанията за уволнението. Те имат отношение към законосъобразността на прекратяването, преценката за която се прави при разглеждане на исковете по същество.

Предвид константната съдебна практика, че срокът по чл. 358, ал. 1, т.

2 КТ е давностен и при констатация за изтичането му исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо /Р. № 10 от 9.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2008 г., IV г. о., Р. № 13 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2009 г., IV г. о., О. № 842 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2013 г., III г. о., О. № 1310 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 955/2009 г., IV г. о, О.

№ 60533 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3207/2020 г., III г. о./ и съобразно всичко изложено до тук, се налага изводът, че главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като погасен по давност, подлежи на отхвърляне заедно с обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Като е достигнал до същия краен извод, СРС е постановил правилен съдебен акт по тези искове, който подлежи на потвърждаване.

По иска по чл.220,ал.1 от КТ:

Предвид отхвърлянето, като неоснователни, на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т. 3 от КТ, следва произнасяне по предявения, в условията на евентуалност, иск по чл.220,ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

Съобразно обсъдените по-горе доводи относно изпратеното предизвестие и настъпилата последица от това – прекратяване на договора след изтичане на двумесечния срок, даден с предизвестието, се налага изводът, че работодателят е спазил предоставения срок и обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ не се дължи на работника. Като е стигнал до същия краен извод и е отхвърлил тази претенция, СРС е постановил правилен съдебен акт 4 и по нея, който подлежи на потвърждаване.

По иска по чл.150 във вр. с чл. 143 КТ:

Законът забранява полагането на извънреден труд, но в същото време регламентира отчитането и заплащането му, в случай че такъв все пак се полага. /чл.143 и сл. от КТ/.

Ищецът обосновава този иск, позовавайки се на разпоредбата на чл.150 от КТ, според която положения извънреден труд се заплаща от работодателя.

Твърди, че за периода 20.07.2020г.- 15.09.2020г., по устно разпореждане на директора, е извършил охрана на около 400 дка посеви, полагайки 200 работни часа извънреден труд, като от 20.07. до 31.07.20г. е охранявал посевите на училището по 2 часа сутрин, 2 часа на обед и 2 часа вечер, а през м.август и м. септември /до 15.09/ - по 1 час сутрин, обед и вечер, тъй като директорът му казал, че няма пари. Твърди също, че през месец септември 2020г. са му заплатени 40 часа труд в размер на 200 лева, но обещаното заплащане и на останалите 160 часа в размер на 800 лева не е получил.