Решение № 2299 от 08.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2299 гр. София, 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110132805 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. В. Р., чрез адв. Д. В., с която срещу П. Д. М. са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата 13 500 лева, представляваща остатък от главница по сключения между страните на 12.09.2022 г. договор за паричен заем за сумата 33 000 лева; сумата 812,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената част от главницата за периода 27.12.2024 г. 03.06.2025 г.

Ищецът твърди, че на 12.09.2022 г. е предоставил на ответника в заем сумата 33 000 лева. Поддържа, че ответникът е погасил частично задължението си по договора, като през м.август 2023 г. и през м.февруари 2024 г. е върнал на ищцата суми в размер на 16 500 лева и 3000 лева. Непогасен остА.л остатък в размер на 13 000 лева, като за връщане на същия ищцата отправила до ответника писмена покА., връчена му от нотариус, с която предоставила 45 дневен срок за погасяването на задължението.

Ответникът, въпреки отправените покани, не върнал процесната сума, с оглед което и ищцата предявява иск за осъждането му за същата. Претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното вземане за периода от 27.12.2024 г. до 03.06.2025 г. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е представляван в първото и единствено открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в отсъствие на негов представител.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, 1 че е сезиран със обективно съединени осъдителни претенции с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи, че между страните е бил сключен договор за заем за сумата от 33 000 лева, която е предоставил на ответника, а последният се е задължил да му върне, че е отправил до същия покА. за връщането на остатъка в размер на 13 500 лева, която ответникът е получил, че към 27.12.2024 г. е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата за главница.

В тежест на ответника по предявените искове и в случай че ищецът установи горните обстоятелства, е да докаже, че е погасил задълженията си по договора за заем на падежа, а в условията на евентуалност – до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, за които обстоятелства съдът с доклада по делото е указал на ответника, че не сочи доказателства.

В подкрепа на твърденията си относно правнорелевантните за настоящия случай факти ищецът е представил писмени документи, които са приети като доказателства по делото. Същите създават у съда убеждение за вероятна основателност на исковете.

По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, заявено от ищеца, съдът намира следното:

Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

- ответникът е получил преписите от исковата молба и приложенията към нея;

- не е представил в срок отговор на исковата молба;

- не се е явил, нито е представляван от пълномощник в първото открито съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в отсъствие на представляващ стрА.та;

- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото без депозиране на искане до съда в тази връзка /съгласно разпореждане № 97755 / 20.06.2025 г., с което на стрА.та са указани последиците от проява на процесуално бездействие и възможността по искане на ищеца по делото да бъде постановено неприсъствено решение/.

Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените в производството неоспорени писмени доказателства, както и с оглед липсата на възражения срещу предявените искове.

Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника, като уважи исковете без да излага допълнителни мотиви по същество на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за исковото производство, които са в размер на заплатената по исковете държавна такса в размер на 573 лева (292,97 евро).

Не е налице основание съдът да присъди разноските за адвокатско възнаграждение, доколкото доказателства за извършването им са били представени след даване ход на устните състезания в производството (с допълнителна молба, постъпила по делото на 02.02.2026 г.) В този смисъл е изобилната практика на ВКС по същия въпрос – напр. Определение № 50031 от 29.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 2

2240/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 326 от 12.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 404/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 68 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 19 от 24.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5154/2021 г., III г. о., ГК и др., съгласно която когато делото е било разгледано в открито съдебно заседание и съдът е дал ход на устните състезания, то това и крайният момент, до който страните могат да ангажират доказателства за извършването на разноските в производството.

Всички суми в диспозитива на съдебното решение са служебно превалутирани от съда по официалния курс за евро към лева (1,95583) и са посочени в евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България и датата на постановяване на съдебното решение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на А. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ************ на основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 6902,44 евро (шест хиляди деветстотин и две евро и 44 евроцентове), представляваща остатък от главница по договор за заем, сключен между страните на 12.09.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /04.06.2025 г./ до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал, 1 ЗЗД сумата 415,52 евро (четиристотин и петнадесет евро и 52 евроцентове), а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 292,97 евро (двеста деветдесет и две евро и 97 евроцентове), представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3