Решение № 5448 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5448 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100505606 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12682/26.06.2024 г. по гр. д. № 17904/2022 г. по описа на СРС, 24 състав е признато за установено по иска с правна квалификация по чл.

422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 от ЗЗД, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Е. Б. И., че Е. Б.

И. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 500 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40000332614 от 19.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 67824 по описа за 2021 г. на СРС, 24 състав, като исковете са отхвърлени за сумата от 104,89 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.07.2020 г. до 05.06.2021 г., сумата в размер на 142,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2020 до 05.06.2021 г., сума в размер на 52,81 лева, представляваща законна лихва за периода от 05.06.2021 г. до 25.11.2021 г., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 67824/2021 г. по описа на СРС, 24 състав. Отхвърлен е и предявения по чл. 79, 1 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД иск за осъждане на Е. Б. И. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер на 150 лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст по Договор за потребителски кредит № 40000332614 от 19.06.2020 г. и сумата в размер на 350 лева, представляваща неплатено възнаграждение за услуга Флекси по Договор за потребителски кредит № 40000332614 от 19.06.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане като неоснователен.

Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 104,89 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.07.2020 г. до 05.06.2021 г., е постъпила въззивна жалба вх. № 231132/15.07.2024 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че неправилно районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като той отговарял напълно на законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора, като към момента на сключването му всички полета били попълнени, в това число и параметрите на кредита, включително и данните за закупения пакет допълнителни услуги.

Посочена била методиката за определяне на годишния процент на разходите, като той съответствал на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предоставянето на допълнителни услуги не било задължително, като предоставянето на такива допълнителни услуги било възможност предоставена на кредитора и не била забранена от закона. Посочен бил подробно размерът на отпуснатата сума, размерите на ГПР и ГЛП, лихвения процент на дел, дължимата сума по кредита, размерът на възнаграждението по закупения пакт от допълнителни услуги, общото задължение по договора и размерът на месечните вноски.

Информацията била предоставена на разбираем език и подробно за всяка сума, която формирала крайното задължение по договора. В приложимите общи условия било посочено, че разходите за допълнителни услуги не били включени в ГПР, тъй като те не били задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Поддържа, че действителността на клаузите, които предвиждат разходите за допълнителни услуги не може да се отрази на действителността на целия договор. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено 2 друго, с което да бъде установено съществуването на задължение за договорно възнаграждение в размер на 104,89, представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.07.2020 г. до 05.06.2021 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 375398/21.11.2024 г., подаден от Е. Б. И., с който заявява, че я оспорва.

Поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 17904/2022 г. по описа на СРС, 24 състав е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД против Е. Б. И., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

Ищецът твърди, че на 19.06.2020 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 40000332614, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 500 лева за срок от 12 месеца, като кредитополучателят поел задължение за заплаща месечна вноска в размер на 50,42 лева. Страните са уговорили, че размерът на годишния лихвен процент е 41,00 %, а размерът на годишния процент на разходите – 48,08 %, а общото задължение по кредита било 604,89 лева. Поддържа, че кредитополучателят се е съгласил да закупи допълнителен пакет услуги, от които възнаграждение за услуга Фаст - 150 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 350 лева и размер на вноската за закупени допълнителни услуги от 41,67 лева. Посочва, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било 1104,89 лева, като общият размер на вноската е 92,09 лева, която следвала да бъде заплатена на 5-ти ден от месеца. Сумата била платена на кредитополучателя по посочения от нея начин – чрез превод по Изи Пей на 19.06.2020 г. Твърди, че на основание чл. 15 от Общите условия било сключено споразумение възнаграждението за закупения пакет да бъде отложено.

Поддържа, че длъжникът не е изпълнил задължението си за заплащане на 3 погасителни вноски, като крайният срок на договора изтекъл. Поради неизпълнение на договорно задължение кредиторът подал заявление по чл.

410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил, а за сумите за закупени допълнителни услуги заявлението било отхвърлено. Моли да бъде признато за установено, че Е. Б. И. дължи да заплати сумата, за която е издадена заповед за изпълнение, както и да бъде осъдена да заплати сумите, дължими като възнаграждение за допълнителни услуги..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответника Е. Б. И., с който заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК. Не била спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не бил посочен точният размер на дължимия лихвен процент и ГПР. В ГПР не били включени всички разходи по кредита. Недействителни били и клаузите на договора за предоставяне на допълнителни услуги, поради несъответствие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д.

№67824/2021 г. по описа на СРС, 24 състав. По заявление от 26.11.2021 г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.12.2021 г., с която е разпоредено на Е. Б. И. да заплати на заявителя следните суми: 500 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40000332614 от 19.06.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 52,81 лева – законна лихва за период от 05.06.2021 г. до 25.11.2021 г., сумата от 142,19 лева – мораторна лихва за период от 06.07.2020 г. до 05.06.2021 г., 104,89 лева – неплатено договорно възнаграждение за период от 05.07.2020 до 05.06.2021 г., както и направените разноски в заповедното производство. С Разпореждане от 13.12.2021 г. заявлението е отхвърлено в частта, с която е направено искане да бъде разпоредено на длъжника да заплати 150 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст и 350 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения 4 срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства въз основа на които районният съд в решението си е приел, че между страните е безспорно, че е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предадена заетата сума от 500 лева, която ответницата Илиела е следвало да върне. Приема, обаче, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в нарушение на чл. 10а от ЗПК е уговорено заплащане на допълнителни услуги, като по съществото си тяхната дължимост е не за реалното им предоставяне, а предварително. Съдът е приел, че размерът на тези разходи е следвало да бъде включен в ГПР, което е нарушение на императивни правила на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Приема, че ответницата дължи плащане само на сумата от 500 лева, представляваща главница по договора.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр. д.

№ 67824/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото доказателства да се установи, че е сключен договор за кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума, че 5 е настъпила изискуемост на претендираното вземане. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи посочените обстоятелства. В тежест на ответника е било да установи, че са изпълнили задълженията си точно и в срок.

С отговора на исковата молба са направени възражения относно действителността на договора за потребителски кредит, които се поддържат и пред въззивната инстанция.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 19.06.2020 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и Е. Б. И. е сключен Договор за потребителски кредит № 40000332614 от 19.06.2020 г., по силата на който на заемателят е предоставен кредит в размер на 500 лева, който е следвало да бъде възстановен ведно с договорна лихва, на 12 равни вноски в размер на 50,42 лева. Посочено е, че годишният лихвен процент е в размер на 41 %.

Годишният процент на разходите е 48,08 %. В договора е уговорено, че е избран и закупен пакет допълнителни услуги, на стойност 500 лева, която следвало да бъде платена на вноски от по 41,67 лева. Посочено е, че общото задължение е в размер на 1104,89 лева, а размерът на месечната вноска е 92,09 лева. Установява се, че сумата от 500 лева е усвоена от кредитополучателя.