Решение № 913 от 03.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Пр

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. Бургас, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100501304 по описа за 2023 година Производството е по чл. 435 ал.1 вр.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е образувано по повод жалбата на процесуалния представител на М. Н. Ш. от *** против отказа на ЧСИ И.Божилова по изп.д. № 20118000400291/2011 г. за прекратяване на делото на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и връщане на сумите ,постъпили по същото . Твърди се в жалбата ,че запорираните на два пъти парични суми са били несеквестируеми ,неподлежащи на принудително изпълнение –на първо място в разрез със забраната по чл. 22в ал. 10 от ЗДДФ,че е запорирана сума от постъпило застрахователно обезщетение ,попадаща под ограничението по чл. 446а ал. 2 вр.ал. 1 ГПК.Освен това налице е период повече от две години на бездействие от страна на взискателя ,поради което е налице основанието по чл. 433 ал. 1 т.8 ГПК за прекратяване на делото .Моли се за отмяна на отказа за прекратяване ,прекратяване на изпълнителното дело и връщане на неоснователно запорираните парични средства по сметка на длъжника.

Ответникът по жалбата –взискател по изпълнителното дело-Юробанк България АД не е взел становище по жалбата..

1

Приложено е становище от частния съдебен изпълнител по чл. 436 ал. 3 от ГПК,в което се сочи ,че жалбата е недопустима и неоснователна ,като се излагат подробни съображения .

След преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Изпълнителното дело е образувано по молба от „взискателя „Алфа банка –клон България „АД против длъжника М. Н. Ш. от *** въз основа на изп.лист ,издаден по гр.д. № 7250/2011 г. по описа на БРС за събиране на парични суми ,като по делото е представена от взискателя договорна ипотека

,вписана с нот. акт № 82/09.08.2007 г. ,подновена с н.а. № 100/14.07.2017 г. ,по силата на която по допуснат кредит на М. Ш. е учредена в полза на банката /със сежашно наименование Юробанк България АД/ ипотека върху имот ,представляващ мезонетер апартамент на тавански етаж от 101,94 кв.м. в ***.

По делото е наложена възбрана върху ипотекирания имот ,връчена е призовка за доброволно изпълнение –на 19.12.2011 г. ,извършен е опис и оценка на имота ,след което са носрочени и проведени 18 публични продани ,обявени за нестанали поради неявяване на купувач .

Със запорно съобщение от 05.06.2012 г. е наложен запор на вземането за трудово възнаграждение на длъжника ,получавано от „Фрапорт туин стар еърпорт мениджънт“АД.С огтовор дружеството – работодател е посочил ,че признават за основателно вземането и е готово да плати сума в размер на 1/3 от месечното възнаграждение .Със запор от 14.05.2016 г. е наложен запор на вземане по трудово възнаграждение на длъжника ,получавано от „Стиг 2008“ ООД,като дружеството е отговорило ,че длъжникът е в болничен за отглеждане на дете .

С постановление от 12.09.2016 г. на осн.чл. 456 ГПК Юробанк България АД е присъединена като взискател ,като отново е насрочена публична продан на ипотекирания имот.По проданта са настъпили 10 наддавателни предложения и за купувач е обявено лицето Г. П.. Изготвено е постановление за възлагане от 24.08.2017 г. ,вслузло в сила на 20.09.2017 г. и връчено на купувача .Постъпила е молба от взискателя с искане за пълно проучване имуществота на длъжника ,в т.ч.оценка на движими вещи и налагане на запор 2 на банкови сметки и трудово възнаграждение.Със запорно съобщение от 11.12.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка на Ш. в Първа инвестиционна банка „АД.Със запорно съобщение от 11.12.2017 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжницата в „Централна кооперативна банка „АД.От банката е постъпил отговор ,че по сметката постъпват суми ,които към настоящия момент са несеквестируеви и сметката е блокирана до посочените в запорното съобщение суми .Със запорно съобщение от 11.12.2017 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжницата и в „Юробанк България „АД.На 07.02.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила сума от 153 лв. –заплатена от взискателя „Юробанк България“,представляваща дължими такси по ТТР към ЗЧСИ.Със запорно съобщение от 06.01.2020 г. е наложен запор на банковата сметка на длъжницата в „Инвестбанк“ АД.На 30.02.2020 г. е постъпила сумата от 152 лв. ,заплатена от взискателя за такси по ТТР към ЗЧСИ,в това число за опис и оценка на движими вещи .Такъв опис е насрочен за 01.04.2020 г.,който опис е отложен поради обявеното извънредно положение в страната –с решение от 13.03.2020 г. на НС на РБългария.

На 27.05.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с искане за налагане възбрана върху наследствени недвижими имоти на длъжника,оставени в наследство от Н. Н., и с постановление от 29.06.2020 г. е наложена възбрана върхе 1/9 ид.част от имот от 900 кв.м в с Писменово ,заедно с едноетажна жилищна сграда и 2/9 ид.части от поземлен имот в с. Писменово от 919 кв.м. С молба от 09.10.2020 г. длъжницата е заявила ,че се е отказала от наследството на наследодателя си Неделчо Неделчев ,като е представила вписан отказ .С молба от 28.10.2020 г. взискателят отново е поискал опис и оценка на движими вещи на длъжника .При пристъпване към описа длъжникът е представил договор за наем ,от който е видно ,че всички описани движими вещи са ползвани от нея под наем .

Със запорно съобщение от 09.11.2020 г. е наложен запор на банковата смитка на длъжника в ОББ АД.Насрочен е опис и оценка на движими вещи в с. Писменово ,отложен за 28.04.2021 г.На 31.01.2022 г. е постъпил отговор от ОББ АД,с което се уведомява ЧСИ ,че сумите ,постъпило по сметката на длъжника са от трудово възнаграждение ,като е постъпила молба от длъжника с искане за освобождаване от наложения запор за пълния размер 3 на постъпилата през януари 2022 г. сума с основание трудово възнаграждение ,с твърдението ,че постъпилата сума представлява данъчно облекчение за деца съгл. декларация по чл. 22 ал. 8 от ЗДДФЛ за 2021 г.,която според нея е несеквестируема.С отговор от 10.02.2022 г. е съобщено на банката ,че с оглед разпоредбата на чл. 446 ал. 5 ГПК възраженията на длъжника за несеквестируем доход следва да бъдат подадени пред ЧСИ ,но такива не са направени .На 15.02.2022 г. от наложен запор на банковата сметка на длъжника по делото е постъпила сума в размер на 558 лв.

На 18.04.2023 е постъпило уведомление до ЧСИ от лицето Д.Д. ,че запорът върху сумата от 375 лв. следва да бъде оттегрлен ,тъй като същата представлява „застрахователно обезщетение „.Приложено е и копие от уведомление от „МетЛайфЮръп д.а. к.-клон България“КЧТ до длъжника относно обезщетение в размер на 275 лв. дължимо от застрахователното дружество към същата .Изготвен е отговор от ЧСИ от 19.04.2023 г. до дружеството ,с което същото е уведомено ,че по изп.дело не е наложен запор върху застрахователно обезщетение.

На 02.05.2023 г. е постъпило заявление от длъжника с искане за прекратяване на делото поради настъпила перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК ,а на 10.05.2023 г. ,също със заявление длъжницата е поискала връщане на сумата от 370 лв. ,която според нея не подлежи на принудително изпълнение.

Изготвен е от ЧСИ мотивиран отговор с изх-.№ 12837/10.05.2023г. до длъжника чрез адвокатския му представител ,връчен на 12.05.2023 г. лично на адв. Каров ,представляващ длъжника ,,с който са разяснени основанията ,поради които искането за прекратяване на делото и връщане на постъпилите суми е неоснователно и няма да бъде удовлетворено .

Именно против този отказ е насочена жалбата на длъжника. И настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от ЧСИ съображения за неоснователност и недопустимост на същата .

Както се сочи в ТР № 2/21.05.2015 г. по т.д. № 2/2013г. „ При действието на отменения ГПК на обжалване подлежаха всички действия и откази на съдебния изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба от страна на длъжника беше на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния процес (вж. Мотивите към Проекта за 4

Граждански процесуален кодекс). С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

При действието на отменения ГПК, при обжалване на постановлението за възлагане напр., на проверка от съда подлежаха всички предхождащи изпълнителни действия от връчването на поканата за доброволно изпълнение през несеквестируемостта, оценката на имуществото, разгласяването и провеждането на проданта и обявяването на купувача до самото възлагане.

При действието на новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена,при това процесуално активно легитимиран да обжалва на това основание е единствено длъжникът по изпълнителното дело ,каквото качество жалбоподателят по настоящото дело не притежава .

Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.

Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло 5 несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен).

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.“ С други думи възбраната и описът на определено имущество като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване .Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението само върху имущество ,което той смята за несеквестируемо

В случая голословно и при липса на всякакви доказателства в жалбата се твърди ,че „са инкасирани суми в разрез с нормативната забрана на чл. 22в ал. 10 от ЗДДФЛ,както и по чл. 381 ал. 1 КЗ“.В тази връзка не са представени безспорни доказателства ,удостоверяващи твърденията ,а изложените доводи и обстоятелства са противоречиви –както в самата жалба ,така и от представените към делото документи.Както стана дума по-горе ,с оглед обезпечаване на вземането на взискателя ,със запорно съобщение от 09.11.2020 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в ОББ АД ,като в самото съобщение се сочи :“запорът да не се счита наложен за получаваните от длъжника несеквестируеми суми-трудово възнаграждение и/или под размера на МРЗ за страната ,обезщетение от НОИ/вкл. за безработица ,за временна нетрудоспособност ,за майчинство и 6 др./,обезщетения от помощи от ДСП/вкл. семейни помощи при чбременност ,раждани и отглеждане на малко дете и т.н./“