Решение № 589 от 08.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Велико Търново, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500699 по описа за 2024 година

С Решение №116 от 31.05.2024г. по гр.д. № 284/2021г. на РС Павликени, съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Р.“ .. общ. П., обл. В. Т. и „У.“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Д.“ № .., представлявано от В. Г. Г., че К.”, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.

„Б.” № .., е собственик на следния недвижим имот, а именно: СГРАДА ЗА ЕНЕРГОПРОИЗВОДСТВО - /ТРАФОПОСТ/ с идентификатор *** па КККР на гр.

Б. с адрес на имота местност „С. № ..“, със застроена площ от 9 кв. метра, на един етаж, разположен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, целият с площ 180,00 кв. метра с адрес на имота „Местност с.“ № .., с трайно предназначение на територията Земеделска, начин на трайно ползване „За с.“, трета категория, при съседи: ***, ***, ***, като ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК Нотариален акт констативен за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение /чл. 587, ал. 2 от ГПК/, № 20, том III, peг. № 2263, дело № 191 от 2020 година на Нотариус № 741 - Теодора Топалова, с район на действие PC Павликени.

Против решението, в частта в която са уважени исковете против тях е подадена въззивна жалба от Г. П. Г. и „У.“ ЕООД гр.Б., чрез пълномощника им адвокат Ц. И.. Считат решението за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагайки подробни съображения за това молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани.

1

Постъпил е отговор на жалбата от К.“ гр.Б., чрез пълномощника му адвокат П. Ч., с който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Излагайки подробни съображения за това, моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Съдът след преценка на приетите по делото доказателства и становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

С Протокол от 29.12.1997 на тричленната комисия, избрана за разпределяне имуществото на ТКЗС „Б.“ гр. Б., на ищцовата земеделска кооперация е прехвърлен, наред с друго имущество и „Сграда Трафопост в с. № ..“ на стойност 97140 лева. Прехвърлянето е извършено на основание чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ вр. §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ от тричленна комисия от три физически лица, упълномощени да довършат работата на ликвидационния съвет на ТКЗС „Б.”, гр. Б..

От изготвената обяснителна записка относно определяне на прилежащите площи и стойността на правото на собственост, изготвена от “А.“ ЕООД през 1995 година е видно, че в обект С. № .. гр. Б. Ч. е новосъздаден парцел II - за трафопост с площ от 180,35 кв. метра, в които са изградени сграда трафопост 9 кв. метра и сграда 15 кв. метра за захранваща станция. По КККР на гр.Б. процесната „Сграда трафопост“ представлява: СГРАДА за енергопроизводство - /ТРАФОПОСТ/ с идентификатор *** па КККР на гр. Б. с адрес на имота местност „С. № ..“, със застроена площ от 9 кв. метра, на един етаж, разположен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, целият с площ 180,00 кв. метра с адрес на имота „Местност с.“ № .., с трайно предназначение на територията Земеделска, начин на трайно ползване „За с.“, трета категория, при съседи: ***, ***, ***.

По силата на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ..0, том III, peг. № 2263, дело № 191 от 2020 година по описа на Нотариус Теодора Топалова, придобит на основание давностно владение с, ответникът Г. П. Г. е признат за собственик на процесния имот, придобит от него по давност. С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 159, том. Ill, per. № 2868, дело № 281 от 2020 година издадени от Нотариус № 741 - Теодора Топалова, с район на действие PC Павликени, процесният недвижим имот е прехвърлен на ответното търговско дружество“У.“ ЕООД.

От показанията на свидетелите на ищеца - В. В., работил като отговорник на Подстанция П., И. А., служител в „Е.“ като електромонтьор от 2001 г. и П. П. - член и впоследствие председател на тричленната комисия на ликвидираното ТКЗС, се установява, 2 че ищцовата кооперация е придобила процесния трофопост при ликвидацията на ТКЗС в гр.

Б.. Данните за ползваната електроенергия в целия с. се предоставяли на гл. счетоводител на кооперацията и всеки ползвател ходел там да си плаща фактурираната електроенергия.

Трафопостът да се намирал до сгради краварници и овчарници, но всички свидетелите знаели, че бил на кооперацията. От дружеството търсели винаги представител на кооперацията - председателя С. К., когато се налагала профилактика на съоръженията.

Свидетелят П. П. е бил председател на тричленната комисия на ликвидираното ТКЗС, чиято цел била да се разпредели имуществото на ТКЗС „Б.“ гр. Б. и да се определи дела на всеки собственик от имущество от кооперацията, като процентен състав. Определили дела на кооперацията с помощта на фирма, която описала всички сгради, направила скици и разделила всички парцели. Комисията продължила работа някъде към четири години.

Разпределили дела на К.“ във втори с., където имало и сега има трафопост и той бил даден на К.“. Персоналният състав на тричленната комисия бил променен и в състава й в последствие бил включен и П. З..

Свидетелите на ответника - Р. К. и С. К., които са бивши и настоящи работници в „У.“ ЕООД, Х. Х., който е работил и при Г. Г., а преди това в „Е.“, и Г. В. служител в „У.“ ЕООД от 2007/2008 год. като електроподдръжка на машини, посочват, че от 1997 г. година трафопоста се стопанисвал от „У.“ ЕООД, където и свидетелите работели. Всички, които били на територията на втори с. се обръщали към ответника Г. за трафопоста, тъй като той с дяловете бил изплатил трафопоста. Нямало други сгради около трафопоста. При аварии често се налагало да звънят на Енерго-то, като в началото цената на ползвания ток се плащала на К.“. Схемата за плащане била наложена от електроразпределителното дружество да бъдело по-коректно и по-лесно – от един трафопост собственост на някой, имало много абонати, които са абонати на системата и се разбирали с официалния собственик на трафопоста, от където се черпела енергия, той да събира парите и да плаща вземането от тези собственици, които ползват електроенергията. Ако имало авария или трябвало да се търси директора от „Е.“, сега „Е.“, обикновено Г. Г. се обаждал за авариите или негов служител. Свидетелите никога не били виждал хора на кооперацията да обслужват или нещо да правят на трафопоста. След 2020 г., когато Г. Г. си узаконил собствеността възникнали споровете между него и кооперацията К.“. Имало един електромер на ТКЗС „Б.“ и правоприемника му К.“, всички фактури били издавани на тях. Тъй като Г. Г. бил собственик на трафопоста и за това време само ответното дружество го поддържало - ако трябвало нещо да се налагало да се прави, те викали Енерго-то, те били и главния консуматор на трафопоста, косели тревата около него.

По делото са приети като доказателства и други протоколи на тричленната комисия, избрана за разпределяне имуществото на ТКЗС „Б.“ гр. Б., с които през 1997г. е прехвърлено имущество и на други лица, включително на ищеца и ответника Г. Г..

С оглед приетата са установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за собственост на 3 недвижим имот.

Наведеното от ищеца в исковата му молба придобивно основание, а именно придобиването на имота по начин, определен в закона – чл.77, предл. последно от ЗС, чрез прехвърляне на собственост върху недвижимия имоти от Общото събрание на правоимащите на ТКЗС „Б.” от 29.12.1997 г., изисква установяването на фактите от фактическия състав на придобиването на недвижим имот вследствие разпределение на имуществото на посоченото ТКСЗ, съобразно чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ вр. §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

По силата на §12 от ПР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.28/1992 г.) се прекратяват съществуващите ТКЗС, земеделски кооперации, образувани по силата на §7 от ПЗР на ЗК от 1991 г. (отм.), както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по Указ 922/1989 г. и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти, както и кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя. Първоначално е било предвидено ликвидацията на тези организации да се извърши от ликвидационен съвет §13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но с последващите изменения на закона - §28, ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.45/1995 г.), дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ (собствениците на земите, включени в тези организации) или определени от него физически или юридически лица - § 29, ал.1 ПЗР, на ЗСПЗЗ. С оглед на правната уредба, касаеща ликвидацията на тези организации, при преценка за това спазени ли са условията за придобиване на имущество на прекратените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, реда за ликвидирането им и представителството в производството по ликвидация и спрямо трети лица, следва да се съобрази действалата към момента на осъществяване на юридическите факти редакция на приложимата правна норма по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Според разпоредбата на §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.45 от 16.05.1995 г.), действаща към момента на осъществяване на фактическия състав на придобивното основание, дейността на ликвидационните съвети е била прекратена, а с имуществото на ТКЗС-тата се е разпореждало общото събрание на правоимащите. Предвид събраните по делото доказателства и представеният Протокол от 29.12.1997г. на тричленната комисия, определена за разпределение на имущество на ТКЗС, с които процесният трафопост е разпределен и прехвърлен на ищцовата кооперация, съдът намира, че ищцовата кооперация е придобила собствеността му и се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, придобит от нея по начин, определен от закона – чл.77, предл. посл. от ЗС.

Доводите на жалбоподателя във въззивната му жалба са неоснователни.

Въпреки, че ответникът не оспорва автентичността на процесния протокол от 29.12.1997г., в който е инкорпорирано и прехвърлянето на собствеността на имотатрафопост на ищеца, същия е оспорил верността му с твърдения, че липсвали данни за състава на комисията, подписала протокола от 29.12.1997г. /погрешно посочен във въззивната жалба с дата 29.12.2024г./ - кога, как и от кого били назначени. Така оспорването 4 е обосновано и на проверка се поставя и действителното съдържание на протокола. По делото не се спори авторството на подписите на членовете на комисията, поставени на Протокола от 29.12.1997г. Оспорва се обаче съдържанието на протокола като частен свидетелстващ документ, досежно състава на комисията и нейната легитимност.

Според естеството на изявлението частните документи се делят на свидетелстващи и диспозитивни. Свидетелстващ е този документ, който материализира удостоверителното изявление на своя издател. С това изявление издателят на документа свидетелства за съществуването или несъществуването на определени факти, обективно съществуващи и възприети от него в резултат на познавателен процес (например за извършени от него, пред него или спрямо него действия; за възприети от него събития; за състоянието на дадена вещ; за качеството на определена стока и др.). Затова документите, материализиращи подобни изявления се наричат свидетелстващи или удостоверяващи. Такива документи са всички нотариални удостоверения; различните удостоверения, издавани от държавните служби; счетоводните книги; различните протоколи; констативните актове; разписките и другите извънсъдебни писмени признания; извънсъдебни писмени декларации на трети лица, които биха могли да бъдат свидетели по делото и др. Такъв свидетелстващ документ /протокол на тричленната комисия, избрана за разпределяне имуществото на ТКЗС „Б.“ гр. Б./ е и протокола от 29.12.1997г. на същата комисия. Диспозитивен е всеки документ, който материализира други, неудостоверителни изявления. По принцип това са документи, материализиращи правни актове /волеизявления/ като договори, едностранни сделки, предизвестия и покани, административни и съдебни актове.