Решение № 1633 от 23.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. П., 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20235220104628 по описа за 2023 година и за да се произнесе , взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Е. Н. В. с ЕГН ********** от село Г., община П., ул.“Ш.“№18 ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ЕООД с ЕИК 205323041 със седалище и адрес на управление град П., ул.“В. я.“№6, представлявано от управителя С.

С. твърди, че е подал срещу заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№2118/2023г по описа на РС-П.. Издадена е заповед за изпълнение №1020/09.06.2023г, с която е разпоредено ответникът за заплати на дружеството ищец сума в размер на 505.31лв., от която 481.18лв. главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода от 01.01.2019г. до 11.05.2023г., мораторна лихва в размер на 24.13лв. за периода от 01.01.2019г. до 11.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер 175лв., от които ДТ-25лв. и 150 лв. адвокатски хонорар.

Твърди се, че в отношенията между страните са приложими договор №103100673 от 29.04.2009г и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищеца в качеството му на оператор на ВиК услуги, които общи условия са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1,т. от ЗРВКУ с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. и действащите към момента Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор“Водоснабдяване и канализационни услуги“ЕООД П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-09/11.08.2014г.- точка 26. Твърди се, че 1 ответникът е ползвател на ВиК услуги и титуляр на партида с абонатен номер 113100673 за адрес село Г., ул.“Ш.“№18 , за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 01.01.2019г до 11.05.2023г. от дружеството доставчик на ВиК услуги , изискуеми съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ071/17.07.2006г, чл.33, ал.3 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ09/11.08.2014г. Твърди се, че ответникът от няколко години не е заплащал доставеното количество вода и отвеждане на канална вода. Твърди се, че общо задълженията на ответника към ищеца възлизат на сумата от 505.31лв., от която 481.18лв. , дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 01.01.2019г до 11.05.2023г. и мораторна лихва в размер на 24.13лв. за периода 01.01.2019г до 11.05.2023г.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношения на ответница , че за ищеца съществува вземане за горните суми, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск като се противопоставя възражение, че за дълъг период от време от 05.11.2018г до 05.06.2023г. ответницата не е ползвала активно услугите на ВиК дружеството, тъй като е била в чужбина/ Франция/ и не е обитавала водоснабдения имот. На следващо място се противопоставя възражение, че по-голяма част от вземанията са погасени по давност.Прави се искане предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, уточнява, че исковата му претенция е за главница в размер на 481.18лв., която сума представлява стойността на доставената питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода от 08.06.2020г. до 11.05.2023г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 24.13лв. за периода 08.06.2020г. до 11.05.2023г.С депозираното писмено становище №27070/31.10.2024г. се внася уточнение, че за периода 01.01.2019г. до 07.06.2020г не са издавани фактури и не са начислявани задължения за главница и лихва. Счетоводната програма на ВиК-П. винаги въвежда период от 01.01.2019г, защото тогава е инсталирана. С визираното писмено становище допълнително са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения му представител, поддържа писмения отговор.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, сред спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна.

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2118/2023г по описа на РС-П., ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Е. Н. В.. Издадена е заповед №1020/09.06.2023г за 2 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Е. Н. В. да заплати на заявителя/ и настоящ ищец/ сумата от 481.18лв. главница , ведно със законната лихва върху тази суча за периода от 08.06.2023г до окончателното изплащане на сумата от 24.13лв. мораторна лихва за периода от 01.01.2019г- до 11.05.2023г.В заповедта, а и в т.12 от заявлението изрично е вписано, че вземането произтича от следните обстоятелства: дължимо плащане за ползване на ВиК услуги за абонатен №113100673, съгласно договор №103100673 от 29.04.2009г, за който са издадени месечни фактури, дължими съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №071/17.07.2006г на ДКЕВР и чл.33, ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение ОУ 09/11.08.2014г на ДКЕВР.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.С разпореждане №8438 от 20.11.2023г заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 28.11.2023г и в законовоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск.

Ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства , съдържащи се на лист 10 до лист 17 от делото, а именно Общи условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията , обслужвана от ВиК оператора, които са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1,т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ/17.07.2006г и Общи условия за на същия оператор, одобрени с решение №ОУ-09/11.08.2014г на ДКЕВР и съответно публикувани на 3 август 2006г. на страница 8 във в-к“Нощен труд“и в брой 159 от 28 август 2014г, стр.8 на вестник“Знаме“. С тези общи условия се уреждат отношенията между ищцовото дружество от една страна и наричан „ВиК оператор“ и от друга потребителите на В и К услуги. В глава втора чл.5 до чл.16 от ОУ са уредени правата и задълженията на страните . В глава трета, чл.17 до чл.35 от ОУ е регламентирано измерването , отчитането и разпределяне количествата питейна вода и количествата отведени и пречистени отпадъчни води, в Глава пета, чл.36-56 от ОУ е уредено преустановяване или прекратяване доставянето на питейна вода или отвеждането и пречистването на отпадни води. В глава осма е регламентиран реда за откриване, промяна и закриване на партидата.

По делото не е спорно, а и от ангажираните в тази насока писмени доказателства се установява, че между страните в настоящото производство на 29.04.2009г е сключен договор №103100673, по силата на който ищецът в качеството му на ВиК оператор се е задължил да предоставя на ответницата Е. Н. В. / в качеството на потребител/ на услуги, изразяващи се в доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води във водоснабден имот, находящ се в град П., ул.“Д. Д.“№12. От своя страна ответникът се е задължил да заплаща стойността на доставените услуги.

Между страните не е спорно, че процесният водоснабден имот, представляващ жилище, апартамент, находящ се в град П., ул.“Д. Д.“№12, е собственост на ответницата, а и този факт се установява от представената по делото справка №1476253/31.10.2024г, издадена от Агенция по вписванията.

3

В първото по делото съдебно заседание и с оглед направеното с писменото становище уточнение на претенциите си по период, а именно, че исковия период обхваща времевия диапазон 08.06.2020г до 11.05.2023г. ищцовото дружество е представило четири броя фактури. Във фактура №**********/09.09.2022 доставчикът/ ищцово дружество/ е начислил на ответника в качеството му на абонат с абонатен №113100673 задължение в общ размер от 427.44лв./ стойност за доставена услуга вода, канал и пречистване/ за отчетен период 05.11.2018г. до 05.09.2022г. Във фактура №1102426901/14.10.2022г доставчикът/ ищовото дружество/ е начислил на абоната задължения в общ размер от 54.34лв./ за доставена услуга вода, канал и пречистване/ за отчетен период 05.09.2022г до 06.10.2022г.

Във фактура №**********/09.11.2023г доставчикът е начислил задължения на абоната в размер на 101.93лв./ за доставена услуга вода, канал и пречистване/ за отчетен период 06.10.2022г до 01.04.2023г.Във фактура №1103155831/09.11.2023г доставчикът е начислил на абоната задължение в размер на 206.98лв. / за доставка на вода, канал и пречистване/ за отчетен период 01.04.2023г до 06.11.2023г. Представена е справка от ищцовото дружество от която е видно ,че за периода 05.11.2018г до 05.09.2022г общо инкасираната сума е в размер на 427.44лв., а за периода 05.09.2022г до 06.10.2022г общо инкасираната сума е в размер на 54.34лв.

По делото като свидетел е разпитана Е. П.-Н., която работи като инкасатор в ищцовото дружество. СвидетЕ.та депозира показания,че процесният водоснабден имот, находящ се в град П., ул.“Д. Д.“№12 е трайно необитаем през голяма част от годината, тъй като собственика е във Франция. Според свидетЕ.та ответницата си идвала само през лятото и за кратко. Кубиците вода се натрупват за дълъг период от време. ДомоуправитЕ.та на входа снимала показанията на общия водомер и на тази база на ответницата за дълъг период от време и е начислено количество вода според показанията от общия водомер.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете съдът намира следното:

Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от легитимирана страна – заявител в заповедното производство в хипотеза на връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Налице е развило се заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на настоящото исково производство и сезиращата искова молба е подадена в законовоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

По същество съдът намира следното:

За основателността на главния иск ищецът следва да установи предоставянето на ВиК услугите, чието заплащане претендира до имот, който е собственост на ответника или върху който същия има ограничено вещно право на ползване, размера на дължимата цена, 4 нейната изискуемост. По акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и началния момент на забава на главницата.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи положителния факт на изпълнение на процесните задължения.

Безспорно е по делото, че ищцовото дружество в е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане на територията на град П.. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги/ ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и в един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.