Решение № 1498 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. С., 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000501714 по описа за 2023 година

Ищецът в първоинстанционното производство К. Д. К., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Й. С. К. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 13.03.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 15.03.2023 г.) обжалва Решение № 1145/07.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 3174/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-23 състав, в частта, с която искът му с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 15 000 лв., представляваща разликата над присъдената му сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 06.10.2021 г., съответно в частта за разноските.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат С.

Н. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ищец е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 29.03.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е 1 необосновано. Поддържа, че е нарушен принципът на справедливостта, респ. чл.52 от ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение се явява крайно занижено.

Развива подробни съображения по същество във връзка с така изложените възражения.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да уважи исковата претенция в пълен размер и присъди разноските направени пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната жалба е връчен редовно на 19.04.2023 г., а насрещната въззивната жалба е подадена на 03.05.2023 г.), ответното застрахователно дружество ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД обжалва Решение № 1145/07.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 3174/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-23 състав, в частта, с която искът правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди на К. Д. К., е уважен за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 06.10.2021 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт И. Й., надлежно упълномощен с пълномощно приложено на л.32 от първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 15.05.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Поддържа се, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон и трайната съдебна практика. Твърди се, че решението е немотивирано и необосновано, тъй като съдът не е изследвал детайлно всички аспекти, които съпътстват настъпването на вредоносното събитие от 06.07.2021 г. и не е интерпретирал правилно събраните по делото доказателства. Поддържа се, че от анализа на събраните доказателства, по безспорен начин се установява, че изключителна вина за настъпване на произшествието има само пострадалия ищец, който чрез своето противоправно поведение и неадекватни реакции, е станал причина за настъпване на ПТП и вредоносните последици. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказано въведеното от ответника възражение за съпричиняване, като се твърди, че е налице значителен принос от страна на пострадалия. Твърди се и неправилно 2 приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението в обжалваната му осъдителна част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, алтернативно да приеме преобладаващ или поне равен принос от пострадалия и съразмерно да намали дължимото обезщетение. Претендират се разноските и пред двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата по насрещната жалба страна.

В открито съдебно заседание, въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната му жалба и да остави въззивната жалба на ответника без уважение. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание, въззивникът-ответник, редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-С., 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от К. Д. К., действащ чрез своята майка и законен представител Й. С. К. против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с които ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лв. за причинените му неимуществени вреди-болки и страдания от получените от него телесни увреждания, настъпили в пряка причинна връзка от осъществено на 06.07.2021 г. пътнотранспортно произшествие на пешеходна пътека в гр.

С., виновно причинено от водача на л.а.м. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ******** с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, валидна от 02.03.2021 г. до 01.03.2022 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

3

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К309/06.07.2021 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 06.07.2021 г., скица и фотоалбум към него, от разпита на свидетеля М. Е. М.-водач на л.а.м.

„Тойота Авенсис“ с рег.№ ********, от разпита на свидетеля К. М. А.очевидец на станалото произшествие, както и от неоспореното от страните заключение по приетата пред първоинстанционния съд САТЕ, се установява, че на 06.07.2021 г. около 17,30 ч. в гр.С. л.а.м. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ********, се е движил по ул. „Гео Милев“ в посока от ул. „Николай Коперник“ към ул. „Благородна“ със скорост на движение от порядъка на 31 км./ч. В същото време ищецът предприел пресичане на платното за движение на ул. „Гео Милев“ по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, движейки се между спрели автомобили (в лентата за насрещно движение) със скорост от порядъка на 6,50 км/ч .

Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходеца в момента, в който същият е навлязъл на платното за движение. Поради не предприемане на своевременно спиране от страна на водача на автомобила, е настъпил удар между лявата странична част на лекия автомобил, ляв преден калник и десния крак на пешеходеца. В следствие на това, тялото на пешеходеца е придобило ротация по посока обратна на часовниковата стрелка, достигнало е до лявото странично огледало на автомобила, след което е било отхвърлено напред и в ляво и е преустановило движението си на мястото описано в протокола за оглед. Установява се, че водачът на лекия автомобил, при движение в района на произшествието със скорост от 31 км/ч е имал възможност да предотврати произшествието чрез предприемане на своевременно спиране. Пешеходецът от своя страна намирайки се на разстояние от около три метра до мястото на удара, е имал възможност да възприеме автомобила, да преустанови движението си, да го пропусне да премине, след което да продължи пресичането си.

Между страните не е спорно, че л.а.м. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ******** и към 06.07.2021 г. е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/11/121000614763, валидна от 02.03.2021 г. до 01.03.2022 г.

От приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от произшествието, ищецът е 4 получил следните травматични увреждания: контузия на главата, подкожен кръвоизлив и охлузване на челото в лявата част, счупване на дясната голямопищялна кост в долния край, счупване на дясната малкопищялна кост в средната 1/3, множество размачкани рани на дясното ходило. За лечение на така получените увреждания, ищецът и на 07.07.2021 г. е постъпил в болнично заведение, където пролежал 6 дни до 13.07.2021 г., по време на което е проведено лечение на раните на десния крак и направено мануално наместване под местна анестезия на счупването на дясната подбедрица и поставена гипсова шина, която носил 35-40 дни, а след свалянето й провеждал раздвижване на крака.

Домашно-амбулаторно лечение ищецът провел за около 2,5-3 месеца след изписването му от болничното заведение. Към момента самостоятелната походка на детето е възстановена, движенията на дясната глезенна става се извършват в нормален обем. Налице са остатъчни явления-белези от рани са дясното коляно, в долната 1/3 на дясната подбедрица и дясната глезенна става.

Вещото лице установява, че ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет за 7-8 дни, болки с умерен интензитет след сваляне на гипса за около 20-30 дни, след което болките са намалявали постепенно.

Понастоящем ищецът би могъл да има болки с малък интензитет при попродължително ходене и стоене прав, при тичане и друго по-голямо натоварване на крака. Обичайният период за възстановяване от травмата и консервативно лечение е около три месеца.

При така установената по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен, приел за недоказано въведеното от ответника възражение за съпричиняване. При определяне на обезщетението дължимо на ищеца за претърпените от него болки и страдания от получените травматични увреди, първоинстанционният съд е приел, че сума в размер на 20000 лв. се явява справедливо обезщетение.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 и съответно в срока по 263, ал.2 от ГПК от легитимирани да обжалват страни – ищецът и ответникът в първоинстанционното производство и са насочени срещу 5 валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетени е за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявения иск е процесуално допустим.

Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество на 14.09.2021 г., като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл съответно на 14.12.2021 г., ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Исковете са предявени пред първоинстанционния съд на 28.03.2022 г., поради което се явяват процесуално допустими.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.