Решение № 70 от 26.03.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр. Добрич, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20243200500753 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на П. В. Д. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №869/30.10.2024г. по гр.д.№3092/2023г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу М. Д. Д. от гр.Добрич иск по чл.21 ал.4 т.1 от СК да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик, при липса на съвместен принос, на придобитите по време на брака между страните с договор за покупко-продажба от 27.05.2022г., обективиран в нотариален акт №164 том ХI дело №2036/2022г. вх.peг.№4289/27.05.2022г. на СВп, недвижими имоти: дворно място с площ от 1 000 кв.м., имот с пл. №405, урегулирано в парц.I, целият с площ от 1 090 кв.м., в кв.№49 по уличната и дворищната регулация на с.С., общ.Добричка, ведно с построените в същото дворно място: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 59 кв.м . и РЗП 114 кв.м. и г а р а ж със застроена площ от 34 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.

Решението се обжалва като неправилно. Първоинстанционният съд не обсъдил всички доказателства и доводи на страните относно датата на 1 закупуване на процесния недвижим имот и момента на настъпване на фактическата раздяла помежду им. Не било взето предвид, че имотът е закупен докато съпрузите все още живеели заедно, но в непрестанни противоречия и при прекъснати всякакви икономически, емоционални и духовни връзки. Вложените за закупуването на имота средства били от предоставен лично на въззивника заем, за чието връщане отговорен бил само той, без да е налице солидарна отговорност и за съпругата. В краткия период от две години на брачно съжителство, между съпрузите не били изградени присъщите за едно семейство отношения от имуществен и личен характер.

Настоява се решението на районния съд да бъде отменено и предявеният иск да се удовлетвори със съответните на това последици за отговорността на страните за разноските по делото.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата М. Д. Т. /Д./ оспорва жалбата като неоснователна и настоява решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

След извършената в съответствие с чл.269 от ГПК проверка, служебно и по посоченото в жалбата, въззивният съд намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно.

Съдебното производство е образувано по предявен от П. В. Д. срещу М.

Д. Д. иск да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че недвижимият имот в с.С., общ.Добричка, съставляващ дворно място с площ 1 000 кв.м., имот с пл. №405, урегулирано в парц.I, целият с площ от 1 090 кв.м., в кв.№49, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 59 кв.м. и РЗП 114 кв.м. и гараж със застроена площ от 34 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, придобит по време на брака на страните, е лична собственост само на съпруга, ищеца П. В. Д..

В първоначалната искова молба и две допълнителни молби, депозирани по реда на чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовности, са изложени следните обстоятелства: ищецът П. В. Д. и ответницата М. Д. Д. сключили граждански брак на ***г., имат дете, родено на ***г. в гр.Б. , където след сключване на брака съпрузите се установили и заживели. Ответницата била по майчинство, а прехранването и финансите осигурявал ищецът. Съпрузите 2 се разбирали до лятото на 2022г., когато ищецът усетил, че отношенията им изведнъж са охладнели. Коледно-новогодишните празници през 2022г. решили да посрещнат заедно и с роднини в България, но в действителност всеки от тях празнувал по отделно. След празниците ищецът се върнал в Г., ответницата отказала да се върне с него и останала с детето в гр.Добрич.

По време на съпружеското им съжителство, с договор за покупкопродажба от 27.05.2022г. бил придобит гореописаният недвижим имот в с.С., общ.Добричка. Договорът бил сключен с нотариален акт №90 т.III peг.№4169 д.№457/27.05.2022г., на името на съпругата М. Д. Д. .

Въпреки придобиването на имота по време на брака и с договор за покупко - продажба на името на съпругата, същата нямала никакъв принос за придобиването му. Времето на брачно съжителство на страните било твърде кратко и в него те не изградили отношения на същинско съпружеско съжителство, включително такива от имуществен и личен характер, с даване на грижи и средства един за друг и за домакинството. Конкретно за придобиването на недвижимия имот ответницата нямала материален принос, защото за закупуването не вложила парични средства – от труд или от друг източник, не участвала нито с труд, нито с парични средства в неговото ремонтиране и подобряване. Ищецът платил цената за покупката, като по банков път превел на продавачите: на 01.03.2021г. – 9 950.10 лева, на 02.08.2021г. – 10 005.12 лева, на 27.05.2022г. – 15 000 лева и на 27.05.2022г. 15 000 лева. Средствата за това били осигурени от ищеца от предоставени лично на него парични заеми, от продажба на негови златни накити и от трудовата му дейност. С парични средства на ищеца и с труда на негови роднини и приятели били извършени ремонтът и подобряването на имота.

Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът иска да бъде установено, че само той е собственик на придобития по време на брака му с ответницата недвижим имот, тъй като ответницата няма принос за придобиването.

Ответницата М. Д. Д. е оспорила иска с възражение, че тя също има принос за придобиването на имота и той следва да бъде отчетен.

Установено е по делото, че П. В. Д. и М. Д. Д. са сключили граждански брак на ***г. и имат едно дете, родено ***г. От посоченото в исковата молба и от изложеното от двете страни в съдебно заседание пред първоинстанционния 3 съд се установява, че семейството живяло в гр.Б., Г.. Ищецът работел, а ответницата отглеждала детето. Представени са писмени доказателства /л.68 – л.78/, от които се установява, че в края на 2021г. детето на страните започнало да посещава детска градина, семейството обитавало жилище под наем за цена от 1 000 евро месечно, в периода м.март 2022г. – м.февруари 2023 г. на ответницата била изплащана социална помощ за издръжка на семейството по 1 611.52 евро месечно, през м.август 2022г. на ищеца била платена заплата от 442.41 евро.

Представени са доказателства за получавани от ответницата трудови доходи преди сключване на брака й с ищеца и за получавани от същата обезщетения за безработица след фактическата раздяла на съпрузите. Няма доказателства за посоченото от ответницата в съдебно заседание и в отговора й на въззивната жалба, че, докато семейството било заедно, тя не само гледала детето, но няколко дни в седмицата работела /без трудов договор/ и внасяла доходи в семейството.

На

27.05.2020г. с нотариален акт №90 т.I I I peг.№4169 д.№457/27.05.2022г. на нотариус с рег.№160 и район на действие ДРС бил сключен договор за покупко-продажба, с който М. Д. Д. купила от продавачите С.И.С. и В.И.С. недвижим имот в с.С., общ.Добричка, съставляващ дворно място с площ 1 000 кв.м., имот с пл. №405, урегулирано в парц.I, целият с площ от 1 090 кв.м., в кв.№49 по регулационния план на селото, ведно с построените в същото дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 59 кв.м. и РЗП 114 кв.м. и гараж със застроена площ от 34 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.

Съгласно посоченото в договора, цената за покупко – продажбата е в размер на 30 000 лева и към датата на сключване на договора е била п латена в равни части на продавачите по банков път.

Представени са по делото извлечения от банковите сметки на продавачите по договора и се установяват извършени от ищеца парични преводи за „вноска за къща“, както следва: на 01.03.2021г. – 58.47 лева, на 01.03.2021г. – 9 950.10 лева, на 02.08.2021г. – 10 005.1 2 лева, на 27.05.2022г. – 15 000 лева, на 21.05.2022г. - 15 000 лева.

Представен е договор, сключен на 20.04.2021г. между В.Г.К. – като заемодател, и П. В. Д. - като заемополучател. С договора заемодателят поел 4 задължение да предаде на заемополучателя /ищеца/ сумата 20 000 лева – в срок от тридесет дни от сключването на договора, по банков път или с разписка, а заемополучателят поел задължение да върне сумата на заемодателя в срок до една година от получаването й. Доказателства за реално предаване на сумата от заемодателя на заемополучателя /ищеца/, по банков път или в брой с разписка, по делото няма. Няма доказателства и за получени от ищеца други средства от заеми.

Ищецът е представил касови бележки и фактури за закупени строителни материали. Събрани са гласни доказателства за това, че, след закупуването му, имотът в с.С. бил ремонтиран със средства на ищеца и с труда и помощта на негови роднини и приятели.

Според посоченото в исковата молба и неоспорено от ответницата, отношенията между съпрузите охладнели през лятото на 2022г. Няма спор, че от м.декември 2022г. съпрузите са във фактическа раздяла, а в първоинстанционното производство двамата са посочили, че са в процес за прекратяване на брака им, като по делото няма данни за резултата от брачния спор.

Предявеният от П. В. Д. срещу М. Д. Д. иск е по чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.21 ал.4 от СК за установяване, че спорният недвижим имот /описан по-горе/, макар придобит по време на гражданския брак на страните, принадлежи само на ищеца, тъй като ответницата няма принос за придобиването.

Съгласно чл.21 ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо на чие име са придобити, принадлежат на двамата съпрузи. Съгласно ал.2 съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, на грижи за децата и в работа в домакинството, а съгласно ал.3 съвместният принос се предполага до доказване на противното. Законовото предположение за съществуването на съвместен принос изхожда от нормалното състояние, което обикновено се случва в отношенията между съпрузите. Когато е налице отклонение от нормалното състояние, съпругът, който твърди това, следва да го установи, като докаже пълна липса на съвместен принос - нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството или отглеждането на децата.

В настоящия спор ищецът отрича материалния принос на ответницата с 5 твърдение, че същата не участвала в придобиването на имота с парични средства от какъвто и да било източник, а имотът бил придобит със средства, осигурени от ищеца. В тази връзка във въззивната жалба ищецът акцентира върху твърдяния факт на предоставяне лично на него на парични средства в заем, използвани от него за плащане на цената за имота. С оглед изложеното по-горе, по делото не е доказано ищецът да е получил парични средства в заем, с които именно да е платена покупката на имота. Но дори то да се е осъществило, както се твърди от ищеца, следва да се има предвид, че влагането в закупуването на имота на средства от заем, получен само от единия съпруг, не означава, че само този съпруг има принос за придобиването.

След като заемът е получен и използван за семейството, макар задължението да е поето само от единия съпруг, по правилото на чл.32 ал.2 от СК солидарно отговорни за него са и двамата съпрузи. Следователно, получаването на средства от заем и влагането им за закупуването на имота от единия съпруг не е аргумент за изключване материалния принос на другия съпруг за придобиването. Без значение за оборване на презумпцията по чл.21 ал.3 от СК е начинът на последващото погасяване на заемните средства, вложени в покупката, както и начинът на извършване на последващи ремонти и подобрения на придобития имот. Евентуалното извършване на това със средствата и усилията само на единия съпруг би могло да породи облигационни отношения, но е без значение за принадлежността на правото на собственост, меродавен за чието определяне е моментът на придобиването /на сключване на договора за покупко-продажба в случая/.