Решение № 110 от 12.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Бургас, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20212000500345 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 262212/01.06.21г. на ЯОС от ,,Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК:

121265113, със седалище и адрес на управление: гр.С., район И., бул.,,Х. К.“ № *, представлявано от Й.Ц. и Е.И., чрез ю.к.Й.С., против решение № 260025/21.04.2021г., поправено с решение № 260035/15.06.2021г. и двете по т.д.№ 23/2019г. на Ямболския окръжен съд, в частта, с която на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, е осъдено дружеството да заплати на Я. С. И. сумата от 24 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1198лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпяно на 30.03.2017г. в гр.Ямбол ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 24.07.2018г., до окончателното им изплащане, както и направените съдебноделоводни разноски, съобразно уважената част от исковете. Заявява, че в горните части решението не е правилно. Излага аргументи за противоречието му със събрания доказателствен материал. Твърди, че както гласните доказателства, така и писмените такива-по-конкретно извършените експертни 1 заключения, не водят до извод за наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството, понеже не са доказани действия или бездействия на водача на автобуса, причинили процесния инцидент. Счита, че в хода на производството не са установени твърденията в исковата молба, че при слизане на ищцата от ППС, водачът му е нарушил разпоредбата на чл.68, ал.2 ЗДвП, потегляйки с отворени врати, без да изчака слизането на пътниците и това му поведение е причина за претърпяната средна телесна повреда на въззиваемата. Позовава се на приложеното постановление за прекратяване на наказателното производство и крайното заключение за липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 НК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, съобразно изложените оплаквания. Претендира разноски, няма доказателствени искания.

Въззиваемата страна-Я. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.Я., ж.к.

„З.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, оспорва въззивната жалба, чрез адв.Б.К., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Счита присъдените обезщетения за справедливи и съобразени с относимите обстоятелства и доказателствата по делото. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваните части. Няма искания по доказателствата, претендира разноски с оглед изхода от спора.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Предявените искове пред ЯОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от ЯНК. СТ.

ИВ., чрез адв.Б.К., против ЗД „Евроинс“ АД, с искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че на 30.03.2017г. около 11.20ч. в гр.Я.на кръстовището на ул.“Н. П.“ и ул.“Преслав“, на автобусна спирка „Биков мост“ пострадала при слизане от градски автобус. При пътуването и по автобусна линия № 25, водачът на ППС спрял на посочената спирка. И. слизала от автобуса, когато, при неспазване на правилата за движение, т.е. без да изчака и да се увери за наличието на слизащи пътници, водачът потеглил с отворени врати. Въззиваемата паднала и получила травматични увреждания, а именно: счупване на лявата бедрена 2 шийка. Последвала оперативна интервенция-частична смяна на тазобедрена става. На 06.04.2017г. била изписана от МБАЛ „Св.П.“ АД, гр.Я. и на същата дата постъпила повторно за рехабилитация. В резултат от инцидента, претърпяла силен шок и стрес, които и към завеждане на исковата молба, дават отражение на психиката и. Тя изживява повтарящо се катастрофата и изпитва страх, когато се налага да се придвижва с градския транспорт, дори и да е с придружител. Освен това физическите увреждания причинили болки, страдания и редица неудобства. След операцията за продължителен период от време се нуждаела от чужда помощ, задълго загубила възможността да се грижи пълноценно за себе си, а при промени в метеорологичните условия изпитва силни болки, които счита, че ще продължат и за в бъдеще. Твърди, че има нарушения в походката и те, може би, ще останат завинаги. При всичко така изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за МПС-то, в което пътувала, обезщетение за неимуществени вреди-болки, страдания, претърпени битови неудобства и прочее, в общ размер от 30 000лв., както и за имуществени вреди в размер на 1252.78лв., индивидуализирани по пера в исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на отказа на Застрахователя да удовлетвори молбата и за компенсиране на вредите и съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

С допълнителна искова молба-стр.39 по т.д.№ 23/2019г. ЯОС, въззиваемата оспорва всички фактически твърдения и правни доводи, изложени в отговора срещу исковата молба. Заявява, че поддържа исковете.

Счита претендираните размери обезщетения за справедливи, излага аргументи за уважаване на претенциите. Ангажира доказателства.

В приложените отговори срещу исковата молба, депозирани в срока и по реда на чл.367 и чл.373 ГПК, въззивникът оспорва исковете. Признава наличието на застрахователно правоотношение за ППС, в което пътувала въззиваемата. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпяната телесна повреда, болки и страдания. Твърди, че вината за случилото се е изцяло на пострадалата, която се е спънала, загубила равновесие и паднала при слизане или след слизане от автобуса. Оспорва твърдението, че автобусът е потеглил с отворени врати, докато тя слизала.

Заявява, че е слязла, водачът затворил вратите и едва тогава паднала. Оспорва представения констативен протокол на ОД на МВР-Я.в частта относно 3 механизма на произшествието.

Отделно от това счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на стандарта на живот в страната. В случай, че се приеме противоправно поведение на водача на автобуса, така, както е описано в исковата молба, въвежда възражение за съпричиняване от 50% на вредоносния резултат, вследствие от слизане от ППС, докато все още то е било в движение. Заявява, че е налице съпричиняване от 50% на вредоносния резултат и поради непроведена рехабилитация от страна на И.. Оспорва претенцията за законна лихва и счита, че не дължи такава, защото въззиваемата не е посочила лична банкова сметка, а е посочила сметка на процесуалния си повереник, ето защо тя, а не застрахователят, е в забава, съгласно чл.380 КЗ. Прави евентуално възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, моли за присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/07/116002775089, между застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за градски автобус, марка „БМС“, с рег.№ *.

Също така е безспорно, че на 30.03.2017г., около 11.20ч. въззиваемата пътувала с автобус по линия № 25 в гр.Ямбол, в посока „Ловен дом“, като автобусът бил почти празен (св.Т.В.)-пътували само 4-5 пътника. На автобусна спирка „Биков мост“, на кръстовището на ул.“Н. П.“ и ул.“П., И. слязла от превозното средство.

Според исковата молба и твърденията и, при слизането паднала и получила описаната фрактура на лява бедрена шийка. Причина за падането, съгласно описаното в исковата молба и твърденията на страната в процеса, е, че водачът на автобуса не се уверил, че всички пътници са слезли безопасно и потеглил с отворени врати. Така И. паднала от стъпалата на автобуса.

Както стана ясно, страните спорят по механизма на инцидента, като се твърди от въззивната страна, че въззиваемата е паднала самостоятелно, след като вече слязла от автобуса.

За да възприеме крайния си извод по този спорен въпрос, съдът подробно се запозна и обсъди всички събрани по делото доказателствагласни, писмени и изготвените и приети по надлежния ред експертни 4 заключения, които съобрази в контекста на правилото, че ищецът носи доказателствената тежест за твърдените от него факти, които следва да установи при условията на пълно и главно доказване.

Между страните е безспорно, че при падането на автобусна спирка „Биков мост“, гр.Я., въззиваемата била приета в МБАЛ „С. П.“ АД, гр.Я..

Горното се подкрепя от приложената на стр.17 по т.д.№ 23/2019г. ЯОС епикриза от лечебното заведение. Видно е, че рентгенографията е показала фрактура на лява тазо-бедрена става, оперирана и частично сменена.

Извършените експертни заключения-СМЕ, САТЕ и комплексна експертизи са изготвени, след проведени разговори с въззиваемата и съобразяване с медицинската документация.

От СМЕ се установява, че се касае за лице на навършени 77 години към датата на инцидента, с установена към приемането и в МБАЛ „С. П.“ АД, гр.Я. хипертонична болест на сърцето 2 ст., мозъчно-съдова болест, състояние след мозъчен инсулт и неинсулинозависим захарен диабет. От заключението на СМЕ се установява, че въззиваемата е в увредено общо състояние, отговарящо на възрастта и. Според вещото лице поради възрастовите изменения, тя вече не е съвсем стабилна и констатираното счупване на лявата бедрена шийка може да бъде получено, както в резултат от падане (например от автобуса, както се твърди по исковата молба), така и в резултат от спъване или загуба на равновесие-заключение на СМЕ, т.2 от отговори по въпроси на ищеца и т.1 от отговори по въпроси на ответника.

Според в.л. д-р Т.-Й., самата пострадала не си спомня много добре как точно била стъпила при падането-веднъж е твърдяла, че слизайки от автобуса, десният и крак бил стъпил на земята, а левият бил още на стъпалото, после твърдяла, че не си спомня къде бил левият и крак към момента на падане и т.н. По този повод съдът приема,че е съвсем нормално и съответстващо на действителността, въззиваемата да не си спомня точно къде е бил левият крак в момента на падането, защото обичайно хората не следят точно и акуратно рутинните си действия по слизане, качване, вървене, освен ако не си го поставят за цел. Затова дава вяра и кредитира комплексното експертно заключение, в което е посочено, че механизъм на счупване, при който левият крак е на стъпалото на автобуса, а десният-на земята или още във въздуха, е невъзможен и изводът се налага от констатацията на плоскостта, където лежи фрактурната линия на бедрената шийка, установена 5 при образното изследване.

Според вещите лица от комплексната експертиза, спецификата на линията на счупване на бедрената шийка предполага три възможни механизма на падане: 1. Когато И. спуска левия си крак на земята, в момента на стъпване има контакт на ходилото в земята, автобусът потегля и увлича тялото. 2.

Когато е стъпила на земята с десния крак, а левият докосва земята. В този момент е увлечена от автобуса, стига се до привеждане на крайника и счупване. 3. Когато при слизането е получила загуба на равновесие и световъртеж, като в момента на падането привежда крайника и настъпва счупване.

Разпитани в с.з. на 21.10.2020г. вещите лица са изказали мнение, че за да бъде увлечена от автобуса, жената трябва да е имала контакт с превозното средство-напр. да се е държала за него, докато слиза или да се е държала за него все още, след като е слязла, защото се касае за възрастен човек, който вече не е много стабилен и е възможно да загуби равновесие.