Решение № 143 от 18.12.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пирдоп, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Т.М. при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20251860100001 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**************“ № 111 П, вписано в Търговския регистър с ЕИК **********, представлявано от законните представители, чрез юрисконсулт Х. П. П., срещу Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: село А., Община А., и постоянен адрес: гр. С., кв. „С.“, ул. „************“ № 40.

По обстоятелствата подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо, на основание чл.415, ал.1 във връзка с чл.422 ГПК, че ответникът Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: село А., Община А., и постоянен адрес: гр. С., кв. „С.“, ул. „************“ № 40, дължи към 06.08.2023 г. ( датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК) на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от общо 8 477.81 евро (осем хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и осемдесет и един евро цента) по Договор за банков кредит № *************/ 19.02.2013 г., от които:

1

Непогасена главница: 2 681.34 евро, ведно със законна лихва считано от 08.06.2023 г. до окончателното и погасяване;

Непогасена договорена лихва, начислена за периода 20.06.2013 г. до 20.02.2023 г. включително, дължима на основание Раздел I, т.4 от Договора за кредит: 3 043.13 евро;

Обезщетение за забава за просрочените плащания за периода 20.05.2013 г. до 07.06.2023 г. включително, дължима на основание Раздел I, т. 6 от Договора за кредит: 2 753.34 евро;

Ищецът моли предявеният иск да бъдат уважен, ведно със законните последици.

Ищецът моли да им бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство представляващи: 331.62 лева - за държавна такса и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Ищецът моли да му бъдат присъдени и направените разноски в настоящото производство, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

По делото са постъпили молба вх. № 3950/ 29.09.2025 г. от „ПИБ“ АД, молба – становище вх. № 1013/ 13.03.2025 г. и молба – становище вх. № 2020/ 28.05.2025 г., и двете от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за изменение на иска, чрез заменяне на ищеца „ПИБ“ АД с „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с мотиви, че е сключен договор за цесия между тях на 12.12.2024 г., по силата на който процесния договор за кредит е прехвърлен на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В съдебно заседание на 30.09.2025 г. на основание чл. 228, ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал изменяне на иска чрез заменяне на ищеца „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********** с „АПС

БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********.

Ответникът Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., кв.С., ул. „************“ № 40, чрез пълномощник адв.Х. Р. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.“И.“ №8, ет.5, в дадения й от съда срок, е дала писмен отговор, не е представила писмени доказателства и не е направила доказателствени искания.

Ответникът Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., кв.С., ул. „************“ № 40, чрез пълномощник адв.Х. Р. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.“И.“ №8, ет.5, в писмения отговор оспорва иска по 2 основание и размер по подробно изложените съображения, като твърди, че предявеният иск е погасен по давност и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен, недоказан, и поради погасяване по давност на заявената претенция, ведно със законните последици.

Ответникът моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 31841/12.06.2023 г., депозирано от „Първа Инвестиционна Банка“, ЕИК ********** е било образувано ч.гр.дело пред Софийски районен съд, което е било прекратено поради наличие на настоящ адрес на длъжника в село А., различен от постоянния и е изпратено по подсъдност на РС Пирдоп; че е било образувано ч.гр.д. № 561/2023г. по описа на РС-Пирдоп; че на 16.10.2023 г. е издадена заповед № 349 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК в полза на „Първа Инвестиционна Банка“, ЕИК ********** срещу длъжника Д. Ц. Ц., ЕГН **********, за следните суми: 2 681,34 евро (две хиляди шестстотин осемдесет и един евро и 34 евроцентове), представляваща главница за период от 20.02.2013 г. до 20.02.2023 г., ведно със законна лихва за период от 08.06.2023 г. до изплащане на вземането; 3 043,13 евро (три хиляди четиридесет и три евро и 13 евроцентове), представляваща договорна лихва за период от 20.06.2013 г. до 20.02.2023 г.; 2 753,34 евро (две хиляди седемстотин петдесет и три евро и 34 евроцентове), представляваща мораторна лихва за период от 20.05.2013 г. до 07.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 331.62 лева (триста тридесет и един лева и 62 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева); че тази заповед е връчена на длъжника от ЧСИ; че длъжникът е депозирал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК; че съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си; че в дадения от съда срок заявителят е предявил настоящия установителен иск за вземането си; че между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК **********, като Кредитор, наричана за краткост „Банката“ и Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с 3 постоянен адрес: гр. С., ул. „************“ № 40 и настоящ адрес: село А., Община А., наричан по-долу „Кредитополучател“, е сключен Договор за банков кредит № *************/ 19.02.2013 г., съгласно който Банката е предоставила, а длъжникът е усвоил банков кредит в размер на 2 700 евро (словом: две хиляди и седемстотин евро) с краен срок за погасяване:

20.02.2023 г., съгласно Раздел I, т.3 от Договора, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства, съдържащи се в приложеното ч.гр.д. № 561/ 2023 г. на РСПп.

Съдът не е събирал допълнителни доказателства по отношение на безспорните обстоятелства между страните по делото.

Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото, а именно: че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 8 477.81 евро (осем хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и осемдесет и един евро цента) по Договор за банков кредит № *************/ 19.02.2013г., по пера и размери , посочени в ИМ - непогасена главница от 2 681.34 евро, ведно със законна лихва считано от 08.06.2023 г. до окончателното и погасяване; непогасена договорена лихва, начислена за периода 20.06.2013 г. до 20.02.2023 г. включително, дължима на основание Раздел I, т.4 от Договора за кредит от 3 043.13 евро; обезщетение за забава за просрочените плащания за периода 20.05.2013 г. до 07.06.2023 г. включително, дължима на основание Раздел I, т. 6 от Договора за кредит от 2 753.34 евро; че в голяма част предявеният иск е погасен по давност, тъй като просрочените вноски за главница в периода от над 5 години преди датата на предявяване на иска, който съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, е датата на подаване на Заявление по чл. 417 от ГПК в съда, а именно 08.06.2023г.; че всички претендирани от ищеца просрочени вноски за главница по кредита, които са с падеж /т.е. изискуеми/ преди 08.06.2018 г. са погасени по давност и не са дължими от ответника; че всички просрочени вноски за лихви - договорна и наказателна, падежирали, /т.е. станали изискуеми/ преди повече от 3 години преди 08.06.2023г. са погасени по давност; че Договор за банков кредит № *************/ 19.02.2013 г. по своята същност е „потребителски“, съдържа „неравноправни клаузи“ по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и уговорки във вреда на потребителя т.е. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; че начислената наказателна лихва за забава, разписана в чл. 10 от 4

Договора за банков кредит, се явява неравноправна и е предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя /банката/ и да създаване на необоснована тежест на задължението на кредитополучателя; че Договор за банков кредит № *************/19/02/2013 г. е нищожен по изложените съображения в ОИМ, тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства са оспорени от ответника.

Съдът допусна събиране на допълнителни доказателства по отношение на спорните обстоятелства между страните по делото.

По делото са представени и следните писмени доказателства: Договор за банков кредит № *************/19/02/2013 г., ведно с погасителен план към него - заверено копие; Общи условия на „Първа инвестиционна банка “ АД за кредити на физически лица - актуални към датата на подаване на исковата молба и към датата на сключване на договора за кредит - заверено копие, които писмени доказателства са оспорени от ответника./л.6-л.14/ В тази връзка съдът е указал на ищеца да ангажира надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си по оспорените от ответника писмени доказателства, както и да ангажира надлежни доказателства за това как е формирана сумата в общ размер на 8 477.81 евро (осем хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и осемдесет и един евро цента) по Договор за банков кредит № *************/ 19.02.2013г., която се претендира от ответника по отделни пера и размери, така както е посочено в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба, както и да изрази становище по възраженията на ответника за нищожност на Договора за банков кредит и за погасяването по давност на падежиралите вноски по процесния договор. Въпреки дадените указания от съда, пред настоящата инстанция ищецът не ангажира надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си по спорните обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявяването на установителен иск, тъй като е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, която е връчена на длъжника, същият е депозирал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като в едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск за 5 установяване на вземането си.

От събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита, че предявеният установителен иск от ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********** срещу ответника Д. Ц. Ц., ЕГН ********** в общ размер на 8 477.81 евро (осем хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и осемдесет и един евро цента) по Договор за банков кредит № *************/ 19.02.2013г., подробно уточнен по пера и размери в ИМ, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и погасен по давност, ведно със законните последици. В тази насока съдът изцяло споделя доводите на процесуалния представител на ответника. Установи се безспорно по делото, че Договор за банков кредит № ************* е сключен на 19.02.2013 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********** като „Кредитор“ и Д. Ц. Ц., ЕГН ********** като Кредитополучател“, с краен срок за погасяване до 20.02.2023 г., като кредита е в просрочие от 20.05.2013 г., от тази дата става изискуем и до 08.06.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в Софийски районен съд, е изминал период повече от 10 години, в който банката – ищец не е предприела каквито и да било действия за събиране на просрочените вземания по кредита, а такива действия са предприети едва през м.юни 2023 г. Съгласно чл. 110 от ЗЗД „с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“ Съдът счита, че в конкретния случай погасителната давност по отношение на всички претендирани от ищеца просрочени вноски за главница по кредита, които са с падеж /т.е. изискуеми/ преди 08.06.2018 г. са погасени по давност и не са дължими от ответника и всички просрочени вноски за лихви - договорна и наказателна, падежирали, /т.е. станали изискуеми/ преди 08.06.201 8 г. са погасени по давност. Съдът счита, че в конкретния случай за всички претендирани от ищеца просрочени вноски за главница по кредита, които са с падеж с л е д 08.06.2018 г. до 08.06.2023 г. и за всички просрочени вноски за лихви - договорна и наказателна, падежирали, /т.е. станали изискуеми/ след 08.06.201 8 г . до 08.06.2023 г., ищецът не ангажира надлежни доказателства пред настоящата инстанция. В рамките на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът не ангажира надлежни доказателства за това как е формирана сумата в общ размер на 8 477.81 евро (осем хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и осемдесет и един евро цента), която се претендира от ответника по 6 отделни пера и размери, така както е посочено в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба. Съдът счита, че пред настоящата инстанция ищецът не ангажира надлежни писмени доказателства, подкрепящи твърденията му в исковата молба по предявения иск, като не проведе пълно и главно доказване, и прояви процесуално бездействие. Ето защо съдът счита, че предявеният иск от ищеца срещу ответника следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, и погасен по давност.

Разпечатката съдържа 33 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6da3faf-7956-409f-ba1a-90d364116567