Решение № 2775 от 27.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2775 гр. Бургас, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕН.А

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕН. ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120102530 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. И. Н., ЕГН........против Д. Г. М., ЕГН **********, и Б. Н. М., ЕГН **********, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че по силата на Договор от 01.03.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти ищцата Е СОБСТВЕНИК н а 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ........с административен адрес: гр. Б к-с „, бл. , вх. , ет. , ап. находящ се в сграда с идентификатор ......., разположена в поземлен имот с идентификатор ......... с площ от 90, 06 кв., състоящ се от: дневна, две спални, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение и коридор, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №18 с площ от 4,86 кв.м. и с 1,155% ид.части от общите части от сградата и от правото на строеж върху поземления имот от 100,81 кв.м., върху който е построена сградата при граници на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор .......под обекта - няма, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор.........

Направено е и искане за ОТМЯНА на констативен нотариален акт № 138, том 1, peг.

№ 1061, н. д. № 111/2024 г. на нотариус Н. Н., с район на действие Районен съд – Бургас, вписан под № 246 на Нотариална камара, за придобиване по давностно владение на ½ ид.част от гореописания недвижим имот.

Претендират се и разноски.

В искова молба са изложени твърдения, че ищцата и първият ответник са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 122/1984 год. на Районен съд – Бургас. След прекратяването на брака им, на 01.03.1990 г., те закупили по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ като съсобственици при равни квоти от по ½ ид. част процесния недвижим имот, за осигурят покъсно децата си с жилище. В процесния апартамент бившите съпрузи живели до 1994 г., 1 когато отношенията им се влошили и ищцата се изнесла заедно с децата, а ответникът останал там. Въпреки това ищцата не се дезинтересирала от апартамента и регулярно заплащала данъка и такса смет за нейната ид. част. На 10.11.2014 г., когато посетила апартамента, ищцата разбрала, че първият ответник го дава под наем без нейно съгласие и по този повод подала Заявление до Районна прокуратура – Б, за изгонването на наемателите.

След това изпратила до първия ответник нотариална покана, връчена му на 21.05.2015 г., с която го уведомила, че от 01.06.2015 г. желае да й бъде предоставен достъп до имота, а ако не й се осигури достъп, го приканва от 01.06.2015 г. да й заплаща сумата от 150 лева ежемесечно. Въпреки това първият ответник не осигурил на ищцата достъп до съсобствения им апартамент и продължил да го отдава под наем. В началото на м. март 2020 г. на ищцата се обадил по телефона брокер от „Обединени български брокери” – З. М.М който й казал, че бившият й съпруг е ходил при него да иска да продава съсобственият им апартамент, като на Договора за покупката му от 01.03.1990 г. бил зачеркнал нейното име, но му казал, че по този начин съсобственият апартамент не може да се продаде само от него, а трябва да се продаде и от двамата бивши съпрузи. В тази връзка бившият съпруг на ищцата й се обадил през м. март 2020 г. с искане да продадат съсобствения апартамент. На срещата им, след като ищцата отказала да продава, ответникът я заплашил с нож и с убийство, ако не се съгласи.

Ищцата подала заявление до Районна прокуратура – Бургас, че има опасност за живота й, по което бил съставен предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР. След това първият ответник престанал да заплашва ищцата и да я изнудва да продават апартамента. В началото на м. март 2024 г. ищцата получила от Областния управител на Бургаска област Заповед № РД 1131 от 05.03.2024 г., от която разбрала, че бившият й съпруг е поискал апартаментът да се отпише от актовите книги за имоти държавна собственост и да му се предаде. В тази връзка след направена справка в Службата по вписванията ищцата установила, че на 19.03.2024 г. първият ответник се е снабдил с нотариален акт за собственост върху ½ идеална част от имота по давностно владение и на същата дата е прехвърлил на втория ответник с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане целия процесен апартамент. Поддържа се, че първият ответник не е придобил процесната ½ идеална част от съсобствения им имот по давност, тъй като не е установил върху нея постоянно, спокойно, непрекъснато, явно и несъмнено владение. Излагат се доводи, че първият ответник не е могъл да прехвърли на втория ответник целия процесен недвижим имот, тъй като не е бил никога собственик на целия този имот, а само на ½ ид.част от него.

Обоснова наличието на правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове и против двамата ответници поради наличието на сключен помежду им договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на целия процесен апартамент.

В сроковете по чл. 131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори от двамата ответници, които считат предявените искове за допустими, но ги оспорват като неоснователни и молят за отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Твърдят, че през 1969 год. първият ответник закупил едноетажна къща с 1 дка дворно място, с адрес: гр. Б ул.

„ № . През 1971 год. сключил граждански брак с ищцата, от който им се раждат две деца – Б. и Г.. С решение от 14.05.1984 год. на Районен съд - Бургас бракът между двамата бил прекратен, като родителските права били предоставени на майката, а семейното жилище на ул. „“ № , било предоставено на бащата. На 10.07.1984 год. ищцата декларирала пред нотариус, че предоставя родителските права върху двете си деца на бащата, т.к. е лишена от фактическата възможност да се грижи за тях, тъй като работи на две смени, и нейният бъдещ съпруг не ги желае. За предоставянето на родителските права на бащата било издадено удостоверение от PC–Бургас и децата отишли да живеят при баща си в неговото жилище - къщата с дворното място на ул. „“ № , в която живеела и майка му и която му помагала за възпитанието и грижите за децата. През 90-те години отчуждили къщата на ответника, като го обезщетили с три апартамента, единият от които е процесният. Ищцата 2 обещала на ответника, че ако той се съгласи и запише ищцата като съсобственик на апартамента в Договора за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 01.03.1990 г., отново ще се върне да живее при него и ще бъдат семейство.

Ответникът й повярвал и се съгласил ищцата да бъде вписана в договора като купувач, но въпреки това бившите съпрузи не се събрали да живеят заедно, а ищцата останала да спи само една вечер в процесния апартамент. Процесният имот бил закупен за сумата от 20 105 лв., но изцяло със средства на ответника, тъй като той е работил на длъжност „международен шофьор“ към COМАТ и е получавал много добри доходи, а ищцата е била безработна и не е имала никакви финансови възможности. От 1990 год. до момента ответникът живее в жилището и винаги е заявявал пред ищцата и негови близки и познати, че то е само негово, получено като обезщетение за притежаваната от него къща в к-с „Лазур“, ул. „ № , както и че бившата му съпруга не е платила нито една стотинка за него и няма никакви права върху апартамента. Никога не е заплащал обезщетение за ползването на претендираната от ищцата ½ ид.ч. и никога не е заплащал на ищцата нищо от получения наем. Ищцата никога не е имала достъп до жилището и не е живяла в него. От 1990 год. ответникът заплаща сам данъка на целия апартамент и таксата за битови отпадъци, поддържа апартамента, прави ремонти. Децата отишли да живеят при ищцата и изцяло прекъснали контактите с баща си. Поради това първият ответник оформил законно придобитото по давност от него владение на ½ идеална част от процесния апартамент с нотариален акт.

През 2010 год. първият ответник се запознал с Марийка Стойкова М., с която започнали да съжителстват и да си помагат. Тя получавала по-големи доходи, грижела се за домакинската работа, дали на ответника над 20 000 лева за ремонт на вилата му на „Острицата 2“, където живели две години. След като спрял да отдава процесния апартамент под наем, отново с помощта на Марийка М. ответникът направил няколко ремонта на апартамента, т.к. бил в лошо състояние и наводнен от съседите. През всичките тези години на съжителство за ответника Д. М., освен жената до него - Марийка М., се е грижил и помагал и нейният син – вторият ответник Б. Н. М., който правил ремонти, давал пари, водил Д. М. на доктори и операции. От 2010 год. ответникът страдал от болки в коленете, събирал вода, движил се с помощта на патерица и много често падал на земята поради нестабилност, като Марийка и Б. М.и му осигурили лечение и операция. Преди 2 години ответникът М. получил и други здравословни проблеми – инсулт и инфаркт, в резултат от които изцяло се придвижва с инвалидна количка, като разчитал на помощта на Марийка и Б.

М.и за извършване на ежедневните си нужди. За полаганите грижи от М. и Б. М.и за минало и за бъдеще време първият ответник сключил на 19.03.2024 год. договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазено право на ползване.

В хода на производството се установява, че ответникът Д. Г. М. е починал на ....... г., като е оставил за свои наследници синовете си Б. Д. М., ЕГН **********, и Г. Д. М., ЕГН **********. С протоколно определение от 16.10.2024 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Д. Г. М. са конституирани наследниците му Б. Д. М. и Г. Д.

М..

На 21.11.2024 г. по делото е постъпило становище от ответниците Б. Д. М. и Г. Д. М., които считат предявения (от майка им) иск за основателен и молят за уважаването му.

Твърдят, че през 1989 г. семейството им било одобрено и настанено в новопостроен имот на ДФ „ЖИЛФОНД“, а именно процесният апартамент с адрес гр. Б, ж-к „, бл. , вх. , ет. , ап. като крайно нуждаещо се семейство с 2 деца. След 6 месеца пребиваване в апартамента като наематели родителите им получили правото да купят апартамента от ДФ „Жилфонд“. През 1990 г. родителите им купили апартамента с адрес гр. Б ж-к „“, бл. , вх. , ет. , ап. където семейството живяло до 1994 г. Сочат, че родителите им се разделили окончателно след поредния семеен скандал и побой от баща им над майка им. След 1994 г. двамата братя – Б.

3

Д. М. и Г. Д. М., заедно с майка им И. И. Н., по принуда заживели в апартамента на майка им в гр. Б, ж-к „ бл. , вх. , ет. , ап. Твърдят, че през годините след 1994 многократно се опитвали да се върнат в апартамента, но баща им сменял ключалката и заплашвал майка им с побой, дори след намеса на полицията продължил да не им дава достъп до семейното жилище. Майка им продължила да се опитва многократно да получи достъп до собствеността си и продължи да си плаща данъците за нея. През 2015 г. при поредния опит на майка им да влезе в апартамента тя намерила наемател в имота, наела адвокат и повикали чрез нотариус баща им за евентуална подялба на наема и даване на достъп до апартамента на майка им, но баща им не се явил. Майка им нямала финансовата възможност да заведе дело за подялба на имота. През 2020 г. майка им получила телефонно обаждане от брокер на имоти, който й казал че Д. Г. М. се опитвал да продаде съсобствения им апартамент, като представил договор за покупка със зачеркнато с химикал име на майка им. През март 2020 г. баща им се срещнал с майка им и след отказа й да му съдейства с продажбата на апартамента той я заплашил с нож и убийство, за което тя подала сигнал в полицията и той бил предупреден за спре заплахите, но не бил подведен под отговорност. Считат за невярно твърдението на баща им, че „33 години той е отблъсквал“ майка им, защото многократно след 1994 г. тя се е опитвала да получи достъп до собственноста си или да подели наема, но и всеки път била отблъсквана с побой и заплахи за убийство. Дори и след намеса на полицията баща им е сменял ключалката минути след като служителите на МВР напускат.