Решение № 7719 от 26.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40473/2022
- Вид
- Решение № 7719
- Подписан
- 26.04.2024
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 412, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 7719 гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110140473 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С” ЕАД, чрез юрк. К., срещу М. Б. С., Р.
Ц. К., Г. Ц. У. и Ц. Н. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност следните суми: 1303,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането; 180,61 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 19,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и 3,65 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.04.2021 г. по ч.гр.д. № 23130/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, които суми се разпределят както следва:
- по отношение на М. Б. С. – 391,43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 53,45 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 9,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 1,83 лв.
- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.;
- по отношение на Ц. Н. А. - 391,43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 53,45 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 9,69 лв., 1 представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 1,83 лв.
- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.;
- по отношение на Р. Ц. К. - 258,58 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 36,85 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.;
- по отношение на Г. Ц. У. - 258,58 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 36,85 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. на ответниците топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. ****, ап. 8, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. Ц. К. и Г. Ц. У., чрез адв. Х. и адв. М, са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност като неоснователни. Твърдят, че всеки от тях не отговаря за повече от 1/12 част от претенцията на ищеца. Релевират възражение за настъпила погасителна давност. Молят съда да прекрати производството по делото, евентуално - да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. Н. А., чрез назначения й особен представител, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Б. С. не е подала отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 29.04.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 23130/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, с която е разпоредено длъжниците М. Б. С., Р. Ц. К., Г. Ц. У. и Ц. Н. А. да заплатят в условията на разделна отговорност – всеки по ¼ на заявителя "Т.С" ЕАД следните суми: 1565,75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането;
213,81 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 38,79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и 7,31 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 36,51 лв. и юрисконсултско 2 възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл. 412, т. 8 ГПК са постъпили възражения чл. 414а ГПК от длъжниците Р.
Ц. К. и Г. Ц. У., в които са посочили, че дължимите от тях парични суми са били платени, за което са представили писмени доказателства, а отделно от това са изложили доводи, че дяловото им участие в собствеността е до размера от по 1/12 ид.ч.
Предвид постъпилите в срока чл. 412, т. 8 ГПК възражения чл. 414а ГПК от длъжниците Р. Ц. К. и Г. Ц. У., с разпореждане от 27.01.2022 г. съдът е указал на заявителя "Т.С" ЕАД по чл. 414а, ал. 3 ГПК, че в тридневен срок от получаване на съобщението може да подаде становище по подадените възражения по чл. 414а ГПК и приложените към същите доказателства за плащане.
В указания от съда срок заявителят е подал молба, в която е посочил, че с постъпилите плащания от Р. Ц. К. и Г. Ц. У. са били частично погасени задълженията им към "Т.С" ЕАД.
С разпореждане от 22.06.2022 г. съдът е дал указания на заявителя "Т.С" ЕАД за предявяване на иск в едномесечен срок от получаване на съобщението, като съобрази извършените от Р. Ц. К. и Г. Ц. У. частични плащания.
В указания от съда срок ищецът "Т.С" ЕАД, чрез юрк. К., е подал искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 40473/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, и с която е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност (при квоти всеки по ¼ ид.ч.) следните суми: 1303,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането; 180,61 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 19,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и 3,65 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото акт за женитба № 300 от 12.04.1953 г. се установява, че на посочената дата бил сключен граждански брак между Б.Л.Н и С.В Д, с фамилия след брака Н
От представения Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като 3 обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство (отм.) № 139, том IX, нот. дело № ******* г., се установява, че на посочената дата Б.Л.Н придобил собствеността върху процесния апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. ****. Предвид изложеното и от доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит по време на брака между Б.Л.Н и С.В.Н, поради което към посочения момент е представлявал съпружеска имуществена общност.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че Б.Л.Н е починал на 28.01.2004 г. и към тази дата е оставил за свои наследници по закон: съпруга – С.В.Н и три деца – В Б. К.а, М. Б. С. и Х.Б.Л. Установява се също така, че С.В.Н е починала на 26.03.2017 г. и към таз дата е оставила за свои наследници по закон: М. Б. С. (дъщеря), Р. Ц.
К. и Г. Ц. У. – внуци, които са деца на дъщеря й В Б. К.а (починала на 07.01.2017 г.), както и Б Х Л и К Х. Л – внуци, които са деца на сина й Х.Б.Л (починал на 06.04.2015 г.).
Установява се също така от представените съдебни удостоверения, че Б Х Л и К Х. Л са се отказали от наследството на покойния наследодател Х.Б.Л, като отказите са вписани в специалната книга на съда под № 474 и № 475 от 15.04.2016 г., което е увеличило дяловете на останалите.
По делото е представено саморъчно завещание от 21.03.2017 г., в което е посочено, че С.В.Н завещава на Ц. Н. А. „собствения“ й недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
******* вх. ****, ап. 8, т.е. е завещала притежаваните от нея идеални части от имота, тъй като останалите идеални части не са били нейна собственост. От представения по делото протокол за обявяване на саморъчно завещание от 28.06.2019 г. се установява, че на посочената дата пред нотариус А Б се явила Ц. Н. А., която поискала да се обяви оставеното в нотариалната кантора на нотариуса саморъчно завещание на покойната й баба С.В.Н, починала на 26.03.2017 г.