Решение № 12287 от 05.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12287 гр. ................, 05.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ........... при участието на секретаря ............ като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20211110149946 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

Ищеца „............... ................ ” ..., с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр. ................, ул. ............. представлявано от ............. – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение от 04.03.2021 г. по ч.гр. д. № 61836 по описа за 2020 г., като поради подадено възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответника П. И. К. с ЕГН **********, от гр. ................, ........... в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор, в който изцяло оспорва исковете, моли да бъдат отхвърлени иска, не претендира разноски.

Третото лице-помагач ..........., със седалище и адрес на управление гр. ................, ул. "................ Г. ................" № 3, не оспорва предявените искове, заявява, че за процесния период не е извършвал услугата дялово разпределение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 61836 по описа за 2020 г. на СРС, на 10 .12.2020 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника К. за 1 цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 04.03.2021 г., по ч.гр. д. № 61836 по описа за 2020 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената заповед била връчена на длъжника, като същия в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, както и за дължимите суми за дялово разпределение. За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да предостави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност – 2051,69 лв., както и 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, ако твърди такова.

Доколкото от страна на ответника не е налице оспорване на качеството му на потребител, но и не е налице признание на този факт, съдът счита, че следва да бъдат обсъдени представените доказателства относно собствеността на недвижим имот, находящ се в гр................., .............. Видно от представеният и приет като доказателство нотариален акт за покупкопродажба, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ № ........... се установява, че процесният топлоснабден имот е бил закупен на от страна на трето, неучастващо по делото лице - .......... Д.а и ответника П. И. К., при квоти съответно 1/3 за ............ и 2/3 за П. К.. Видно от приложеният нотариален акт № ............. г., съсобственицата ............ продала на ответника П. И. К., собствената си 1/3 ид. част, като запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху продаваемия имот. С оглед на горното съдът счита, че след сделката от 1997 г. ответника П. И. К. е собственик на целия топлоснабден имот, но е налице вещен ползвател – предходният собственик на 1/3 ид. част .......... Д.а. Съдът е извършил служебна справка за смърт и наследници на лицето .......... Д.а с ЕГН **********, като от същата се установява, че лицето е починало на 03.10.2016 г., от което следва, че от тази дата се погасява и правото на вещно ползване. Това означава, че ответника П.

К. е потребител на енергия за битови нужди, по смисъла на § 1, т. 42 от Закона за енергетиката. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Представените по делото доказателства установяват, че ответникът е собственик на процесния имот. Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се 2 уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Облигационното отношение между страните се урежда въз основа на публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение.

Не се оспорва обстоятелството, че през исковия период сградата, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлоснабдителната мрежа и е започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото Договор между „...............

................” ЕАД и “Т..............., с подизпълнител „........... и протокол от 15.08.2008 г. от проведено общо събрание на етажните собственици.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственика на имота – П. И. К., има качеството потребители на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ е обвързан от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните по действащия ЗЕ, не изисква спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия (фактическо изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната 3 инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „............ За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция.

Показанията се отчитат ежемесечно. По данни на ФДР в процесното жилище е имало монтирани отоплителни тела, но не са монтирани топлоразпределители. За процесният период е изчислен служебен разход на максимална мощност за отоплителните тела, съгласно чл.61, т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно ТЕ, отдадена от щранга съгласно посочената наредба. В имота не се ползва топла вода и не се начислява ТЕ за подгряване на топла вода. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. В заключението освен това е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти. Вещото лице дава заключение, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото разпределение през процесния период е извършвано от дружеството за дялово разпределение съгласно изискванията на Наредба № 16-334 от 2006 г., по отношение на средството за търговско измерване, измерващо количеството доставена топлинна енергия в имота, са извършвани периодични проверки, като същото е в метрологична годност.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Съгласно приетите и и неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по делото възлиза на сумата в размер на 2 980, 54 лева, в това число главница в размер на 2 559, 89 лева и лихва в размер на 420, 65 лева. С оглед на горното следва исковете срещу ответника К. да бъдат изцяло уважени, като върху главниците следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

С оглед този изход от спора право на разноски има ищеца, на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 1 201, 57 лева, както следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 61836 по 4 описа за 2020 г. на СРС, са направени разноски в размер на 109, 61 лева, от които 59, 61 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

По исковото произовдство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 1 091, 96 лева, от които 191, 96 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо П. И. К. с ЕГН **********, от гр. ................, ........... че дължи на ..............., със седалище и адрес на управление гр. ................, ул. ............. представлявано от ............. – изпълнителен директор, сумата в размер на 2 539, 19 лева /две хиляди петстотин тридесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 10.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на незаплатената електрическа енергия за периода м.10.2017 г. – м.04.2019 г., сумата в размер на 416, 33 лева /четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 03.12.2020 г., сумата в размер на 20, 70 лева /двадесет лева и седемдесет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 10.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода м.11.2017 г. – м.04.2019 г., и с умата в размер на 4, 32 лева /четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 31.12.2017 г. – 03.12.2020 г., съгласно издадената заповед за изпълнение от 04.03.2021 г. по ч.гр. д. № 61836 по описа за 2020 г. на СРС.