Решение № 4779 от 02.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4779 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330101822 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК в първа фаза – по допускане на делбата.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. П. Й., ЕГН ********** и Ц. И. Й., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *******,*********№, ***,**, чрез адв. Н. А. от АК - ***********, срещу Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: с. *********************, общ. ***********, обл. ***********, ул.

„********“ № ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с.

*********************, общ. ***********, обл. ***********, одобрени със Заповед № РД-18-13/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор (ИД) на АГКК, с адрес на поземления имот: с.*********************, ул. „******“ № ****, с площ от 1033 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: *******, квартал: ****, парцел: ******, при съседи: поземлени имоти с идентификатори

*******, **********, *************, *********,

1

************и *********.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с.

*********************, общ. ***********, обл. ***********. Сочи се, че ищците, като съпрузи, са придобили 1/3 идеална част от имота със сделки, прехвърлител по които е Б. Й. и които са оформени, както следва: договор за дарение на 1/100 идеална част от посочената 1/3 идеална част от имота, обективиран в Нотариален акт №**, том **, рег. № ***, н.д. № ************ г. на Нотариус ....., рег.№ *********** и договор за покупко-продажба на останалите 99/100 идеални части от същата 1/3 идеална част от имота, инкорпориран в Нотариален акт №***, том***, рег. №***, н.д.

********************* г. на Нотариус ......рег. № ***********. По този начин двамата ищци притежавали общо 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, от която: 1/100 идеална част била лична собственост на ищцата Б. Й., а другите 99/100 идеални части от същата 1/3 идеална част от имота били придобити от ищците, като съпрузи, в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Ответникът бил собственик на 2/3 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. *********************, общ. ***********, обл. ***********, придобити чрез договор за дарение, оформен с Нотариален акт №***, т.** от ***********. на Нотариус ....., рег. №***.

Твърди се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е уважен иск на Г. Г. срещу Б. и Ц. Й. с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на придобитата от тях общо 1/3 идеална част от имота, но в едномесечния срок от влизане в сила на решението, Г. Г. не е изплатил дължимата от него сума по решението. В тази насока се поддържа, че решението по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е обезсилено по право, което има за резултат запазване на правата на ищците по настоящото дело Б. и Ц. Й.и върху имота. С настъпилото по право обезсилване на решението по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, фактическото положение на вещните права върху имота се възстановявало към момента на тяхното придобиване, поради което между ищците и ответника била налице съсобственост върху процесния поземлен имот, при квоти 1/3 идеална част за ищците и 2/3 идеални части за ответника. Сочи се, че плащане по решение по гр.д. № 923/2019 г. по описа на 2

Районен съд – Пловдив е постъпило едва след едномесечния срок от влизане в сила на решението, а именно на дата 19.12.2023 г., т.е. след настъпилото обезсилване на решението по право, поради което същото нямало правен ефект. Твърди се, че ищците Б. и Ц. Й. са уведомили с изрично писмено съобщение ответника Г. Г., че не приемат извършеното от него плащане, тъй като е направено при едно вече обезсилено съдебно решение. Излага се, че ищците желят да ликвидират съсобствеността върху процесния поземлен имот, поради което имат правен интерес да реализират това по пътя на съдебната делба.

По гореизложените съображения ищците молят съда да постанови решение, с което да допусне и извърши съдебна делба на гореописания недвижим имот между страните по делото, при посочените в исковата молба квоти. Ангажират писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Б. Г., чрез процесуалния му представител адв. Ц. Т., със становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа се, че липсва съсобственост между страните върху процесния имот. Изтъква се, че действително между страните е водено гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което е уважен предявеният от Г. Г. срещу Б. и Ц.

Й. иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС, но поради непосочването в решението на начин на заплащане на определените от съда суми за изкупуване и проявеното бездействие от страна на ответниците по това дело да посочат начин за плащане, то сумите по решението реално били заплатени по-късно – на 19.12.2023 г. В този смисъл се поддържа, че неспазването на срока не се дължи на поведение на ответника Г. Г., още повече, че същият бил платил своевременно дължимата сума по сметка на Районен съд – Пловдив, но последната не била потърсена, а и му била върната. Последващото плащане на дата 19.12.2023 г. било извършено с изричното съгласие на Б. и Ц. Й.. Предвид изложените съображения ответникът Г. Г. счита, че решението по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив не е обезсилено по право и той е станал собственик на целия имот, поради реализираното от него изкупуване на основание чл. 33 от ЗС.

Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот №**, том ***, рег. № ***, нот. дело № **от ****г. на Нотариус С.К. – Н., с рег. №*** по регистъра на НК, вписан в СВ – *********** под акт

№**,том

***, дело********, вх. рег.

********************* г., се установява, че Р.В.И. е дарила на ищцата Б. П.

Й. 1/100 идеална част от собствената си 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с.

*********************, общ. ***********, обл. ***********.

Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот №***, том **, рег. №***, нот. дело № *** от ***г. на Нотариус С.К. – Н., с рег. №*** по регистъра на НК, вписан в СВ – *********** под акт № ***, том ***дело № **/*г., вх. рег. № **/***г., Р.В.И. е продала на ищцата Б. П. Й. 99/100 идеални части от собствената си 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. *********************, общ. ***********, обл. ***********.

Безспорно е между страните, че към момента на изповядване на сделката, обективирана Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот №***, том * рег. №***, нот. дело № **от ** г. на Нотариус С.К. – Н., ищците Б. и Ц. Й. са били в граждански брак, респ. че същите са придобили 99/100 идеални части от 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. *********************, общ. ***********, обл. ***********, в режим на СИО.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том **, рег. № ***, нот. дело № **от ***********. на Нотариус Т.Д., с рег. №*** по регистъра на НК, вписан в СВ – *********** под акт № ****том *, дело № */****г., вх. рег. № ****/***г., се установява, че К* В. К. е дарила на внука си - ответника Г. Б. Г. притежаваните от нея 2/3 идеални части от празно дворно място, находящо се в с. *********************, обл.

***********, съставляващо УПИ **** от кв. **** по плана на с.

*********************, при граници: УПИ**, УПИ*** и УПИ ***.

4

Не е спорно между страните, а и от представената по делото скица, издадена от СГКК – ***********, се установяава, че процесният поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. *********************, общ. ***********, обл. *********** е с номер по предходен план: 803, квартал: ****, парцел: ***.

Безспорно е между страните, а и от приложеното гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив и представеното Решение № 261354/27.04.2021 г., постановено по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, се установява, че е допуснато изкупуване, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, от Г. Б. Г. на 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. *********************, общ.

***********, обл. Пловдив за сумата в общ размер на 6687,00 лв. В съдебното решение изрично е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена от Г. Б. Г. на Б. П. Й. в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че Решение № 261354/27.04.2021 г. по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е потвърдено с Решение № 229/24.02.2022 г. по гр.д. № 2047/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, както и че с Определение № 1775/21.06.2023 г. по гр.д. № 3705/2022 г. по описа на ВКС, I г.о., потвърдено с Определение № 3021/13.10.2023 г. по ч.гр.д.

№ 4143/2023 г. по описа на ВКС, I г.о., е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Б. П. Й. и Ц. И. Й. срещу Решение № 229/24.02.2022 г. по гр.д. № 2047/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Видно от приложеното към молба с вх. № 265579/19.04.2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив преводно нареждане от 19.04.2022 г. за сумата от 6687,00 лв. (л. 174 и л. 175 от приложеното гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив), ответникът Г. Б. Г. е внесъл по сметка на Районен съд – Пловдив сумата в размер на 6687,00 лв. с основание за плащане „Решение по гр.д. № 923/2019 г. в полза на Б. Ц. Й.“.

С Разпореждане № 264700/22.11.2023 г. по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив съдът е разпоредил сумата в размер на 6687,00 лв., внесена по сметка на Районен съд – Пловдив с преводно нареждане от 19.04.2022 г., да бъде възстановена в полза на адв. Ц. Т. по посочена от нея в молба от 22.11.2023 г. банкова сметка.

5

С молба с вх. № 265774/03.11.2023 г. и молба с вх. № 265817/07.11.2023 г., и двете по описа на Районен съд – Пловдив (л. 195 и л. 202 от приложеното гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив) пълномощникът на Ц. и Б. Й.И – адв. Н. А. е представил служебна бележка от „Юробанк България“ АД за актуална банкова сметка в П. б. с титуляр Ц. И. Й., по която да бъде заплатена дължимата сума в размер на 6687,00 лв. по Решение № 261354/27.04.2021 г. по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С молба с вх. № 266022/20.11.2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив (л . 212 от приложеното гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив) е представена по делото молба от Б. П. Й., с която заявява, че е съгласна и желае присъдените й по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив суми да бъдат заплатени по банкова сметка, посочена от съпруга й Ц. И. Й., открита в Пощенска банка с титуляр Ц. И. Й..

С молба с вх. № 266466/14.12.2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив (л . 232 от приложеното гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив) Ц. и Б. Й., чрез адв. Н. А., са поискали да бъде прогласено Решение № 261354/27.04.2021 г. по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив за обезсилено по право, доколкото едномесечният срок за изпълнение на паричното задължение от длъжника Г. Г. е изтекъл. С Определение № 260351/21.12.2023 г. по гр.д. № 923/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив съдът е оставил така депозираната молба без разглеждане с мотивите, че обезсилването настъпва еx lege – по силата на закона и не е необходимо до се постановяава нарочен съдебен акт за това, нито да се предявява отделен иск.