Решение № 115 от 20.10.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. гр. Д., 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500389 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Т. Г. Й. от гр.Д. срещу решение №260341/10.05.2021 г. по гр.д.№3879/2020 г. на Д.кия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Община Д.Д. обективно съединени искове:за отмяна на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ като незаконосъобразна на заповед №109/30.10.2020 г. на кмета на Община Д.Д.,с която трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ;за възстановяване на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Старши специалистревизор и ВВК“;за заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за времето,през което ищцата е останала без работа в резултат на незаконното уволнение,за максимално установения от закона шестмесечен срок в размер на 5 532 лв,считано от 01.11.2020 г.,като въззивницата е осъдена да заплати на 1

О.Д. сумата от 1 256,60 лв сторени по делото съдебни разноски.Сочи се от въззивницата,че атакуваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,както и при неправилна преценка на доказателствения материал.Неправилен бил изводът на районния съд,че са налице предпоставките на чл.328 ал.1 т.6 предл.1 от КТ за уволнението на въззивницата,който извод не се подкрепял от доказателствата по делото.Неправилно било прието,че правото си на уволнение работодателят упражнил законно чрез нарочно писмо с изх.№3456/25.09.2020 г. и процесната заповед за уволнение,в които било според съда ясно посочена причината за уволнението,а именно,че лицето не отговаряло на изискуемото по длъжностна характеристика образование.Не било съобразено,че на въззивницата длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност с променено изискване за образование не била връчена.По делото имало представена такава,но за друга длъжност-„главен експерт-ревизии и анализи“,която не била връчена на ищцата,а и не касаела заеманата от нея длъжност.Неправилно било преценено,че уволнителната заповед е мотивирана,както и че на въззивницата била ясна причината за уволнението й от връченото й писмо от работодателя от 25.09.2020 г.От това писмо обаче било ясно,че новите изисквания за образование касаят друга длъжност,а не заеманата от въззивницата.Съдът не извършил проверка дали изменението е въведено с оглед нуждите на конкретната работа или само с цел да бъде уволнена въззивницата,за да се установи дали работодателят е действал добросъвестно.Анализът на щатните разписания,утвърдени на 31.12.2019 г. и 30.07.2020 г.,сочел,че всъщност длъжността на въззивницата е била закрита и на нейно място била създадена нова длъжност с напълно различни функции.При осъществената трансформация на длъжността приложимо било основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ,а не това по чл.328 ал.1 т.6 от КТ.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на исковете.Претендират се сторените от въззивницата разноски по делото.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата О.Д.,излагайки доводи в противовес на наведените от въззивницата,изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,като претендира сторените разноски в настоящата инстанция.

2

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК /първоинстанционното решение е обявено на 10.05.2021 г.,а въззивната жалба е подадена на 13.05.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.05.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е обаче неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№3879/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове от Т. Г. Й. от гр.Д. срещу Община Д.Д.,както следва:иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед №109/30.10.2020 г. на кмета на Община Д.Д.,с която трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ;иск на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Старши специалист-ревизор и ВВК“;иск на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето,през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение в рамките на максимално установения от закона шестмесечен срок,в размер на 5 532 лв,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане.

В исковата молба са наведени следните основания за незаконосъобразност на уволнението:1./немотивираност на заповедта за уволнение поради непосочване в нея какви образование или професионална 3 квалификация не притежава ищцата;2./липса на предпоставките по чл.328 ал.1 т.6 от КТ за уволнението-липса на връчена длъжностна характеристика с изменени изисквания за заеманата от ищцата длъжност,а вместо това реално съкращаване на длъжността с утвърждаване на щатното разписание в сила от 01.08.2020 г. и създаване на нова длъжност „Главен експерт-ревизии и анализи“;3./злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ,тъй като твърдяното изменение в изискванията за образование и професионална квалификация за заеманата от ищцата длъжност не било предприето с оглед нуждите на работата,а с цел прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради различия в политическите възгледи между последната и кмета на ответната Община,а изборът на основанието за уволнение бил съобразен с възможността за избягване прилагането на закрилата по чл.333 ал.1 от КТ и на задължението на работодателя да извърши подбор по чл.329 от КТ.

В писмен отговор на исковата молба ответната Община Д.Д. изразява становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.Сочи,че до ищцата преди уволнението било отправено уведомление с характер на предизвестие,в което подробно били посочени причините и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.Работодателят действал добросъвестно,тъй като трансформирането на длъжността на ищцата и последващото й уволнение били предприети с оглед нуждите на работата,а за всички обстоятелства и процедури ищцата била уведомена.На последната освен това било предложено да бъде назначена на друга длъжност „Старши специалист счетоводител в отдел МДТ“,което предложение тя декларативно отказала.Преценката на работодателя за изменение изискванията за заемане на дадена длъжност била суверенна и такава по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол освен при нарушаване на императивна правна норма и злоупотреба с право.В случая работодателят действал добросъвестно и съобразно изискванията на закона.

Безспорно е установено по делото,че ищцата Т. Г. Й. е била заета в ответната Община Д.Д. по трудов договор за неопределено време /първоначален трудов договор №214/03.11.2016 г. за срок от една година и допълнително споразумение №18/02.05.2017 г. за трансформиране на договора в безсрочен-листи 43 и 51 от делото на ДРС/ на длъжността 4

„Старши специалист-ревизор и ВВК“ в Общинска администрация-ФСД,отдел „Бюджетно счетоводство“.Със заповед №109/30.10.2020 г. на кмета на горната Община трудовото правоотношение с Й. е прекратено,считано от 01.11.2020 г.,на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ по причина,че същата „не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа“.

Според константната съдебна практика мотивите на заповедта за уволнение могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав.Законодателят изисква мотивирана писмена заповед само при налагане на дисциплинарно наказание /чл.195 ал.1 от КТ/.Съдебната практика е наложила по-детайлно мотивиране и на заповедта за уволнение по чл.328 ал.1 т.5 от КТ,при която работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина,по който работникът се справя с възложената работа /т.3 от Тълкувателно решение №4/01.02.2021 г. по тълк.д.

№4/2017 г. на ОСГК на ВКС/.Изискване за такова детайлно мотивиране при заповед на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ не е налице.Достатъчно за гарантиране правото на пълноценна защита на уволнения работник/служител е или от съдържанието на самата заповед или от предхождащи издаването й действия на работодателя работникът/служителят да е узнал преди или към момента на уволнението конкретните факти от обективната действителност,поради които трудовото му правоотношение е прекратено /в тази насока решение №109/10.07.2018 г. по гр.д.№4189/2017 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирани в него решения на ВКС/.В този смисъл липсата на подробни мотиви в процесната заповед за уволнение не е съществено нарушение при издаването й,което да обуславя само на такова процесуално основание нейната незаконосъобразност.В случая ищцата е била уведомена от работодателя преди уволнението й за конкретната причина да предприеме прекратяване на трудовото й правоотношение.С писмо изх.№К3456/25.09.2020 г. /на лист 6 от делото на ДРС/,изхождащо от работодателя и връчено на ищцата на 01.10.2020 г.,Т.Й. е уведомена,че заеманата от нея длъжност „Старши специалист-ревизор и ВВК“ е „трансформирана“ в длъжност „Главен експерт-ревизии и анализи“,считано от 01.08.2020 г.,като 5 за заемане на длъжността се изисква висше образование степен бакалавър,каквото ищцата не притежава.На последната поради горното е предложено да бъде назначена на друга длъжност „Старши специалистсчетоводител в отдел МДТ“.Ищцата е предупредена,че в случай на отказ да заеме последната длъжност,следва да счита уведомлението за предизвестие „по смисъла на чл.328 ал.1 т.6 от КТ“.От съдържанието на писмото,достигнало до знанието на ищцата преди уволнението й,става безспорно ясно,че предстоящото прекратяване на трудовото й правоотношение ще е на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ и то именно заради непритежаване от същата на изискуемото за длъжността й висше образование степен бакалавър.След като е била наясно с конкретните причини за уволнението й още преди издаване на заповедта за последното,ищцата Й. е могла да изгради пълноценно защитата си срещу уволнението,респ. правото й на защита не е накърнено.При настоящата хипотеза липсата на детайлна конкретизация на причините за прекратяване на трудовото правоотношение в самата заповед за уволнение не е достатъчно основание за прогласяване незаконност на уволнението.

Налице е обаче според въззивния съд второто основание за незаконност на уволнението,визирано от ищцата.Предпоставките за законосъобразност на уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради липса на необходимото образование са да е налице изменение в изискването за образование за заемане на длъжността,което да е въведено надлежно с нормативен акт,щатно разписание или длъжностна характеристика.По смисъла на Тълкувателно решение №4/01.02.2021 г. по тълк.д.№4/2017 г. на ОСГК на ВКС /т.1а и 1б/ основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е налице,когато още към момента на сключване на трудовия договор работникът/служителят не отговаря на въведени с нормативен акт изисквания за образование за изпълняваната работа,но когато се касае за въведени от работодателя изисквания за образование с щатно разписание или длъжностна характеристика изменението следва да е настъпило след сключване на трудовия договор през времетраене на трудовото правоотношение,като и в двете хипотези,за да е налице фактическият състав на чл.328 ал.1 т.6 от КТ,е нужно към датата на уволнението работникът/служителят да не отговаря на образователното изискване за длъжността.Горните предпоставки обаче следва да касаят 6 въведено/променено изискване за образование за конкретната заемана от работника/служителя длъжност.