Определение № 25752 от 15.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25752 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110140780 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. С. М. срещу „........“ ООД, с която е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение. По първия и втория поставен въпрос не са необходими специални знания. Определянето на ГПР при включване на уговорената неустойка се свежда до извършване на аритметични действия въз основа на съдържащите се в договора и погасителния план данни, а размерът на договорения годишен лихвен процент и основният лихвен процент на БНБ са установими от представените документи и от общодостъпна официална информация. Преценката дали неустойката представлява разход по кредита, подлежащ на включване в ГПР, е правен въпрос от компетентността на съда. По третия въпрос не е налице спор между страните относно факта на извършване на плащанията и техния размер, като ответникът е представил и справка за движението по кредита и разпределението на плащанията по пера.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялото кредитно досие също следва да бъде оставено частично без уважение. Договорът за потребителски кредит № ......../06.11.2024 г. и погасителният план към него са представени от самия ищец. Общите условия, Стандартният европейски формуляр и справката за всички извършени плащания по процесния договор са представени с отговора на исковата молба.

Искането в останалата му част е и общо формулирано, без да са индивидуализирани други конкретни документи. Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да 1 представи заявлението за кредит, тарифата за такси и комисиони, както и всички приложения и анекси към процесния договор, следва да бъде уважено.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2026 г. от 10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи договора за потребителски кредит, всички приложения и анекси към него, общите условия, погасителния план и извлечение за всички извършени плащания.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответника „........“ ООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи намиращите се у него документи по процесното кредитно правоотношение: заявлението за кредит, въз основа на което е сключен договор за потребителски кредит № ......../06.11.2024 г.; приложимата към договора тарифа за такси и комисиони; всички приложения и анекси към договор за потребителски кредит № ......../06.11.2024 г., които не са представени по делото.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на документите без основателна причина съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът М. С. М. твърди, че на 06.11.2024 г. е сключил с ответника „........“ ООД договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ......../06.11.2024 г., по силата на който е получил кредит в размер на 800 лв. При сключването на договора били посочени фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 %, ГПР в размер на 42,58 % и обща сума, дължима от потребителя, в размер на 824 лв. Излага, че съгласно чл. 17 от договора е поел задължение в тридневен срок да предостави обезпечение чрез безусловна банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определените от кредитора изисквания. В чл. 27 от договора 2 било предвидено, че при непредоставяне на договореното обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който кредитът е останал необезпечен. В погасителния план била посочена неустойка в размер на 216 лв., при чието начисляване общата дължима сума възлизала на 1040 лв. Ищецът поддържа, че договорът е недействителен, тъй като посоченият в него ГПР не отразява действителните общи разходи по кредита. Според него уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е предварително известен и практически сигурен разход, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Твърди, че неустойката не изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а представлява скрито допълнително възнаграждение на кредитора. Поддържа, че при включването на неустойката действителният ГПР надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда и доводи, че в договора не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, поради което потребителят не е могъл да установи действителната икономическа тежест на кредита. Твърди, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, заобикаля императивните изисквания на ЗПК и води до неоснователно обогатяване на кредитора.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № ......../06.11.2024 г.

Ответникът „........“ ООД оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът е предявил седем отделни искови молби относно договори, съдържащи идентична клауза за неустойка, въпреки че между страните са били сключени общо единадесет договора при сходни условия. Поддържа, че отделното образуване на производствата цели генериране на разноски и съставлява злоупотреба с процесуални права. Иска делото да бъде съединено с останалите посочени от него производства по реда на чл. 213 ГПК. По съществото на спора ответникът не оспорва сключването на процесния договор и неговото съдържание, но поддържа, че договорът и отделните му клаузи са действителни. Твърди, че договорът е сключен от разстояние след подаване на електронна заявка от ищеца, предоставяне на Стандартен европейски формуляр, проект на договора и общите условия и изразяване на съгласие чрез функционалностите на електронната система на кредитора. Поддържа, че ищецът е получил своевременно цялата необходима преддоговорна информация и е бил запознат с икономическите последици от договора. Според ответника посоченият в договора ГПР от 42,58 % е изчислен правилно и не надхвърля максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В Общите условия били посочени начинът за изчисляване на ГПР, включените разходи и приложимите допускания. Ответникът поддържа, че неустойката не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като е обусловена от последващо неизпълнение на самостоятелното задължение за предоставяне на обезпечение и не представлява цена или безусловно дължим разход по кредита. Излага, че неустойката се начислява само за периода, през който кредитът е останал необезпечен, и престава да се дължи при последващо предоставяне на обезпечение. Твърди, че клаузата е ясна, разбираема и индивидуално договорена, не противоречи на добрите нрави и не създава значително неравновесие във вреда на 3 потребителя. Позовава се и на обстоятелството, че ищецът е сключил общо единадесет договора при идентични условия, поради което многократно е получавал преддоговорна информация и е бил запознат със съдържанието и икономическите последици на оспорената уговорка.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноските по делото.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявения иск:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19 ЗПК и ЗПФУР – за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ......../06.11.2024 г.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 06.11.2024 г. между М. С. М. и „........“ ООД е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ......../06.11.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца главница в размер на 800 лв.; както и че ищецът е извършил плащанията по процесния договор в признатия от страните размер.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да установи фактите, на които основава твърдените пороци на договора, включително съдържанието и механизма на начисляване на оспорената неустойка и обстоятелствата, от които извежда, че посоченият в договора ГПР не отразява действителните общи разходи по кредита и надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В тежест на ответника, като доставчик на финансовата услуга и страна, която се позовава на действителността на договора, е да установи, че е предоставил на ищеца своевременно, по ясен и разбираем начин и на траен носител изискуемата преддоговорна и договорна информация; че е получил валидното му съгласие за сключване на договора от разстояние; че в договора са посочени изискуемите от закона елементи и допускания при формиране на ГПР, както и че посоченият ГПР е формиран при спазване на изискванията на ЗПК. В тежест на ответника е да установи и фактите, на които основава възражението си, че оспорената клауза е индивидуално договорена с ищеца.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това покъсно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да 4 уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5