Решение № 44 от 05.03.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Сливница, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200718 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К. (**), с чуждестранно СУМПС № **, родена на ** г. в **, с адрес **, подадена чрез процесуалния й представител от адв. М. ** от САК, срещу Наказателно постановление № 24-1205-000077/14.11.2024 г., издадено от *** – началник група в ОДМВР, ГРУПА ОДЧ ОДМВР – София, с което на жалбоподателя на основание чл.

53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. първо ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 14.11.2024 г., в 05.14 часа, в общ. Драгоман, на път ПП I-8, като водач на лек автомобил марка „Нисан”, модел „ПАТФАЙНДЪР“, с рег. № **, с посока на движение от ГКПП Калотина към гр. София, управлява лек автомобил марка „Нисан”, модел „ПАТФАЙНДЪР“, с рег. № **, регистриран на **, ЕГН **********, като при извършена проверка на 1-ви км е установено, че регистрацията на автомобила е прекратена за липса на застраховка „Гражданска отговорност“, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП, както и за издаването му при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорват се всички констатации в АУАН и НП, като се твърди, че наложеното наказание не съответства на нарушената правна норма, доколкото санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т.

1, предл. първо ЗДвП е относима към водач, който управлява МПС, на което табелите с регистрационния номер на са поставени на определените за това места, а в случая нарушението се изразява в управление на автомобил с прекратена регистрация поради липса на валидна полица по застраховка Гражданска отговорност. Сочи се, че с това се затруднява правото на жалбоподателката да разбере какво е извършеното от нея административно нарушение и дали наложеното за него административно наказание е определено правилно.

В последно проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, като се представлява от адв. Д., който моли съда да отмени изцяло 1 атакуваното НП и да присъди на доверителката му сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган – началник група в ОДМВР, ГРУПА ОДЧ ОДМВР – София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като е по делото е постъпила писмена защита, с която се прави искане атакуваното НП да бъде потвърдено, като съдът присъди на въззиваемата страна и юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 14.11.2024 г., а жалбата е с входящ номер от 15.11.2024 г., в който смисъл което безспорно е спазен срокът за обжалване), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Лек автомобил марка „Нисан”, модел „ПАТФАЙНДЪР“, с рама **, бил регистриран за пръв път в България на 09.10.2017 г., като първоначално бил с ДК № ***, като тези табели били унищожени към 08.03.2024 г. Към тази дата за лекия автомобил. с ДК № *** имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, по полица BG/22/124000782783 със срок на валидност от 08.03.2024 г. до 07.03.2025 г.

За периода от 08.03.2024 г. до 29.04.2024 г. лекият автомобил бил с транзитни номера **, като продължавала да действа сключената застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, по полица BG/22/124000782783 със срок на валидност от 08.03.2024 г. до 07.03.2025 г.

На 29.04.2024 г. лекият автомобил бил регистриран с ДК № **.

На 21.07.2024г. в ОДМВР –София се получило уведомление от Гаранционен фонд, че автомобилът е без гражданска отговорност, поради което на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрацията му била прекратена на 20.08.2024 г. За прекратяването на регистрация собственикът **, ЕГН **********, не бил уведомен.

На 14.11.2024 г., жалбоподателката А. К. (**) управлявала лек автомобил марка „Нисан”, модел „ПАТФАЙНДЪР“, с рег. № **, с рама * * , регистриран на **, ЕГН ********** като се движела на територията на общ. Драгоман, по ПП I-8, с посока на движение от ГКПП Калотина към гр. София.

По същото време на смяна били полицейските служители П. В. В. и В. П. В., които извършвали контрол на движението. Същите се намирали в района на км. 1, когато около 05.14 часа спрели за проверка управлявания от жалбоподателката лек автомобил.

В хода на проверката св. В. използвал техническо средство ЕРСОД, посредством което установил, че регистрацията на лекия автомобил е била прекратена поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.

За така установеното нарушение актосъставителят П. В. В. – на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля В. П. В., съставил на жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1334951 от 14.11.2024 г., за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът управлява лек автомобил марка „Нисан”, модел „ПАТФАЙНДЪР“, с рег. № **, за който се е установило, че е с прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и 2 нарушителя без възражения, като било попълнено и сведение от водача, в което посочила, че е взела автомобила, за да го придвижи от Виена към гр. София, но не е знаела, че няма „Гражданска отговорност“, тъй като са й казали, че има.

Въз основа на така издадения АУАН и след като приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана, *** – началник група в ОДМВР, ГРУПА ОДЧ ОДМВР – София, издала обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 24-1205000077/14.11.2024 г., с което за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателката на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. първо ЗДвП били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

На същата дата 14.11.2024 г. регистрацията на лекия автомобил била възстановена по електронен път поради уведомяване от Гаранционния фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – АУАН Серия GA № 1334951 от 14.11.2024 г., писмо вх. № 2178/08.04.2025 г., ведно с представените към него писмени доказателства – справка за ПС с рег. № **, справка за собственост, Заповед № 8121к-3679/11.04.2023 г. на главния секретар на МВР за преназначаване на **, акт за встъпване в длъжност от 12.04.2023 г. на **, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика, Заповед № 517з-1533/29.03.2024 г. на директора на ОДМВР – София за преназначаване на П. В. В. и акт за встъпване в длъжност на П. В. В. от 19.04.2024 г., както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите П. В. В. и В. П. В..

Посоченият доказателствен материал е непротиворечив и кореспондира с приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда, а не се оспорва и от самата жалбоподателка. Съдът се позова и на показанията на свидетелите В. и В., макар и последният да нямаше ясни спомени за конкретно установеното нарушение, но липсата на конкретни спомени е обяснима с обстоятелството, че в работата си ежедневно свидетелят се сблъсква с еднотипни нарушения, както и с обстоятелството, че от установяване на нарушението до провеждане на разпита пред съда е минал един значителен период от време. За съда обаче няма основание да приеме, че свидетелят е лично заинтересован от изхода на делото, с оглед което при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от него. Нещо повече, св. В. пък имаше и конкретен спомен за нарушението, като потвърди описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от представените по делото писмени доказателства.

Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателката, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири 3 обективната истина и приложимия по делото закон.

В разпоредбата на 37, ал. 1 ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контролът по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Видно от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, със същата са определени лицата, които да съставят АУАН и НП по ЗДвП. В т. 2.1 от Заповедта е предвидено, че АУАН по ЗДвП се съставя от лицата т. 1.3.2 от Заповедта, сред които и „Младши автоконтрольор I“, какъвто именно е актосъставителят П. В. В., видно от Заповед № 517з-1533/29.03.2024 г. на директора на ОДМВР – София за преназначаване на П. В. В. и акт за встъпване в длъжност от 19.04.2024 г.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай, правомощието да налага административни наказания по ЗДвП съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. Съгласно т. 4 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в извънработно време, в празнични и почивни дни, наказателните постановления на водачи на МПС, които нямат постоянен адрес в Република България се издават от назначените за оперативни дежурни в ГДНП , СДВР, ОДМВР, РДГП – Аерогари на длъжност не по-ниска от изпълнителска, както и от полицейските органи в звената ОДЦ и ОДЧ в РУ при ОДМВР, назначени за оперативни дежурни по график или със заповед, по време на изпълнение на оперативно дежурство. В настоящия случай нарушението е установени в извънработно време, като нарушителят няма постоянен адрес на в Република България, поради което и НП е било издадено от началник група в ОДМВР, ГРУПА ОДЧ ОДМВР – София, каквато именно е **, видно от Заповед № 8121к-3679/11.04.2023 г. на главния секретар на МВР за преназначаване на ** и акта й за встъпване в длъжност от 12.04.2023 г.