Решение № 868 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20235300102966 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Ищецът Й. Т. С., ЕГН **********, от гр. *****, със съд. адрес: гр. ****, чрез адв. К. Ш. – Ш., е предявил срещу Община Първомай осъдителен иск за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, причинен от вещ, с цена на иска 80 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Твърди, че на 27.07.2023 г. около обяд се движил пеша в гр. **** по ул.

******. Срещу ресторант „*****“ на същата улица внезапно върху него паднал клон от дърво, притискайки го и удряйки лявото му бедро, което му причинило силна и непоносима остра болка. Поради видими деформации на бедрото, отоци и кръвонасядания, ищецът бил откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където било установено счупване на бедрената шийка вляво – „коса фрактура в проксимална трета на лява бедрена кост с дислокация по ширина и дължина“. Извършена е спешна оперативна интервенция с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на лява бедрена кост, под обща анестезия, с поставяне на интрамедуларна метална остеосинтеза и серклаж.

Поради влошеното си здравословно състояние и бавното физическо 1 възстановяване от счупването на лявата бедрена кост, вследствие на удара от клона на дървото, ищецът прекарал в болнична среда 1 месец – до 25.08.2023 г., като при престоя му са установени и бронхопневмотични изменения в 6-ти и 10-ти сегменти на белия дроб, за което му е предписана физиотерапия и долекуване.

Към момента оздравителният процес не протича гладко, като ищецът продължава да изпитва болки и дискомфорт в лявото бедро, обездвижен е, не може да вдига самостоятелно предмети и да се обслужва сам, което е източник на допълнителни негативни преживявания за него – чувства се непълноценен, изпитва пристъпи на тревожност, не може да се храни и да спи, като цялостното му психическо състояние е нестабилно. Ищецът изпитва неудобство от необходимостта близките му да сменят превръзките по тялото му, да го хранят, да го къпят и преобличат, поради което страда от постоянна напрегнатост, безпокойство, отчаяние и страх за бъдещото си здравословно състояние.

Отговорността за настъпилия инцидент и в резултат на това - за влошеното здравословно състояние на ищеца, е на ответната община, която не е положила дължимата грижа за поддържане на озеленените площи и дърветата в тях, които са публична общинска собственост. Община Първомай като собственик на вещта, причинила деликта, следва да отговаря за причинените от нея вреди на ищеца, тъй като не е изпълнила задълженията си по чл. 1 и чл. 2 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Първомай, издадена на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 62, ал. 10 от ЗУТ, като според чл. 19, ал. 1 от цит. наредба общината издава разрешения за премахване, преместване и/или окастряне на дълготрайна дървесно-храстова растителност в озеленените площи, за премахване на сухи и болни дървета, в случай, че те застрашават сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.

Ищецът е депозирал пред ответника молба за доброволно уреждане на спора, но последния му е заплатил единствено обезщетение за причинените имуществени вреди, а за неимуществените е определено обезщетение в размер на 10 000 лв., което ищецът счита за крайно недостатъчно предвид здравословното му състояние и продължаващото лечение.

2

Ето защо, моли съда на основание чл. 50 от ЗЗД да постанови решение, с което да осъди ответната община да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на общо 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.

Ответникът Община Първомай, ул. Братя Миладинови – юг, № 50, представлявана от ****, със съд. адрес: гр. ****, чрез адв. Е. Б., е подал отговор, в който заявява, че оспорва иска по основание и по размер.

Твърди, че в конкретния казус не следва да носи отговорност по чл. 50 от ЗЗД, тъй като увреждането на ищеца е причинено от непреодолима сила. На 27.07.2023 г. в гр. **** се е разразила гръмотевична буря, придружена от много силен вятър, който е причинил счупване на клона на дървото, намиращо се на ул. **** І, поради което се касае за случайно събитие, което Община Първомай не е била в състояние да предвиди и/или да предотврати.

Същевременно общината полага постоянна грижа за поддържане на зелената система, включително и чрез системно санитарно подкастряне на дървета и храсти и сеч на увредени дървесни видове, като през 2022 г. и 2023 г. на улицата, на която е възникнал процесния инцидент, е констатирана необходимостта от санитарна сеч, но по отношение на други дървета. Ето защо, вредоносният резултат не е настъпил, поради бездействие на ответника, а единствено в причинна връзка с природната стихия.

Счита предявения иск за завишен по размер и не отговарящ на принципа на справедливостта, както и на претърпените от ищеца морални вреди. За размера на вредите са допринесли възрастта и общото недобро здравословно състояние на ищеца преди настъпване на процесния инцидент.

Ето защо моли съда да отхвърли иска, тъй като деликтът е настъпил в резултат на случайно събитие, за което Община Първомай не е отговорна.

Алтернативно моли, ако се уважи иска, да се намали претендираното от ищеца обезщетение като прекомерно завишено, ведно с присъждане на разноски.

3

Съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора.

В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства, в т.ч. от представените медицински документи (л. 20 – 36) на ищеца, от ЕР на ТЕЛК № **** от 19/26.01.2024 г. и от съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р К. С.

П. – **** в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че на 27.07.2023 г. ищецът Й. С. (**) се е намирал на ул. **** I в гр. ****, срещу ресторант „*****“, когато върху него паднал клон от дърво.

От удара ищецът паднал на земята със силни болки в лявото бедро и тазобедрената става. Не можел да става и ходи, а левият му крак бил деформиран и не можел да го движи. Приет е по спешност в УМБАЛ „Св.

Георги“ – Пловдив, където е установена фрактура в горната част на ляво бедро. На 28.07.2023 г. е постъпил в Травматологично отделение на УМБАЛ „Еврохоспитал“ – Пловдив, където на 31.07.2023 г. е опериран под обща анестезия, като е извършено открито наместване на фрактурата с поставяне на интрамедуларен метален пирон и серклаж. След операцията е приведен в реанимацията от 31.07.2023 г. до 23.08.2023 г., където лечението е продължило с вливане на водно-солеви разтвори, кръв, антибиотици и препарати за разреждане на кръвта. Изписан е на 25.08.2023 г. и насочен за продължаване на лечението в Отделение за белодробни болести.

След изписването ищецът Й. С. е бил в увредено състояние. Спазвал е постелен режим, не е можел да ходи. В дома е бил посещаван от рехабилитатор и обслужван от близките си в ежедневните си нужди.

Счупването на лявата бедрена кост на ищеца е по индиректен път - при удара от дървото той е паднал и е усукал левия си крак, което е довело до коса фрактура на лявата бедрена кост. Получената тежка травма е причинила на ищеца силни, интензивни и продължителни болки в левия крак, деформация и функционална немощ на крака, като счупването на бедрената кост е довело до трайно затруднение в движението на долния ляв крайник за повече от 30 дни.

Съществува пряка причинно-следствена връзка между процесния 4 инцидент и счупеното бедро на ищеца. От удара, получен от счупения клон, Й. С. е паднал на земята, като падането е довело до косо счупване на лявата бедрена кост. По ВАС болката се отчита в случая от 9-10 степен, като във времето тя е имала постепенно затихващ характер. Пострадалият е приемал аналгетици продължително време, бил е затруднен в тоалет, обслужване и придвижване, като се е нуждаел от помощни средства и чужда помощ.

Възстановителният период при такова счупване на бедрената кост продължава 1-2 години. Придружаващите заболявалия на ищеца - Захарен диабет, Артериална хипертония и КМП, Застойна сърдечна недостатъчност, са усложнили и затруднили лечението му.

От 08.01.2024 г. Й. С. е лекуван за мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрална артерия. Възможно е тромбозата да е пряко свързана с преживяната фрактура на лява бедрена кост и продължителния период на залежаване.

В настоящия момент Й. С. е в увредено състояние, спазва постелен режим, не може да ходи и да сяда в леглото. Трудно движи долните си крайници, има болки в левия крак, силно е затруднен в тоалет и обслужване, като се нуждае от чужда помощ. Болките, страданията и физическото неудобство при ищеца ще са за продължителен период от време, като прогнозата за възстановяването му е песимистична. Продължителното залежаване и мозъчно-съдовото заболяване след тромбоза на мозъчна артерия са отслабили силно неговата мускулатура и координация, затова той не може да стои седнал и да ходи, тъй като крайниците му са отслабнали и получава световъртеж. На лявото бедро на ищеца има два белега от оперативната интервенция. В горната част на лявото бедро и седалището има кожен белег с големина около 5 см., а в средната част странично - белег с големина около 10 см. Според ЕР на ТЕЛК № **** от 19/26.01.2024 г., за Псевдоартроза на лява бедрена кост, след понесено счупване, на ищеца е определена 50 % степен на увреждане.

По делото са разпитани свидетелите А. Й. С. – син на ищеца, и В. В. С., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, макар и при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на първия свидетел, предвид близката му родствена връзка с ищеца и възможната му заинтересованост от изхода на спора.

Видно от показанията на свид. А. С., който преди инцидента е работил в ****, „Пристигнах на следващия ден след инцидента. Баща ми беше на легло в болницата, все още не беше опериран и изпитваше силни болки.

5

Целият беше в кръв по дрехите и по главата, дори още не бяха му почистили кръвта. Баща ми ми каза, че го е ударил един клон от дърво и той е паднал и си е счупил крака на три места. Оперираха му левия крак, на три места беше счупен, слагаха му пирони. След операцията изпадна 20 дена в кома и не бях сигурен, че ще се събуди от тази кома. Двамата с брат ми стояхме при баща ми в болницата, сменяхме се една седмица аз, една седмица той, за да го гледаме. Лежеше неподвижно на леглото на подлога, не можеше да стане, не можеше да се храни. Той и досега е така. Изобщо няма подобрение от тогава до сега. Непрекъснато пие обезболяващи хапчета, не може без тях. Ние с брат ми продължаваме да го обслужваме непрекъснато. Аз даже си изкълчих дясната ръка, защото сам не мога да го вдигна баща ми, той е тежък човек. Храним го в устата, вдигаме му възглавницата, за да си изправи малко главата и да може да преглъща. До сега така го храним.

Загубих си и работата в чужбина и всички други придобивки, които имах - осигуровки, медицински, всичко изгубих. Сега живея при баща ми, защото трябва някой да го гледа непрекъснато. Моята дъщеря работи в чужбина и ни изпраща пари, защото аз не мога да се издържам, защото трябва да гледам баща ми. С една пенсия не можем да живеем.