Решение № 266 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20211100511210 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Е.М.“ ЕООД срещу решение № 20102928/22.04.2021г., постановено по гр.д. № 7190/2018г. по описа на СРС, 171-и състав, с което съдът е отхвърлил предявените срещу ответника Н. Л. В. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, за сума в общ размер 16 430.23 лева, от които 13 786.38 лева - главница по договор за потребителски кредит № FL353632/06.02.2008г., сключен с „Юробанк България“ АД, с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016г., ведно със законната лихва от 27.07.2018г. до окончателното изплащане, и 2 643.85 лева – договорна лихва върху просрочена главница за периода от 06.02.2008г. до 31.12.2015г. (уточнителна молба от 04.05.2023г., л. 53 от делото на СГС ), за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49479/2018г. по описа на СРС, 171-и състав.

Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт. Неправилно съдът приложил института на погасителната давност. Неправилна била и преценката за настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 06.03.2010г. - предсрочната 1 изискуемост не настъпвала автоматично, не била обявена от банката на длъжника, цесионерът нямал задължението да обявява вземането на банката за предсрочно изискуемо, а и обявяването на кредита за предсрочно изискуем било правна възможност, упражняването на която зависела от волята на кредитора. Крайният срок на издължаването на кредита съобразно погасителния план настъпил на 06.02.2018г., като дължим бил целият остатък от главницата по кредита и договорната лихва, за която не бил изтекъл тригодишният срок на погасителната давност. Моли решението да бъде отменено, а вместо това - постановено друго, с което установителните му искове бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ответник Н. Л. В., чрез адв.

Ф., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Правилни били изводите на СРС за настъпила предсрочна изискуемост на кредита – последното плащане на вноска ответникът извършила на 10.03.2010г. и от тази дата предсрочната изискуемост настъпила, на основание чл. 15 от договора за потребителски кредит. Излага, че получила уведомление, че с договор за цесия от 27.03.2008г. вземанията на банката по същия договор били прехвърлени към нов кредитор – „Б.Р.С.“ АД, предвид на което нямало как банката да прехвърли на ищеца „Е.М.“ ЕООД вземания, които вече не притежавала. Ето защо ищецът не придобил вземанията и не бил активно легитимиран по исковете. Отделно поддържа, че към датата на твърдяната от ищеца цесия – 18.01.2016г., давността за вземанията, започнала да тече на 10.03.2010г., била изтекла. Оспорва вземанията и по размер. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Е.М.” ЕООД излага, че на 18.01.2016г., като цесионер, сключил със „Юробанк България“ АД, с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, като цедент, договор за цесия. Със сделката придобил вземането на цедента срещу ответника Н. Л. В. по договор за потребителски кредит № FL353632, сключен на 06.02.2008г. Твърди, че на 06.02.2018г. настъпил крайният срок съгласно договорения погасителен план по договора за кредит. Моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 13 786.38 лева, представляваща главница по същия договор, ведно със законната лихва от 27.07.2018г. до окончателното погасяване и 2 643.85 лева – договорна лихва за периода от 06.02.2008г.

2 до 31.12.2015г. (уточнение пред СГС с молба от 04.05.2023г.), за които по ч.гр.д. № 49479/2018г. по описа на СРС, 171-и състав, му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът Н. Л. В.q в срока по чл. 131 ГПКq депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Признава сключването на договора с „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, но твърди, че получила уведомление, че с договор за цесия от 27.03.2008г. вземанията на банката по сключения договор били прехвърлени към нов кредитор – „Б.Р.С.“ АД, предвид на което нямало как банката да прехвърли на ищеца „Е.М.“ ЕООД вземания, които вече не притежавала. Ето защо ищецът не бил активно легитимиран по исковете. Твърди, че заплатила до 22-а вноска по кредита. Позовава се на изтекла погасителна тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която била прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 27.07.2018г. Оспорва вземанията и по размер. Не била уведомена за цесията от 18.01.2016г., не била настъпила предсрочна изискуемост. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът е сезиран с искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК /отм./, вр. чл. 99 ЗЗД:

Страните не спорят и от представения по делото договор за потребителски кредит № FL353632 от 06.02.2008г. се установява, че „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, и ответникът Н. Л. В. сключили договор за банков кредит, по силата на който банката се задължила да предостави на кредитополучателя Н. Л. В. потребителски кредит за текущи нужди в размер на сумата 15 000 лева. С нормата на чл. 2 от договора за потребителски кредит страните се съгласили, че кредитът ще бъде преведен по сметка с **********, разкрита в банката на името на ответника Н. Л. В.. За усвоения кредит ответникът-кредитополучател поела задължение да заплаща на банката възнаграждение – годишна лихва, равна на сбора от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за потребителски кредити, който към сключването на договора бил 8.25% и надбавка от 6.20%. Постигнато било съгласие за погасяване на кредита чрез плащане на 120 месечни анюитетни погасителни вноски, дължими на 6-о число на месеца, съгласно приложен към договора погасителен план – чл. 4, чл. 7. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора годишният процент на разходите по кредита бил 16.21%. Съгласно чл. 6 от договора, крайният срок за издължаване на кредита бил 06.02.2018г. С чл. 9 от договора страните се съгласили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски кредитополучателят дължи на банката лихва (неустойка), в размер на законната лихва за забава, начислена върху просрочените суми.

Страните по делото не спорят, а и от представеното по делото бордеро от 06.02.2008г. и от приетото по делото от въззивния съд и неоспорено заключение на ССчЕ се установява, че кредиторът „Ю.И Е.Д.Б.“ АД на 06.02.2008г. заверил с 3 договорената сума от 15 000 лева сметката на ответника с **********. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че банката предоставила на ответника Н.

Владимирова В. договорения кредит в размер на 15 000 лева, съобразно постигнатото с договора за потребителски кредит от 06.02.2008г. съгласие между страните. С това за банката възникнало правото да претендира насрещната престация - връщане на заетата сума, ведно с договореното възнаграждение, а за ответника Н. Владимирова В.

– кореспондиращото на това право задължение за погасяване на дълга на вноски, съгласно уговорения погасителен план.

Съгласно представените по делото писмени доказателства за извършени плащания и неоспореното заключение на приетата по делото ССчЕ ответникът заплатила първите 21 месечни вноски, последната с падеж до 06.11.2009г. С извършените плащания били погасени главница в размер на 1 213.62 лева, 4 104.95 лева – възнаградителна лихва и 11.61 лева - наказателна лихва. Задължението на ответника за главница по договора за кредит възлизало в размер на сумата 13 786.38 лева. За периода от 27.11.2009г. до 02.12.2010г. по договора била начислена договорна възнаградителна лихва в размер на 2 470.33 лева, и наказателна лихва за забава – 173.52 лева за периода от 30.11.2009г. до 02.12.2010г. Общият размер на лихвите по договора вещото лице установило в размер на 2 643.85 лева.

По делото от ответника Н. Л. В. е представено уведомление за прехвърляне на вземания, неоспорено от ищеца, с което същата била уведомена от банката и „Б.Р.С.“ АД, че на 30.11.2007г. същите сключили договор за цесия, с който банката прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД, вземанията си спрямо ответника В., произтичащи от сключения договор за кредит № FL353632/06.02.2008г., възлизащи в общ размер 15 069.61 лева – главница и лихви, заедно със всички обезпечения и други принадлежности, предвид на което считано от получаване на уведомлението, ответникът дължи да заплаща задълженията си по договора за кредит на новия кредитор - „Б.Р.С.“ АД, като следва както до момента, да осигурява на падежа средствата за погасяване на вноските си по договора за кредит по сметката си **********, разкрита в банката. Документът-уведомление в най-горната си част съдържа текст, че се касае до приложение № 3.1. към договор за цесия от 27.03.2008г., сключен между банката и „Б.Р.С.“ АД.

Съобразно неоспореното заключение на изслушаната по делото ССчЕ от извършената проверка вещото лице установило, че в счетоводството на банката с дата 27.03.2008г. бил извършен счетоводен запис, с който кредитът по процесния договор бил отписан поради прехвърлянето му срещу ценни книжа. С дата 27.11.2009г. в счетоводството на банката бил отразен нов запис – „закупуване на кредит“ и след обратното изкупуване на кредита до 02.12.2010г. банката начислявала лихви върху редовна главница – възнаградителна и наказателна лихва върху просрочени главници.

4

Така направените от вещото лице констатации кореспондират напълно с уведомлението до ответника по приложение № 3.1. към договор за цесия от 27.03.2008г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД и „Б.Р.С.“ АД, съвпадащо по дата с извършването на счетоводния запис при банката. Настоящият съдебен състав приема, че от доказателствата по делото, в т.ч. писмени такива – договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „Е.М.“ ЕООД от 18.01.2016г., удостовереното в писмото на „Юробанк България“ АД с вх. № 25178578/02.12.2020г. и неоспореното по делото заключение на ССчЕ за извършеното последващо счетоводно отразяване за обратно изкупуване на кредита, по делото се установява, че към 18.01.2016г., банката била носител на прехвърленото на ищеца вземане, а възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни.

При зачитане на задължителната съдебна практика по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК, както и константната съдебна практика, в т.ч. застъпена в решение 81/08.07.2014г. по т.д. 1705/2013г. на ТК на ВКС, I ТО, решение 92/16.06.2009г. по т.д.

467/2008г. на ВКС, ТК, II ТО, решение 345/12.11.2012г. по гр.д. 481/2012г. на ВКС, III ГО, решение 58/15.04.2009г. по т.д. 584/2008г. на ВКС, ТК, II TO, предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично с уговорения в договора състав на неплащане на вноски. За да настъпи промяна в отношенията по договора за кредит е необходимо правоимащата страна кредитор по същия да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като изявлението следва да е достигнало/получено от длъжника, независимо от уговорките в договора, че уведомяване не е необходимо.

Наличието на обективния елемент – неизпълнение на задължението за заплащане от длъжника на парично задължение не е достатъчно за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно преобразувателно право, установено в полза на кредитора, като на последния е предоставена преценката дали ще го упражни и кога. Изложеното налага извода, че настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от два юридически факта – неизпълнение на длъжника и упражняване на правомощието на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при забава за плащане на парично задължение кредитът става предсрочно изискуем и без да бъде уведомяван длъжника, по гореизложените мотиви не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.