Решение № 326 от 23.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Плевен, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500421 по описа за 2025 година

С решение № 334/21.03.2024 г. по гр.д.№ 20234430106205 по описа на ПлРС е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК по иска, предявен от Н. Е. П. против Кредисимо ЕАД със седалище гр.София Договор за паричен заем № 2466783/03.11.2021 г., поради противоречие с нормите на ЗПК.Прогласен е за нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение второ и трето ЗЗД по иска, предявен от Н. Е. П. против Ай Тръст ЕООД със седалище гр.София Договор за предоставяне на поръчителство от 03.11.2021 г. поради заобикаляне на ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.Отхвърлен е предявеният от Н. Е. П. против Ай Тръст ЕООД със седалище гр.София иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 44.80 лв., представляваща недължимо платена сума, като неоснователен и недоказан.Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК Кредисимо ЕАД със седалище гр.София да плати на Н. Е. П. сумата от 116.66 лв. направени по делото разноски.Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК Ай Тръст ЕООД със седалище гр.София да плати на Н. Е. П. сумата от 116.66 лв. направени по делото разноски.Осъден е на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с 1 чл.78, ал.1 от ГПК Кредисимо ЕАД със седалище гр.София да плати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ гр. София, представлявано от Д. М.

М., като процесуален представител на Н. Е. П. сумата от 240 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.Осъдено е на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК Ай Тръст ЕООД със седалище гр.София да плати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ гр.София, представлявано от Д. М. М., като процесуален представител на Н. Е. П., сумата от 240 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.Осъден е на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК Н. Е. П. да плати на Ай Тръст ЕООД, със седалище гр.София сумата от 50 лв. направени по делото разноски.

Депозирана е въззивна жалба от „Ай Тръст“ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, против решение № 334/21.03.2024 г. по гр.д.№ 202334430106205 по описа на ПлРС, което се обжалва частично.Счита решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени решение № 334/21.03.2024 г. по гр.д.№ 202334430106205 по описа на ПлРС в обжалваната му част, в която ПлРС е прогласил нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 03.11.2021 г., както и в частта, в която е осъдено дружеството да заплати разноски от общо 356.66 лв. (116.66 лв. държавна такса и 240 лв. - адвокатско възнаграждение), като вместо това се отхвърли иска за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 03.11.2021 г. като неоснователен и недоказан и да се присъдят разноски пред първа и въззивна инстанция.

За въззиваемата страна Н. Е. П. процесуалният представител изразява становище да се потвърди решението в обжалваната му част, в която е прогласен за нищожен сключения между него и дружеството договор за предоставяне на поръчителство, като решението в тази му част е правилно и законосъобразно.

Депозирана е въззивна жалба и от Н. Е. П., чрез пълномощник, против решение № 305 от 21.03.2024 г. по гр.д.№ 6205/2023 г. по описа на ПлРС, което се обжалва частично - в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. Е. П. против „Ай Тръст“ЕООД със седалище гр.София иск с правно основание 2 чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 44.80 лв., представляваща недължимо платена сума, като неоснователен и недоказан.Счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени постановеното решение № 305 от 18.03.2024 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. П. осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника „Ай Тръст“ЕООД за сума, заплатена при начална липса на основание по нищожен договор за поръчителство.

За въззиваемата страна Ай Тръст ЕООД със седалище гр.София, процесуалният представител изразява становище да се остави без уважение като необоснована и недоказана въззивната жалба на Н. П. против решение № 334/21.03.2024 г. по гр.д.№ 202334430106205 по описа на ПлРС в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният му осъдителен иск за сумата от 44.82 лв.

Въззивните жалби са процесуално допустими, а по същество – неоснователни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението.

По въззивната жалба, депозирана от „Ай Тръст“ЕООД съдът намира за установено следното.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение второто и трето ЗЗД искът, предявен от Н. П. против „Ай Тръст“ЕООД със седалище гр.София за предоставяне на поръчителство от 03.11.2021 г. поради заобикаляне на ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че „Ай Тръст“ЕООД няма влязъл в сила договор за предоставяне на поръчителство от 03.11.2021 г. с Н.

П., за да бъде обявен такъв договор за нищожен.Неправилно 3 първоинстанционният съд е разгледал като едно цяло два договора, от които само единият е породил действие (договора за кредит с Кредисимо ЕАД).Невлязъл в сила (непородил действие) договорът с Ай Тръст“ЕООД не може да е като едно цяло с друг договор.

Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта му, в която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, вр. с чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК по иска, предявен от Н. П. против Кредисимо ЕАД договор за паричен заем № 2466783/03.11.2021 г. поради противоречие с нормите на ЗПК.

От заключението на ССЕ, изготвена от ВЛ И., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че е било уведомено от двете дружества, че няма влязъл в сила договор на Н. П. с „Ай Тръст“ЕООД във връзка с договор за заем 2466783/03.11.2021 г., поради което същият не е заплатил по сметка на Кредисимо ЕАД възнаграждeние, което да бъде администрирано към Ай Тръст ЕООД.

Първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В чл.12 от договора за предоставяне на поръчителство от 03.11.2021 г. е посочено, че договорът поражда действие за страните от датата на сключване на договора за потребителски кредит, т.е. от 03.11.2021 г.

Не е спорно между страните, че Н. П. се е отказал от договора за кредит на 11.11.2021 г.

Чл.29 ЗПК регламентира правото на отказ от договора за потребителски кредит.

Получателят на потребителски кредит има право да се откаже от договора без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, като срокът, в който може да бъде упражнено това право, е 14-дневен.Отказът на потребителя от този договор влиза в сила и договорът се прекратява, когато са изпълнени двете условия - уведомлението да е направено по установения в закона ред и да е върната получената главница и изтеклата възнаградителна лихва.

4

Следователно от момента на влизане в сила на договора - 03.11.2021 г. до 11.11.2021 г., когато би следвало да се приеме, че договорът се прекратява, той би подлежал на изпълнение, т.е потребителят дължи възнаграждение съгласно чл.1, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство.

Би следвало да се приеме, че валидно упражняване на право на отказ от потребителски договор би могло да бъде упражнено и то да породи целените правни последици - прекратяване на облигационните правоотношения между страните, ако съответният договор е действителен (не е нищожен).

В процесния случай той е нищожен, а нищожните договори не пораждат правно действие.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че договорът, сключен между потребителя и заемодателя и договорът, сключен между потребителя и „Ай Тръст“ЕООД се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като не съществува главно задължение, което да обезпечава.Той има акцесорен характер спрямо договора за кредит и не може да съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на задълженията по договора за кредит.

От една страна поръчителят по него се задължава да сключи договор за поръчителство, по силата на който и съгласно условията на договора за потребителски кредит поръчителят ще отговаря пред Кредисимо за изпълнението на всички задължения на потребителя, с оглед на чл.2, ал.1, а от друга страна потребителят дължи поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит съгласно чл.8, ал.1 от същия.

На второ място във въззивната жалба се сочи, че за да може който и да е договор да породи действие следва да има предмет.Договорът за предоставяне на поръчителство от 03.11.2021 г. няма предмет и не е породил действие между страните - Ай Тръст ЕООд изначално не е можело да изпълни задължението си да стане поръчител на Н. П. към Кредисимо ЕАД поради факта, че Н. П. незабавно след сключването на договора за кредит с Кредисимо ЕАД се е отказал от договора си за потребителски кредит по реда на ЗПК.Заради направения от Н. П. отказ от договора за кредит и отпадналото 5 основание за поръчителство и при спазване на разпоредбата на чл.29, ал.7 от ЗПК договорът на Н. П. с Ай Тръст ЕООД никога не е породил действие и не е влязъл в сила.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че договорът за предоставяне на поръчителство от 03.11.2021 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.второ и трето ЗЗД.

Той следва да се разглежда като нищожен и поради това, че е акцесорен към друг нищожен такъв.Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства ( с оглед на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т.д.№ 1/2020 г., ОСГТК).

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск.Искът срещу въззивника е изначално недопустим поради липса на правен интерес.Правният интерес е свързан с наличието на конкретно материално право, което ищецът претендира, че притежава, а въззивникът оспорва, съответно той претендира от ищеца, а последният оспорва.Позовава се и на решение на СЕС от 23 ноември 2023 година по дело С-321/22, като счита, че когато потребителят няма право на иск за връщане на недължимо платени суми (както е в процесния случай), а и въззивникът няма право на иск срещу същия, то не е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност.

Горепосоченото решение е задължително с оглед на чл.633 ГПК.

Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва с оглед на чл.270, ал.3 от ГПК.

Едновременно с обезсилване на решението въззивният съд прекратява делото, когато основанието за недопустимостта е липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка относно съществуването на правото на иск - такъв е случай, когато съдът констатира липса на правен интерес.