Решение № 26 от 16.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20263100900005 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на "Росим" ЕООД чрез адв. К. А. Д. срещу отказ № 20251209224431/12.12.2025 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20251209224431/09.12.2025 г., с което е поискано вписване на промени по партидата на дружество "Росим" ЕООД, ЕИК 148137892.

В жалбата се поддържа, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, необоснован и постановен при нарушение на процесуалните правила. Навеждат се оплаквания, че длъжностното лице по регистрацията е превишило пределите на проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като е навлязло в съображения по същество, свързани с последиците от прекратяването на дружеството и защитата на кредитори. Поддържа се, че е налице неправилно приложение на чл. 517, ал. 4 ГПК относно правния режим на дружеството и възможността да бъдат прехвърляни дружествени дялове. Излага се и оплакване, че неправилно е прието заявлението да не изхожда от оправомощено лице, както и че не е съобразен декларативният характер на вписването и редовността от външна страна на представените документи. Иска се отмяна на отказа и даване на задължителни указания за извършване на исканото вписване.

В депозирания от Агенция по вписванията отговор се изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че заявлението не изхожда от надлежно легитимирано лице, доколкото дружеството е в ликвидация и се представлява от вписания ликвидатор, както и че заявените промени са несъвместими със статута на дружеството, открито в ликвидация по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, представените по регистрационната преписка доказателства и извърши служебна справка по търговската партида на дружеството, приема за установено следното:

С влязло в сила решение по чл. 517, ал. 4 ГПК № 227 /29.05.2025 по т.д. № 32/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна дружеството „Росим“ ЕООД е прекратено по иск на взискател, като е разпоредено служебно вписване на прекратяването и откриване на 1 производство по ликвидация, както и назначаване на ликвидатор. Прекратяването и ликвидацията са надлежно вписани в Търговския регистър, като към датата на подаване на процесното заявление дружеството е със статус „в ликвидация“ и с вписан ликвидатор.

С подаденото заявление образец А4 вх. № 20251209224431/09.12.2025 г. е поискано вписване на редица промени, включително прехвърляне на дружествен дял, промяна в членствения състав, избор на управител и начин на представляване, както и промяна на адреса на управление. Заявлението е подадено от адвокат, упълномощен от лице, посочено като новоизбран управител на дружеството, а не от вписания ликвидатор или от лице, упълномощено от него.

При тези данни длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че заявлението не изхожда от оправомощено лице и че заявените обстоятелства са несъвместими с правния режим на дружеството в ликвидация, открита по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебен контрол отказ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията извършва проверка, включително дали заявлението изхожда от оправомощено лице и дали са налице законовите предпоставки за вписване на заявеното обстоятелство при съответния правен статус на търговеца. Оплакването за „грубо превишаване на проверката“ е неоснователно, доколкото преценката за заявителска легитимация, както и за допустимост на заявените за вписване обстоятелства с оглед на вписаното състояние „в ликвидация“, не представлява решаване на спор по материално право, а е именно част от дължимата по закон регистърна проверка.

Съгласно вписаното обстоятелство дружеството се намира в производство по ликвидация. От този момент представителната власт принадлежи на ликвидатора, който замества изпълнителния орган и представлява дружеството във всички отношения, включително при заявяване на обстоятелства пред Търговския регистър (Решение № 46/19.04.2011г. на ВКС, ТК, Първо отд., по т.д. № 455/2010г.). Ето защо, когато заявлението не е подадено от ликвидатора или от лице, упълномощено от него, а от адвокат, упълномощен от лице без представителна власт към релевантния момент, заявлението не изхожда от оправомощен субект. Този порок представлява самостоятелно и достатъчно основание за постановяване на отказ. Представителната власт в регистърното производство не е въпрос на свободна преценка или на спор по същество, а произтича пряко от вписания правен статус на търговеца и от правилата на ликвидационното представителство.

Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на чл. 517, ал. 4 ГПК.

Длъжностното лице не е ревизирало съдебното решение за прекратяване, а е съобразило настъпилите и вписани правни последици от него. В рамките на регистърното производство тези последици са задължителни за зачитане и обвързват както длъжностното лице, така и съда при осъществяване на контрола по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Неоснователно е и позоваването на декларативния характер на вписването.

Декларативният характер не освобождава заявителя от задължението да сезира регистъра чрез надлежно оправомощено лице и не дерогира изискването заявеното обстоятелство да е допустимо за вписване при конкретния правен статус на търговеца. Редовността на документите от външна страна не може да санира липсата на валидно сезиране.

Независимо от изложеното, съдът намира за необходимо да обсъди и спецификата на случая. От служебно извършената справка по търговската партида се установява, че впоследствие с вписване № 20251209091026 по нареждане на съдебен изпълнител № 895 е вдигнат запорът по изпълнителното дело 20248950402354 и са налице обстоятелства, сочещи 2 погасяване на задължението на съдружника, послужило като основание на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК. Тези факти обаче не дерогират действието на влязлото в сила съдебно решение за прекратяване и не водят до прекратяване по право на вече откритата ликвидация.

Действащото право не предвижда автоматично възстановяване на дружеството при последващо отпадане на фактическата цел на принудителната ликвидация.

Следва да се подчертае, че възстановяването на нормалния организационен режим на дружеството е възможно единствено въз основа на изрично решение на компетентния орган за продължаване на дружеството, което подлежи на вписване. Това решение представлява необходима и първична предпоставка за вземането и вписването на всички останали решения относно управлението, начина на представляване, адреса на управление и други обстоятелства, характерни за действащо дружество. В разглеждания случай липсва такова решение, същото не е заявено за вписване и не е заявено едновременно с исканите промени, поради което легитимацията на новоизбрания управител е лишена от правна основа, респ. заявените от упълномощен от него адвокат промени, в т.ч. прехвърлянето на дружествен дял, не могат да бъдат вписани. Отделен е въпросът дали в хипотезата на принудителна ликвидация в резултат от прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 4 ГПК е допустимо продължаване на дейността на дружеството.

При тези съображения съдът намира, че обжалваният отказ е постановен от компетентен орган, при правилно приложение на закона и в съответствие със статута и представителството на дружеството към релевантния момент, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Отправеното от АВ искане за присъждане на разноски, настоящият състав намира за неоснователно, доколкото производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е охранително и разноски в него не се присъждат. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с едностранния охранителен характер на производството и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/20 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор (в този смисъл Определение № 151/28.02.2024 год. по в. т. д. № 642/2023 год. на ВАпС и цитираната в него съдебна практика).

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20251209224431/12.12.2025 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20251209224431/09.12.2025 г. за вписване на промени по партидата на "Росим" ЕООД, ЕИК 148137892.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3