Определение № 333 от 01.04.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Габрово, 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500174 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ „ЕАД , подадена чрез адв.Ц. срещу разпореждане №398 от 20.02.2025г. по ч.гр.д.№268/2025г. на РССевлиево в частта ,с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение за сумата от 401,43лв. претендирани неустойки.

В жалбата се излагат твърдения ,че е доказана дължимостта на претендираното вземане. Описан е начинът ,по който е формирана всяка от неустойките. Оспорени са изводите на заповедния съд, че клаузата в процесните договори, с която са уговорени неустойките , е вероятно неравноправна, както и да е осъществено основанието на чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и да се уважи искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 401,43лв. претендирани неустойки.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, против Б. А. Г. досежно претенцията за сумата : 401.43 лева / четиристотин и един лева и четиридесет и три стотинки/ ,представляваща начислени неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни номера ***** (преди 01.07.2024г.), по инициатива на потребителя и за ***** (преди 01.07.2024г.), ****** (преди 01.07.2024г.), ********** (преди 01.07.2023г.) и ******* (преди 02.07.2023г.) по вина на потребителя, на осн. чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, като неоснователно и недоказано. Приел е ,че неустоечните клаузи са договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 1 г. на ОСТК на ВКС. В противоречие с добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. В същото време с договора не са уредени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения като това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Независимо от размера, до който се претендира неустойката, вземането за същата се основава на вероятно нищожно съглашение. Освен това клаузата, предвиждаща неустойка при прекратяване на договора в размер на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора, противоречи на закона и добрите нрави поради факта, че е неясна и объркваща и води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. При така уговорената неустойка липсва яснота относно вида на тези отстъпки, които се имат предвид в неустоечните клаузи и начина на определяне на тази дължимата от абоната "част" от тях, в случай че договорът бъде развален по негова вина. В същото време абонатът не получава насрещна престация от доставчика на услугата, който по собствена инициатива е решил да прекрати договора.

Всичко това осъществява предпоставките на чл. 143 ал.2 т. 5 от ЗЗП за неравноправност.

Уговорената по този начин клауза е неравноправна и на основание чл. 146 ал.2 т.6 от ЗЗП доколкото позволява на оператора да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, каквато възможност не е предвидена за по-слабата страна в правоотношението– потребителя, за когото не се предвижда реципрочна възможност да развали договора преди изтичането на срока му поради неизпълнение на задълженията на доставчика на мобилни услуги и да получи неустойка за неизпълнението. Посочената клауза като част от стандартни, изготвени предварително и типови споразумения на мобилния оператор не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 ал.2 от ЗЗП, поради което потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й /да откаже клаузата за неустойка или същата да бъде в по -нисък размер/. Уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и преференциална цена, също е приета, че излиза извън присъщите й функции, като цели единствено несонователно обогатяване на кредитора.

Обжалваното разпореждане е законосъобразно и обосновано.

От данните по делото се установява ,че заповедното производство по ч.гр.д.

№268/2025г. на РС-Севлиево е образувано по заявление по чл.410 ГПК на „Йеттел България“ ЕАД за вземане в общ размер на 633,62лв., включващо и задължения за начислени неустойки в общ размер на 401,43лв. за предсрочно прекратяване на съответните договори, като в т.12 е описано как се формира размера на всяко от тях. Към заявлението са приложени договорите, на които се основават претендираните вземания и допълнителните споразумения към тях . По тези договори длъжникът Б. А. Г. е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В този случай съдът е задължен, преди да издаде заповедта, да извърши служебно проверка на клаузите от договора за съответствие с чл. 411, ал. 1, т. 2 и т.

2

3 ГПК – дали кореспондират със закона и добрите нрави, както и за наличие на вероятно неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

В приложените към заявлението договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, се съдържат идентични неустоечни клаузи предвиждащи, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, потребителят дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но не по-вече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. В случай на предоставено устройство, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството / в брой,без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и цената, заплатена от него при предоставянето на устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора. Така формулираните неустоечни клаузи не съдържат ясно и разбираемо формулиране на евентуално дължимата неустойка при прекратяване на договора по отношение на нито един от компонентите, което е в противоречие с изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Посочен е начинът на изчисляване, но реално конкретна преценка за нейния размер не би могла да се извърши. Така се създава неяснота за потребителя и същият се поставя в положение, в което не може да съобрази икономическите последици от сключването и прекратяването на договора с доставчика, което води до извод за обоснована вероятност клаузата за неустойка да е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Съществува обоснована вероятност клаузите за дължима неустойка да са неравноправни и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП - поради необосновано висок размер на неустойката, обстоятелство, което следва да се провери в исково производство. Следва да се посочи, че в договорите идентично се предвижда неустойката да се равнява на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който, обаче, се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент и разликата в стойността на устройството. Посоченото налага извода, че е налице вероятност така уговорената в полза на доставчика неустойката да е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите функции обезщетителна и санкционна, поради което искането за нейното заплащане да се основава на неравноправна клауза, която противоречи и на добрите нрави. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в процесните договори липсва уговорено обезщетение в полза на потребителя при развалянето им в случай на виновно неизпълнение на поети договорни задължения от страна на мобилния оператор. Това означава, че договорите не съдържат възможност на абоната да се дължи неустойка, ако договор се развали преди изтичане на срока му поради неизпълнени от доставчика на услугата задължения. По този начин, освен че се нарушава изискването за 3 добросъвестност, се създава неравновесие между доставчика и потребителя, като икономически по-слаба страна, по отношение на поетите от всеки един от тях права и задължения с договора.

Предвид изложеното заповедният съд правилно е отказал издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата от 401.43 лева начислени неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни номера ***** (преди 01.07.2024г.), по инициатива на потребителя и за ***** (преди 01.07.2024г.), ****** (преди 01.07.2024г.), ********** (преди 01.07.2023г.) и ******* (преди 02.07.2023г.) по вина на потребителя, като обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

На основание изложеното ,въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №398 от 20.02.2025г. по ч.гр.д.№268/2025г. на РС-Севлиево в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, против Б. А. Г. досежно претенцията за сумата : 401.43 лева / четиристотин и един лева и четиридесет и три стотинки/ ,представляваща начислени неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни номера ***** (преди 01.07.2024г.), по инициатива на потребителя и за ***** (преди 01.07.2024г.), ****** (преди 01.07.2024г.), ********** (преди 01.07.2023г.) и ******* (преди 02.07.2023г.) по вина на потребителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4