Решение № 981 от 17.04.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2412/2025
- Вид
- Решение № 981
- Подписан
- 17.04.2026
- Състав
- ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- §6, т. 37 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 122, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 79 · Закон за устройство на територията
- чл. 6, ал. 1, т. 4 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 981 гр. Бургас, 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120102412 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен от А. С. Я. с ЕГН ********** срещу Община Бургас обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 20 000 лева главница, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, както и сумата от 7 500 лева, представляваща причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, начислена за периода от 09.12.2024г. до окончателното плащане на вземането По твърдения в исковата молба, на 09.12.2024 г. около 17.00 часа ищецът излязъл от дома си и тръгнал по тротоара на ул. *** в посока ресторант „***“ и „***“ в гр. Б. Вървял бавно, тъй като тротоарът по тази улица бил много неравен, част от него с разбити и разместени плочки, друга част с надигнати от корените на дърветата плочки. Около входа на сградата с адрес ул. *** ищецът се спънал в неравния терен и паднал. Изпитал силна болка в крака и лакътя. Негов познат минавал от там и се опитал да му помогне, но ищецът изпитвал силна болка и не могъл да се изпрати и да се движи. Веднага се обадил на дъщерите си, които го завели в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД. При направения преглед и рентген лекарите от клиниката по ортопедия и травматология 1 установили, че е налице фрактура на дясна бедрена шийка, получена при падане от собствен ръст. Ищецът бил приет в болницата, а на 11.12.2024 му била направена операция за тотална смяна на тазобедрената става. На 18.12.2024 г. той бил изписан и насочен за домашно лечение. Било му предписано медикаментозно лечение. При лечението му в болницата той заплатил 1098 лева за престой в болнична стая, потребителска такса в размер на 40 лева, 1200 лева за консултация, за закупуване на метален имплант още 4500 лева, а за лекарства, за бастун и проходилка около 500 лева. Общо разходите за престой и лечението възлизали на 7 500 лева.
Ищецът излага, че в първите дни на домашното лечение не е можел да се движи и се наложило да бъде обслужван от дъщерите си. В рамките на следващите 30 дни провел няколко контролни прегледа и след закупени помощни средства, започнал опити да раздвижва крака си. При самото увреждане изпитал много силна болка, която продължила и след направената операция. Самата операция била тежка, а възстановяването след нея било продължително, като и до сега той не се е възстановил напълно. След операцията продължил да изпитва болки, не можел да върви, а това се отразило върху текущите всекидневни дейности, които не можел да извършва сам.
Тъй като след изписването му от болницата той бил напълно безпомощен, двете му дъщери били непрекъснато с него, защото не можел да се обслужва сам. Не можел да си приготвя храна, да си купи нужните продукти и лекарства, не можел да се облече сам, не можел дори да отиде до тоалетна сам. Това му създало сериозен дискомфорт, изпитвал страх за себе си и срам, че дъщерите му трябва да го виждат в това състояние. Ищецът се чувствал унизен и напълно безполезен. Сочи, че до травмата здравословното му състояние било отлично, бил напълно самостоятелен и пълноценен. Тъй като се занимавал със сериозен бизнес, ищецът бил свикнал да е организиран и отговорен за живота си, но случилото се го сринало не само физически, но и психически, и емоционално. Четири месеца след инцидента той все още се движел с бастун, не можел да върви дълго и не смеел да върви без придружител.
Предвид това ищецът счита, че интензитетът на изживените физически болки и страдания и съответно съпътстващите ги психични изживявания на страх и тревога след инцидента са изключително високи и макар засегнатите блага да нямат цена, обезвреда на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева би бил справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Излага, че причината за описаната травма, която е получил е изключително лошото състояние на тротоара на ул. ***, собственост на община Бургас, която е длъжна да осигури нормалното му поддържане.
2
Увреждането било в резултат от не полагане на грижи за този тротоар, за което отговорност следва да носи ответника. Доколкото общинската улична и тротоарна мрежа е със статут на публична общинска собственост, ответникът е длъжен, съгласно ЗОС, да ги управлява в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Самото изграждане, ремонта и поддържането на уличната и тротоарната мрежи се осъществява от общините, съгласно чл. 30 ал. 4 от Закона за пътищата. Счита, че когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции.
Моли същите да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени сторените в процеса разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че Община Бургас не е отговорна за настъпилите вредоносни последици, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, които произтичат от качества на положената настилка. Претърпените имуществени и неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от падане поради причини, свързани с неизвършена работа. Намира, че вината за причиненото счупване е изцяло на ищеца или поне споделена, тъй като община Бургас е спазила наличния норматив за полагане на подходящи за нормално придвижване на пешеходци улични и тротоарни настилки. Тротоарните плочки в района където се твърди, че е настъпил инцидента са с ненарушена цялост, няма счупени, изместени или липсващи плочки или не отговарящи на приетите стандарти. Тротоарът е проектиран и изпълнен изцяло в унисон с изискванията на предходно действалите нормативни актове и отговаря и на тези на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационнотранспортната система на урбанизираните територии.
Ответникът сочи, че действително в една част на тротоара има минимален наклон на плочки една срещу друга, но той е пренебрежимо малък и не е от характер да наруши обстановката, още по - малко да предизвика инцидент. При положение, че при тези условия ищецът е преминал, когато е паднал и се е наранил, то остава необяснимо как се е случило това, което се твърди при положение, че не са налице реални условия, които да предизвикат инцидент. Намира, че ответната община е изпълнила изцяло задълженията си, във връзка с реализирането на настилката, изпълнени са изискванията предписани за изграждане на тротоарното пространство, с което законовите 3 ангажименти на общината са се изчерпали, а случилия се инцидент е в следствие на причини стоящи извън кръга от вменени задължения за общината.
При условие, че съдът не приеме, че вината за настъпване на вредоносния резултат е изцяло на пострадалия, ответникът моли да се има предвид наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, което обуславя прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и изложените по долу съображения за прекомерност на размера на предявените искове. Излага съображения за прекомерност на претендираните обезщетения. Оспорва както механизма на настъпване на инцидента, така и размера на претендираните вреди, като счита, че не е налице пряка и непосредствена връзка между настъпилия инцидент и противоправно поведение на ответника. Намира, че в случая е налице и съпричиняване от пострадалия, което се дължи на невниманието при придвижването.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил обратен иск срещу привлеченото като трето лице помагач дружество „ДЖИ ПИ ТРУП“ АД с ЕИК 204257528 с правно основание чл. 54 от ЗЗД. В същия излага, че с оглед предявената претенция и предвид възможността в хода на производството да се докаже, че поддръжката на процесния участък е задължение на Община Бургас, за същата възниква правен интерес от предявяване на настоящия обратен иск.
Сочи, че с договор рег. №93-ОП23-15(89)/22.05.2024 г. Община Бургас е възложила на „ДЖИ ПИ ТРУП“ АД, обществена поръчка с предмет:
„Извършване на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в Обособена позиция 4 „Център“.
Излага, че според описаните в исковата молба дата и място на инцидента, същият попада във времевия и териториален обхват на договора.
Съгласно раздел V., чл. 18, 19, 23, 25, 31, 32 и раздел VI., чл. 36, ал. 2 от цитирания договор, изпълнителят е поел ангажименти, чиято крайна цел е осъществяването на безпрепятствено и нормално движение на всички участници на уличната мрежа на територията на района с обхват, посочен в раздел I от договор. Изпълнителят има задължение за извършване на дейности по основен ремонт и текущо поддържане на улиците, общинските пътища и техните съоръжения.
Съгласно договора изпълнителят е бил длъжен при констатиране наличието на дупки, неравности или всякакви препятствия по настилките да 4 предприема действия по тяхното поддържане и/или обезопасяване, т.е. щетите, възникнали от процесния инцидент са в резултат от неизпълнение на поетите с договора за възлагане задължения.
Съгласно чл. 31 и 32 от Раздел V „Права и задължения на изпълнителя“ изпълнителят е длъжен да извършва регулярни обходи на територията, посочена в чл. 1 от настоящия договор, като до всеки първи понеделник на месеца (или последващ работен ден) да представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл. 17, т.
2 от настоящия договор. „Аварийни и неотложни ремонтни дейности“ по смисъла на чл. 17, т. 2 са действия по отстраняване на всички източници, създаващи повишен риск за всички участници в движението и всяко препятствие на пътя по смисъла на §6, т. 37 от ДР на ЗДвП, което е от характер и/или е в състояние да предизвика вреди.
Ищецът по обратния иск намира, че ако се приеме, че посочените в иска неравности на тротоара действително съществуват и представляват препятствие, което е създавало реална опасност за движението на пешеходци, то тогава отговорността за обезщетение следва да се поеме от контрагента по договора. Изпълнителят е поел задължение преди възлагане на всяка конкретна СМР да изготви Предварителна количествено-стойностна сметка, придружена с графичен материал и да я представи за съгласуване на Възложителя.
Поради изложеното счита, че от една страна, за „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД съществува договорно задължение за периода, който включва и датата на настъпилия инцидент, да предприема действия по отремонтиране на пътните настилки след писмено възлагане от страна на възложителя. От друга страна обаче от съдържанието на договора е видно, че дружеството се е задължило да представя доклад до всеки първи понеделник на месеца за необходимите ремонтни дейности (арг. от чл. 31 от договора). Преди представянето на доклад се извършва обход на територията от изпълнителя (чл. 31, изр. 1), за наличието на такъв няма доказателства. В този смисъл първо е необходимо представители на Изпълнителя да констатират какви ремонтни дейности следва да се извършат, същите да бъдат съгласувани и степенувани по важност от съответния Директор ЦАУ или Кмет на населеното място (изр.2 от чл.31), след което да има възлагане от общината на изпълнението на докладваните и необходими СМР по реда на чл. 17, т. 2 (незабавно възлагане по електронната поща). Сочи, че липсват доказателства, тези ангажименти на дружеството да са били изпълнени.
Разпечатката съдържа 27 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6d5b5e1-cc38-426e-8313-dc40e4958228