Решение № 63 от 23.03.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Смолян, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500019 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 66/10.11.2021 г. по гр. д. № 206/2020 г.

Златоградски районен съд е осъдил на основание чл. 108 от ЗС К. МЛ. М. да предаде собствеността и владението върху част от недвижим имот, съставляващ дворно място, а именно от парцел ХІІІ-99 в кв. 24 по ЗРП на с.

С., с площ от 112 кв.м., при граници: УПИ ХІІІ-99, УПИ ХІІ-100 и УПИ ХІV329 в кв. 24 по плана на с. С., разположен в северозападната част на УПИ ХІІІ-99 /която част се владее от К. МЛ. М./ и която част от 112 кв.м. е повдигната в син, зелен и жълт цвят на приложената по делото комбинирана скица на вещото лице инж. М.Т., която скица, приподписана от съдиядокладчика, да се счита неразделна част от решението. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на С. АС. С. разноски по делото в размер на 1 001, 00 лева.

С Решение № 84/30.12.2021 г. по гр. д. № 206/2020 г. Златоградски районен съд е допълнил горепосоченото решение в смисъл, че К. МЛ. М. е осъден да предаде собствеността и владението на процесния имот, посочен в Решение № 66/10.11.2021 г. по настоящото дело, на С. АС. С..

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът К. МЛ. М., чрез пълномощник адв. Б. М., с оплаквания, че е неправилно постановено, противоречи на материалния закон и е постановено 1 при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна.

Във въззивната жалба се твърди, че след първото съдебно заседание по делото, проведено на 20.01.2021 г. и доклада по делото, съдът е допуснал изменение на исковата молба с въвеждане на нови основания на иска и допускане на нови писмени доказателства след преклудиране на възможността да бъдат представяни такива; в следващите заседания от 22.02.2021 г. и 11.10.2021 г. съдът отново е допуснал допълвания на иска с нови фактически твърдения и нови писмени доказателства след тяхната преклузия, които не са били включени в доклада по делото и по тях съдът не се е произнесъл с даване на указания и напътствия на страните относно правната квалификация на иска и доказателствената тежест.

Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията в отговора на исковата молба и представените от ответника доказателства – Протокол № 4/26.05.1969 г. и НА № 17/1985 г., оспорени от ответната страна.

Твърди се във въззивната жалба, че относно въпроса за прилагане на дворищнорегулационния план съдът е направил противоречащи на закона и необосновани изводи. Твърди се, че уреждането на регулационните сметки е недействително – имотът и до ден днешен е във владение на К.М.. Твърди се нищожност на оценителния протокол поради неучастие на юрисконсулт в комисията.

Във въззивната жалба се излагат доводи предвид разпоредбата на чл. 110 ал. 2 от ЗТСУ /отм./, като се твърди, че С.С. не е била собственик или заинтересовано лице по смисъла на закона към момента на уреждане на сметките, затова и НА за придобиване на имот по регулация не констатира действително придобито право на собственост.

Правят се твърдения, че С.С. не е придобила собственост по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.06.2001 г., тъй като към момента на продажбата Държавата не е била собственик на имота по силата на § 43 от ПЗР на ЗСбС /ДВ бр. 96/05.11.1999 г./; със Заповед от 13.02.2001 г. имотът е отписан от актовите книжа на държавната собственост и деактуван в полза на Община Златоград; поради това договорът от 25.06.2001 г. не е произвел транслативно действие. Сочи се, че по плана от 1962 г. имот пл. № 81, върху част от който е създаден УПИ ХІІІ-99, е собственост на родителите на ответника; отчуждително производство за този имот не е водено и държавата не е придобила право на собственост върху него и затова също не е могла да прехвърли валидно право на собственост.

Във въззивната жалба се твърди, че не е налице нито една от различните хипотези на прилагане на влязъл в сила дворищно-регулационен план. Сочи се, че предвид решението по гр. д. № 262/1990 г. въвод във владение не е извършен и процедурата по уреждане на сметки не е завършена.

Твърди се, че Държавата също не е уреждала сметки със собственика на имота и той не е получавал обезщетение за имота; за процесната част планът не е 2 приложен. Твърди се, че придобиване по давност е невъзможно предвид разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗИДЗС.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата С. АС. С., чрез пълномощник адв. К. Г.. Прави се искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно, претендират се съдебни разноски.

В отговора се сочи, че в жалбата липсва посочване на правна норма, която да е била нарушена от районният съд. Излагат се доводи, че след отмяна на първоначалния въвод с решението по гр. д. № 262/90 г. е бил извършен втори въвод във владение; представени са и доказателства за обезщетяване на собственика. Прави се позоваване на разпоредбите на чл. 143 ал. 2 и ал. 3 от ГПК и се твърди, че не са допуснати от районният съд процесуални нарушения.

По повод твърденията за нищожност на оценителния протокол се сочи, че няма доказателства към деня на изготвянето на Протокол № 4 от 26.05.1989 г. да е имало назначен юрисконсулт в общинската администрация, а и да е имало /а то е нямало/, неучастието на един член на комисията, при участието на пет членове на комисията, е налице кворум и не е опорочен оценителния протокол.

Твърди се в отговора, че не отговаря на истината оплакването, че към момента на закупуването на парцел ХІІІ-99 от ищцата, той бил „деактуван в полза на Община – Златоград“ – ответникът нито твърди, нито пък в действителност съществува акт за частна общинска собственост на парцела; такова доказателство по делото няма и деактуване не е извършено.

Сочи се, че има Акт за държавна собственост № 115/01.10.1986 г., приложен по делото като доказателство. Твърди се, че деактуване на парцела не е било извършвано, понеже към момента на издаване на Заповед № 36-ДС/13.02.2001 г. процедурата по продажба на парцела вече е била започнала и ищцата е била определена за негов купувач със Заповед № 224/21.07.1999 г. – онзи орган, който е започнал продажбата на парцела – Областен управител гр. Смолян, той я е и довършил.

В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му адв.

Б. М. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемият пълномощникът му адв. Г. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната 3 съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното:

Ищцата С.С. в исковата молба твърди, че е собственик на УПИ ХІІІ-99 в кв. 24 по ЗРП на с. С., общ. Златоград, по силата на Договор за продажба на недвижим имот по реда на ППЗДС от 25.06.2001 г., като северозападната част от имота с площ от около 110 кв.м. се владее неправомерно от ответникът К.М.; допуснато е изменение относно размера на площта – 112 кв.м.

С молба от 03.12.2020 г. се представя Заповед № 35/12.04.1976 г. за отстъпване право на строеж, Протокол от 13.05.1991 г. по изп. д. № 375/1989 г.

С молба от 23.12.2020 г. ищцата във връзка с писмения отговора на ответника е представила документ за плащане на предаваемо място от 85 кв.м. на 29.08.1989 г., както и е допълнила исковата си молба: със Заповед № 35/12.04.1976 г. на ищцата е отстъпено право на строеж в парцел VІІ кв. 14; въз основа на Разрешение за строеж от 18.07.1976 г. и протокол за строителна линия и ниво от 14.08.1976 г. ищцата е извършила строителство на двуетажна жилищна сграда, завършена през 1978 г. Твърди се, че от деня на ОПС ищцата „влезнала“ в парцел VІІ /сега ХІІІ-99/, със съзнанието и намерението да го владее и свои като неин собствен парцел и го е придобила по давностно владение, заплащане на придаваема част от 85 кв.м. към парцела през 1989 г. и по покупко-продажба с Договор от 25.06.2001 г.

С молба от 20.01.2021 г. исковата молба е допълнена с твърдението, че понастоящем от парцела, закупен от ищцата с площ от 582 кв.м., ищцата владее площ от 466 кв.м., 6 кв.м. попадат в южното дере и 110 кв.м. се владеят без правно основание от ответникът; сборът от 466 + 6 + 110 кв.м. е равен на 582 кв.м., който е площта на закупения от ищцата парцел.

В съдебно заседание от 20.01.2021 г. е обявен доклада на съда по чл. 146 от ГПК, като е допуснато от съдът и допълване на исковата молба с твърденията по молбата от 23.12.2020 г.

Молба вх. № 807/12.04.2021 г. не е молба по чл. 143 ал. 2 от ГПК, тъй като редовно първо заседание е проведено на 20.01.2021 г. С тази молба не се въвеждат нови и други придобивни основания, а се обосновава продължаване на процедурата по продажба от Областния управител.

Представя се Заповед № 224/21.07.1999 г., която към този момент не е ново доказателство по делото – същата се сочи в представения към исковата молба договор от 25.06.2001 г.

Предвид посочената хронология, нямат основания оплакванията във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения и настъпила преклузия за въвеждане на твърдения и придобивни способи и представяне на доказателства от ищцата. Допълнения на придобивните основания ищецът е въвел с молба вх. № 2492/23.12.2020 г. – преди първото по делото заседание, което е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от ГПК. С молбата от 31.12.2020 г. са представени от ищцата писмени доказателства също преди първото по делото съдебно заседание.

Със Заповед № 35/12.04.1976 г. на ищцата е отстъпено право на строеж върху държавна земя, представляваща парцел VІІ в кв. 14 по плана на с. С. с обща площ от 590 кв.м. Не се спори, че ОПС е реализирано и ищцата е построила двуетажна жилищна сграда.

Видно от НА за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 17/04.09.1989 г., ищцата С. АС. С. е призната за собственик на недвижим имот, придаден по регулация към парцел ХІІІ-99, а именно: 85 кв.м. от имот пл. № 100, собственост на М. И. М., на обща стойност 138, 19 лева. По делото е представен като доказателство оценителния протокол, както 4 и вносния документ № 1359/29.08.1989 г. за внесената стойност от 138, 19 лева.

С издаването на нотариален акт по чл. 132 ал. 2 от ЗТСУ /отм./ само се констатират, а не се създават права. Когато след учредяване на право на строеж е настъпило изменение на регулацията и имотът е увеличил или намалил размерите си, това рефлектира върху обема на правото, което суперфициарът има относно ползването на терена. Правото на ползване е в рамките на парцела, докато площта е производна величина и зависи от разположението на тези граници. След отстъпване право на строеж по реда на чл. 15 от ЗС /отм./, за държавата остава „голата собственост“ върху земята и задължен да заплаща сметки за придадени по регулация части от съседни парцели е суперфициарят, а не държавата. /Решение № 217/05.07.2010 г. по гр. д. № 1368/2008 г. на ІV г.о. на ВКС/

Видно от Протокол № 4/26.05.1989 г., извършена е оценка на „имоти, които се предават към парцел ХІІІ-99 – част от имот пл. № 100, собственост на М. М.: празно дворно място с площ от 85 кв.м. на стойност 127, 50 лева и дюля на 10 г. на стойност 10, 69 лева“. Неоснователно е възражението за ответната страна за нищожност на оценителния протокол поради неучастие на юрисконсулт в комисията. Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ /отм./ е колективен орган и като такъв, при липса на изричен запис в специалните закони и правилника, следва да се приеме, че действията й са законни и в случай, че е процедирала при наличието на кворум – Решение № 11473/20.11.2007 г. по адм. д. № 5879/2007 г. на ІІ о. на ВАС.

Предвид гореизложеното е налице валидно отчуждаване и придаване по регулация на площта от 85 кв.м. към парцел ІІІ-99, за който на ищцата е отстъпено право на строеж.

Разпечатката съдържа 45 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6d3ee04-c150-4a13-bb68-0a87b4717021