Решение № 2661 от 21.04.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. С., 21.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА при участието на секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5118 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от И.С.К. против С.А.И. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.

Ищецът основава иска си на запис на заповед от 26.09.2012г. за сумата от 30 000лв., издаден от ответницата в негова полза. За посочената сума ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която ответницата възразила, поради което заповедта не могла да влезе в сила. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи горепосочената сума, ведно със законната лихва от 12.03.2014г. до окончателното изплащане.

Ответницата оспорва иска, като прави следните възражения: процесното вземане не съществувало; ищецът следвало да докаже каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед; такова каузално правоотношение не съществувало; в допълнителен отговор на ИМ заявява, че между страните съществувало каузално правоотношение – договор за заем, по който погасила изцяло задълженията си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,приема за установено от фактическа и правна страна следното :

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК:

Видно от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 18.03.2014г., по чгр.д. № 13199/2014г. на СРС, 46 състав, съдът е разпоредил С.А.И. да заплати на И.С.К. сумата от 30 000лв. по запис на заповед от 26.09.2012г., ведно със законната лихва от 12.03.2014г. до изплащане на вземането. В заповедта е посочено, че е издадена въз основа на запис на заповед от 26.09.2012г., предявен за плащане на 27.11.2012г.

Видно от запис на заповед от 26.09.2012г. издателят С.А.И. се е задължила безусловно да заплати на И. С. К. или на негова заповед сума в размер на 30 000лв. на падежа – 26.11.2012г. Записът на заповед е предявен на 27.11.2012г.

Страните не спорят, че записът на заповед е подписан от ответницата по делото – С.А.И., нито оспорят относно обстоятелството, че актът е редовен от външна страна.

Съдът служебно извърши проверка, при която установи, че записът на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ. В текста на документа се съдържа наименованието "запис на заповед", безусловно обещание да се плати сумата от 30 000лв., падеж - 26.11.2012г., посочено е място на плащане, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – И. С. К., дата и място на издаване на записа на заповед, подпис на издателя.

Ответницата с допълнителния отговор на ИМ поддържа възражението, че записът на заповед бил издаден по повод на каузално правоотношение – договор за заем за сумата от 30 000лв., и тъй като погасила задължението си по договора за заем изцяло, не съществувало вземането, което обезпечавал записът на заповед.

Страните не спорят, че записът на заповед е издаден по повод на сключен между тях договор за заем за сумата от

30 000лв., нито спорят, че сумата от 30 000лв. е предадена от заемодателя И.С.К. на заемополучателя С.А.И. /допълнителен писмен отговор на ответницата, писмено становище на ищеца в съдебно заседание от 08.03.2017г./

Основният спорен въпрос по делото е дали сумата от 30 000лв. е върната от ответницата на ищеца.

Тежестта на доказване на това обстоятелство е върху ответницата, но същата не ангажира доказателства в тази насока, поради което възражението й остана недоказано.

Не е погасено задължението по каузалното правоотношение/договора за заем/, по повод на който е издаден записът на заповед от 26.09.2012г., поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното поризводство разноски в размер на 2000лв.

Мотивиран така, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на С.А.И., ЕГН **********,***0, че дължи на И. С. К., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр.С., ул. ”********** сумата от 30 000лв. по запис на заповед от 26.09.2012г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2014г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 18.03.2014г. по чгд. № 13199/ 2014г. на СРС, 46 състав.

ОСЪЖДА С.А.И. да заплати на И. С. К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 2000лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :