Решение № 102 от 29.05.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Троян, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340100234 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба, предявена от П. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, против „ДВК 2001“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.В.К., с която са предявени обективно съединени иска с посочена от ищеца правна квалификация чл.344 ал.1 т.1 и т.3, във вр.чл.225 ал.1 КТ,чл.224 ал.1 КТ.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 63/29.05.2020 г., е заемал длъжността „***", с код по НКПД: *** и месторабота „***". Сочи, че на *** г., по време на редовен курс към * с предоставения му за управление тежкотоварен автомобил, спрях поради техническа повреда в аварийната лента на магистрала M1 и бил проверен от полицейски органи. Излага, че бил проверен за употреба на наркотици с полеви тест, при който резултата бил отрицателен, като за извършената проверка му бил съставен документ „Release from police custody -Notice to person under investigation", Custody № 25000860, а за резултата от направения тест за наркотици предстои да бъде надлежно уведомен от органите в ***.

Сочи, че на *** година бил повикан от представител на управителя на „ДВК 2001" ЕООД и му била връчена заповед № 64 от същата дата, с която на основание чл. 330, ал. 1 КТ, трудовият му договор е прекратен поради това, че е задържан за изпълнение на присъда.

Счита, че е незаконно уволнен от заеманата от него длъжност „***", 1 като в следствие на незаконното уволнение, останал без работа и му се дължи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение, с включено допълнително възнаграждение за прослужено време и стаж, за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца.

Сочи, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение не му е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като твърди, че не е подавал и подписвал заявления и не е използвал платен годишен отпуск за целия период на работа при този работодател.

Твърди, че в резултат на тези действия от страна на работодателя си, бил лишен от възможността срещу престиран от него труд да получава трудово възнаграждение за посочения период, както и да се издържа с дължимите средства.

Моли да бъде признато за незаконно и да бъде отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението, извършено със заповед № 64 от 03.02.2025 г. на управителя на „ДВК 2001" ЕООД, като ответникът бъде осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, да му заплати сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното му уволнение за времето от 03.02.2025г. до 03.08.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; както и да бъде осъден работодателят ответник на основание чл. 224, ал. 1 КТ, да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от 29.05.2020г. до 03.02.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК срок, ответникът депозира отговор, чрез пълномощника си адв.К. Д. от АК-Л., с който изразява становище за допустимост на исковете. По основателността изразява следните аргументи: Признава изцяло за основателен искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ; искът по чл. 224 ал.1 КТ до размер от 685.44 лева, а искът по чл. 344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за неоснователен.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства е допусната и реализирана съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е изготвило основно и допълнително заключение, приети като доказателство по делото като компетентни, обосновани и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна 2 квалификация чл. 344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.224 ал.1 и чл. 225, ал. 1 КТ.

По делото не се спори, а и от представените по делото информационни източници се установява, че между страните е съществувало надлежно учредено трудовото правоотношение /трудов договор № 63/29.05.2020 година/, по което ищецът е заемал длъжността „***", с код по НКПД: *** и месторабота „***".

На *** г. И. шофирал товарен автомобил 44 тона с ремарке, рег.№***в ***, по магистрала А1 и на изход 47, камионът аварирал. При извършена полицейска проверка, в кабината на шофьора били открити таблетки за сън, поради което на същият бил направен полеви тест за алкохол и тест за наркотици, които били отрицателни.

Работодателят бил уведомен, че товарният автомобил е откаран и задържан на полицейски паркинг, като камиона бил натоварен с бързо развалящ се товар, а освобождаването му довело до възникване на значителни разходи за ответното дружество.

Със Заповед № 64 от 03.02.2025 година, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 1 КТ. От фактическа страна в заповедта е отразено, че причините за прекратяване на трудовия договор са, че ищецът е „задържан за изпълнение на присъда“. Посочената заповед е връчена на ищеца на 05.02.2025година.

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е счел, че няма дължими обезщетения, които следва да бъдат изплатени на работника-ищец.

В депозиран по делото отговор на исковата молба и по съществото на спора, ответникът, чрез упълномощения си защитник признава предявения конститутивен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, поради което съдът не следва да излага мотиви досежно основателността и доказаността му.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за целия период на съществуване на трудовото правоотношение, а именно 29.05.2020г. до 03.02.2025г. в размер на 5000 лева, съдът счита този иск за частично основателен, поради следните съображения:

От приложените по делото документи се установява, че на 29.05.2020г. е сключен трудов договор № 63/29.05.2020 г. между „ДВК 2001" ЕООД с ЕИК:

***, представлявано от Д.В.К. и П. И. И. при следните условия:

На основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, договора е безсрочен, със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, при осем часов работен ден, с основно месечно възнаграждение – 610.00 лева, дължимо до 25-то число на следващия месеца.

Уговорено е допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател; 20 дни платен годишен отпуск по чл.155 от КТ и 5-пет дни 3 допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 КТ. Срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30 дни.

С последвали допълнителни споразумения е променян размера на трудовото възнаграждение.

Според основното заключение на вещото лице, размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, което би трябвало да бъде начислено към датата на прекратяване на трудовото правоотношение -03.02.2025 г., ако за периода от 01.01.2023 г. до 03.02.2025 г. служителят П. И. И. не е ползвал платен годишен отпуск е в размер на 2545,92 лева.

На вещото лице е поставена допълнителна задача да установи, в посочените три превода от 15.11.2024 г., 17.12.2024 г. и 17.01.2025 г., какви видове начисления са включени, в това число командировъчни пари, заплата, отпуски, други ако има такива.

Експерта е установил, че с предоставено банково извлечение № 220/ 15.11.2024г. от разплащателна сметка с IBAN: *** и титуляр „ДВК 2001" ЕООД се установява платена сума в размер на 6317,00 лева по сметка с IBAN:

* * * с титуляр П. И. И., като основанието е командировки за периода от 16.10.24г. до 15.11.24г.; от предоставено банково извлечение № 243/ 17.12.2024 г. от разплащателна сметка с IBAN: *** и титуляр „ДВК 2001" ЕООД се установява платена сума в размер на 6455,00 лева по сметка с IBAN:

***с титуляр П. И. И.. Основанието е командировка за периода от 16.11.24г. 15.12.24г.; от предоставено банково извлечение № 10/ 17.01.2025 г. от разплащателна сметка с IBAN: *** и титуляр „ДВК 2001" ЕООД се установява платена сума в размер на 6670,00 лева по сметка с IBAN: ***с титуляр П. И.

И.. Основанието е командировки за периода от 16.12.24г.-15.01.25г. Експерта е установил в изготвено допълнително заключение, че с направените преводи на 15.11.2024 г., 17.12.2024 г. и 17.01.2025 г. са изплатени на служителя П. И. И. заплати за периода от м.08.2024 г. до м.11.2024 г., както и командировъчни разходи за периода от 16.10.2024 г. до 15.01.2025 година.

Посочените факти са отразени във фишовете за заплата на ищеца за месеците август и септември 2024г. и месец януари 2025г., като заплащането е направено по реда на чл. 177, ал. 1 от КТ.

За периода 2020г.-2022г. претенцията е погасен по давност на основание чл.176а, ал.1 от КТ.

Така неизползваният платен годишен отпуск, който следва да се изплати е за 14 дни от 2023г. Съгласно чл.224, ал.2 от КТ, обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на уволнението, при среднодневно възнаграждение в размер на 48.96 лева на ден, дължимото обезщетение е в размер на 350.46 евро /685.44/ лева, до който размер следва да бъде уважен предявения иск, като за разликата до пълния претендиран размер от 5000.00 лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Досежно предявения иск по чл. 344 ал.1 т. 3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, то 4 основателността на същия се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

В конкретния казус, несъмнено се установи незаконност на извършеното уволнение. В тежест обаче на работника е да докаже, че е останал без работа, поради незаконното уволнение, както и за релевантния период, за да не бъде искът преждевременно предявен. Такива доказателства не са налице към момента на подаване на исковата молба, а и не бяха ангажирани в хода на цялото производство и до приключване на заседанието по съществото на спора. Представената трудова книжка не представлява достатъчно доказателство за оставане без работа към датата на исковата молба, защото същата не е представена в цялост, т.е., не може да бъде установено дали не е възникнало последващо трудово правоотношение, което да не е нанесено надлежно. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че липсва причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа през исковия период от време, поради което и неоснователна е претенцията му за обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за този период, както приема и константната съдебна практика- Решение № 89/ 26.04.2011г. по гр.дело № 278/2010г. на ІV ГО на ВКС.

По предварителното изпълнение на решението:

Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписа, че съдът допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.