Решение № 247 от 27.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. П., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500224 по описа за 2026 година

С Решение № 21/08.01.2026 г., постановено по гр.д. № 20245220105139 по описа на Районен съд – П., е осъден ответникът ОБЩИНА П., ЕИК 000351736, с адрес: гр. П., бул. България №2, да заплати на ищцата К. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № 6, сумата 511,29 евро, преизчислена от 1000 лв., частично от 12271,01 евро (24000 лв.) заедно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болка, ограничени движения и притеснения, в резултат на травма на глезена авулзионна фрактура на фибуларния малеол, настъпила в резултат на падане след стъпване върху необезопасена шахта на пътното платно на улица "Г.Б." в гр. П. на 29.03.2024 г.

Осъдена е Община П. да заплати на К. Н. Д. разноски по производството в размер 76,70 евро (150 лв.). Осъдена е Община П. да заплати в полза на бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 185,44 евро (362,68 лв.).

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Община П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. На първо място се твърди, че решението е недопустимо, защото правната квалификация на спора не била по чл. 49 от ЗЗД, а според Общината трябвало да се квалифицира по чл. 50 от 1

ЗЗД, тъй като Общината не е възлагала работа, при и по повод на която да е настъпило увреждането. По същество се оспорва както настъпилата вреда от гледна точка на претърпени болки и страдания, така и размерът на присъденото обезщетение. Твърди се, че по делото липсвали категорични доказателства за това, че е проведено адекватно лечение на глезенната става.

Съществували колебания относно това, дали кракът е бил имобилизиран и по какъв начин. Твърди се, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите на ищцата, т.к. били неясни и в тях липсвала конкретика. От друга страна се интерпретира въз основа на тези доказателства и на всички останали по делото, по въпроса изобщо преживяла ли е ищцата болки и страдания във връзка с настъпилата травма. Възразява се, че ищцата не е престанала да ходи на работа, което според Общината означавало, че дори и да е имало болки, те не са били с такъв интензитет, за който се твърди в ИМ.

Възразява се срещу ниския процент съпричиняване, който е приел РС и безкритичното приемане на довода на ищцовата страна, че обичайно живеещите в района пресичали на това място, което по принцип било забранено за пресичане от пешеходци. От друга страна се поддържа, че Общината е изпълнила всички свои задължения по поддръжката на пътя и съоръжения, поради което не може да бъде ангажирана нейната отговорност.

Възразява се срещу допуснатото от РС увеличение на общата претенция за присъждане на обезщетение, част от която е исковата претенция - предмет на разглеждане по делото. Твърди се, че такова допускане на увеличение е незаконосъобразно.

Искането е решението на РС да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за преживени болки и страдания, в резултат на настъпила на 29.03.2024 г. травма за ищцата или да бъде присъдено обезщетение в символичен размер. Претендира се присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К. Д., чрез адв. А. с изложени доводи в подкрепа на изводите на РС и искане решението да бъде потвърдено. Твърди се, че безспорно било установено, че горната част на шахтата представлява част от пътната мрежа, а тя без съмнение била собственост на Общината, поради което същата е поела ангажимента за нейната поддръжка. По отношение на довода за съпричиняване, продължава да поддържа, че на това място обичайно пресичат живеещите в района, където било и местожителството на ищцата. От своя страна пък Общината не била изпълнила задължението си за поддръжка на пътното съоръжение, тъй като едно от ограждащите платна на тротоара, възпрепятстващо пресичането на това място, липсвало и не било възстановено от Общината. Коментират се и останалите възражения във въззивната жалба 2 със становище за тяхната неоснователност. Искането е решението на РС да бъде потвърдено с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззиваната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Община П. ищцата К. Д. е твърдяла, че на 29.03.2024 г. около 20,00 ч. излязла от магазин "К." на ул. "Г.Б." в гр. П. и се насочила към пътното платно на място без тротоарна ограда, за да пресече улицата. Стъмвало се, уличното осветление на това място било слабо и големите дървета хвърляли сянка, което попречило на ищцата да види шахтата и още със стъпването на платното кракът й попаднал в нея. Чула пукане от глезена си, усетила непосилна болка и паднала на земята, без да може да се изправи заради болката. На помощ й се притекли млада и възрастна жена - първата се казвала Д.И., а името на втората ищцата не разбрала. Д. не се обадила на тел. 112, а се качила в преминаващо такси, което я откарало в спешното отделение на болницата. В болницата след рентгенография се установило, че има фрактура на фибуларния малеол, били предписани шина и обезболяващи. През първата седмица от инцидента Д. изпитвала жестока болка, не можела да се движи, използвала патерици, затруднявала се във всекидневните битови дейности. Тъй като отглеждала сама седемгодишното си дете, се притеснявала, че няма да може да се грижи за него - наложило се свекърва й да й помага; а за да издържа себе си и детето, се налагало да ходи на работа в козметичния салон въпреки болката; тъй като не можела да стои права дълго време, изгубила клиенти в най-доходоносния за козметичните салони период преди абитуриентските балове и се налагало да взема пари назаем. Д. се затворила в себе си, притеснявала се да излиза, срамувала се от вида си, а травмата отшумявала бавно и ищцата продължавала за дълъг период да изпитва нетърпима болка вечерно време, която се облекчавала само частично от обезболяващи. Дори към момента на предявяване на исковата молба при по-интензивно натоварване изпитвала болка и не можела да ходи на дълги разстояния.

Счита, че след като по силата на Закона за пътищата общината е собственик на общинските пътища, тя е длъжна да ги поддържа. Шахтите, макар и част от канализационния колектор, според ищцата представляват конструктивен елемент от пътната инфраструктура, доколкото служат за отвеждане на дъждовни и отпадъчни води с цел използване на пътната мрежа и в този смисъл се явяват пътна принадлежност по смисъла на ДР на ЗП.

3

Общината като лице, стопанисващо пътя, е била длъжна да го поддържа в изправно състояние, като сигнализира и отстранява препятствията по него. На място на инцидента ограждението, което трябвало да спира пешеходците да пресичат, било премахнато, а тротоарът към пътното платно - скосен и бетониран. Поради тъмнината и лошото осветление ищцата не забелязала необезопасената шахта. Налице според нея било противоправно бездействие на общината, която не само не е обезопасила шахтата, а и е позволила да бъде преустроена обезопасителната тротоарна ограда, което довело до създаване на опасност за пешеходците и претърпени от ищцата вреди.

Искането е Община П. да заплати на ищцата сумата 1000 лв., частично от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на стъпване в необезопасена шахта на пътното платно и счупване на кост на левия глезен.

В срока по члц131 от ГПК Общината е депозирала писмен отговор, с който е оспорила иска. На първо място твърди, че бил недопустим, тъй като общината не била пасивно легитимирана да отговаря по него. От снимката, приложена към ИМ се виждало, че става дума за утаителна шахта, отговорност за която съобразно закона имал В и К операторът, тъй като той извършвал стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията. Общината нямала такова задължение и не била възлагала работа по такива дейности. Отделно от това ответникът е поддържал, че правилната правна квалификация на иска е по чл. 50 от ЗЗД, тъй като липсвал възложител на работа. На следващо място сочи, че макар според §7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините да преминават "мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества", в началото на всяка година Община П. с решение на Общинския съвет прехвърляла на "В и КУ" ЕООД всички изградени през предходната година шахти по уличната мрежа на града, а било видно, че процесната шахта не е била ремонтирана през 2024 или 2023 г. и следователно е била заведена в актива на водоснабдителното дружество много преди това.

Общината била изпълнила задълженията си по маркиране и сигнализиране на пътя, организиране на движението и осигуряване на условия за придвижване.

Неясно било защо ищцата не само не е пресичала на регламентираното за това място в нарушение на чл. 113 от ЗДвП, но и е преминала през зелените площи в разделителната ивица на платното.

Поддържа, че освен всичко друго, претенцията е в завишен размер твърденията за болки и страдания не се подкрепяли от никакви медицински 4 документи, а твърденията в исковата молба противоречали дори на медицинското удостоверение. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване - ищцата непредпазливо е пресичала при недобро осветление на място, непредназначено за пресичане, на 75-80 м. от пешеходна пътека, а и се изказва предположение, че тя е била наясно с неравността на пътя, след като живее наблизо.

В писмената защита, депозирана от ищцата пред районния съд, са изложени доводи относно задължението на общините за поддръжка на утаителните шахти, разположени на пътното платно, както и доводи за това, че психологични изследвания са установили, че „хората пресъздават поведение, сходно на ближния – казано другояче – традиционно се пресича на този булевард през тази пресечка и това е нормализирано", а Общината знае за това от години и не е предприела мерки.

В писмената защита, депозирана от Общината, се оспорва тя да е възложител на работа, тъй като не е възлагала такава работа на никого; счита освен това, че „при или по повод“ означава, че вредите трябва да са причинени по времето, когато се извършва възложената работа. Позовава се на постановление № 7/1959 па пленума на ВС, според което собственикът на вещ не отговаря за вредите, причинени от нея, ако те се дължат на изключителна вина на пострадалия. Поддържа, че в конкретния случай ищцата сама си била причинила увреждането, пресичайки неправилно на непозволено място оживена улица, на която самата тя живее. По-нататък, според общината за утаителните шахти отговарят В и К операторите, които съобразно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребинтелите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са длъжни да ги поддържат в експлоатационна изправност. Евентуално ако се приеме, че общината отговаря, счита, че не са доказани по безспорен начин твърдените факти и размерът на вредите.

Поддържа се, че ищцата е постъпила в спешното отделение час и половина след инцидента, което означава, че не е предприела незабавни мерки. Не било доказано да са и предписани обезболяващи, което се потвърждавало и от вещото лице, нито пък да и е поставяна, предписвана, купувана и т.н. шина, още по-малко да е била свалена след три месеца. Не следвало да се кредитират показанията на свидетелката – приятелка на ищцата, която твърдяла, че ищцата е носила шина, но не си спомня ясно на кой крак. Лечението на подобна фрактура, както обяснило вещото лице, било предимно консервативно, с гипсова имобилизация, каквато вещото лице приело, че в случая не е имало, тъй като при наличието й съдебният лекар не би могъл да констатира кръвонасядания на четвъртия ден след счупването.