Решение № 2871 от 22.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2871 гр. Пловдив, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докла.аното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330100884 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. Д. В., с ЕГН: **********, а дрес:

*** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: 202513690, и двамата със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, с която са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, чл. 19, ал. 5 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 22 от ЗПК за за прогласяване нищожността на сключени между ищеца и всеки от ответниците, съответно договор за паричен заем № ** г. сключен с първия ответник, като противоречащ на ЗПК и ЗЗП и договор за предоставяне на гаранция с № ** г. сключен с втория ответник , като противоречащ на добрите нрави.

Ищецът твърди, че че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 % се нарушават добрите нрави, като се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията на добросъвестността. Излага се, че в настоящия случай не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.

11 от ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписандействителният размер на ГПР, като се твърди, че действително приложения ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки ГПР от 40.94% е заблудил 1 потребителя, което е довело до неравноправност на договорката за ГПР, а оттук и до нейната нищожност с правните последици на чл. 22 от ЗПК.

Излага се, че уговореното възнаграждение за фирмата -поръчител представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР. В нарушение обаче на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК кредиторът не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши ищцата за разходите на дружеството поръчител. Излага се още, че кредиторът е изпълнила задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1250 лева с лихвен процент от 35% и ГПР 40.94%, като по този начин кредиторът не е предоставил вярна информация, а потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение относно сключването на договора. Ищецът твърди нищожност и на сключения договор за предоставяне на гаранция от *** г., вследствие на което уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици.

Излага, че договорът за гаранция е с акцесорен характер, като същият може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. В съдебно заседание, чрез п.а си, поддържа иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. С отговора се изразява становище за недопустимост, респективно неоснователност на предявените искове, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Излага, че уговореният лихвен процент не представлява и не се свежда единствено до възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а е цена на услугата по предоставяне па паричния заем. Заемът е предоставен от финансова институция по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции, която отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, г. е. възможностите й в тази насока са по-ограничени в сравнение с банките.

Лихвеният процент представлявал цената на услугата за предоставения паричен заем, която цена не можела да бъде приравнена на възнаградителна лихва и оттук- не следвало да се обсъжда съответствие на размера й с добрите нрави. Нямало законова пречка страните да уговорят договорна лихва над размера на законната, като това било израз на свободата на договаряне.

Потребителят се бил съгласил с размер на лихвата, който бил ясно посочен и за който липсвало нормативно ограничение. ГПР не бил по- висок от законово предвидения, като той се изчислявал по специална формула и тъй като възнаграждението за поръчителство не било част от заемнотоправоотношение, то не било включено в ГПР. Размерът му бил фиксиран, докато възнаграждението за услугата се дължало само при неизпълнение.

Клиентът имал възможност да проучи предварително въпросът с обезпечението и да прецени дали да сключи договора с тези условия. Таксата за поръчителя не можело да бъде включена в ГПР, който се изчислявал към 2 момента на сключване на договора, а тогава не било ясно дали ще е налице неизпълнение на потребителя при предоставяне на обезпечение. Клиентът имал цялата преддоговорна информация по случая и достатъчно време както да изпъкни изискването за гарант, така и да се откаже от договора.

Евентуалното включване на възнаграждението за поръчителя в ГПР би довело до неговия нереален размер.

Договорът за обезпечение също бил действителен, като за предоставената услуга се дължала съответна такса. Договорът отговарял на закона и бил израз на свободата на договаряне. Насрещните престации не били нееквивалентни, защото поръчителят отговарял солидарно за задълженията на заемодателя за негов дълг, който на.ишавал цената на услугата. Възнаграждението на дружеството било определено след преценка на риска, като в случай, че клиентът го считал за несправедливо висок, то той въобще не следвало да сключва договора. Търговецът не предоставял услугата безвъзмездно, а извършвал дейността си с цел печалба.

Възнаграждението тук било дължимо с оглед неизпълненото задължение на потребителя за предостави поръчител. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В с.з. страната не се явява и не се представлява.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба от втория ответник – „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е постъпил.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: 131576434 бил сключен Договор за паричен заем с № **г., по силата на който заедмодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на заемателя А. Д. В. парична сума в размер на 1250 лева. Кредитът е отпуснат при 17 месечни вноски, с краен падеж **г. , с фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35%, при ГПР – 40.94 % и общ размер на всички плащания 1406, 92 лева.

Между ищеца и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № **/ *** г., с който ищецът възлага, a ответникът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране изпълнение на всички задължения на ищеца, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за паричен заем за сума, покриваща вземането.

Като писмени доказателства са представени договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на поръчителство.

По делото е прието заключение на в.л. по съдебно- счетоводна експертиза, по което след извършени проверки е. е установил, че в договора за заем в посочения ГПР се включва само договорната лихва, а в случай, че се добави и възнаграждението на дружеството – гарант, размерът на ГПР възлиза на 402, 49 %.

3

Няма спор по делото, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора макар да е записана общата дължима сума в чл. 2 т. 7, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 1406, 92 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, то това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчители, банкова гаранция или дружество- гарант.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това.

Вместо това обаче предварително е уговорено обезпечение и то в много кратък срок (от 3 дни), без да може да компенсира повишения риск. По този начин тази клауза за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения, за потребителя ще възникнат допълнително разходи във връзка с гаранцията на кредита.

4

Така и ГПР от 40, 94 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за обезпечението, като според заключението на в.л. с включването й ГПР възлиза на 402, 49 %. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.

10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.

22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.