Решение № 61 от 27.11.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20211880200213 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от В. Н. Й. , ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 604 от 26.11.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми, като се иска от съда да го отмени. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В представено писмено становище се поддържа изложеното в жалба, като се излагат и допълнителни съображения, включително за неспазване сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Претендират се разноски за производството.

Административнонаказващият орган – Директорът на Регионална дирекция по горите София (АНО), в писмени бележки, дава становище за 1 неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Макар същият да е нередовно призован за съдебните заседания, проведени по делото на 16.02.2023 г. и 09.05.2023 г., не са преповтаряни извършени по делото действия, с оглед изричното изявление на АНО (Молба Вх. № 1842/19.06.2023 г. по вх. регистър на РС Своге) и по-конкретно на Зам. директора на Регионална дирекция по горите София (комуто е възложено да изпълнява функциите на Директор на РДГ София със Заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ), който заявява, че не възразява срещу нередовното оформяне на призовките за проведените по делото открити съдебни заседания и срещу извършените до момента действия по делото, като потвърждава всички действия, извършени по делото от упълномощения от него юрисконсулт, взел участие в посочените съдебни заседания, като желае същите да се считат за извършени от негово име, в качеството му на АНО по ЗГ по делото, издал процесното НП. В случая не е налице участие на ненадлежна страна, а единствено нередовно призоваване, тъй като призовката за съдебното заседание е изпратена до РДГ София, но с разпореждането за насрочване от 20.12.2022 г. е конституиран административнонаказващият орган (т.е. издалият НП орган – Директорът на РДГ София), а не учреждението или организацията, чийто орган е издал акта (РДГ София). Нередовното призоваване не е пречка за разглеждане и решаване на делото, с оглед вече изложеното – изричното изявление на АНО, че не възразява срещу нередовното призоваване и участието на пълномощника му в горепосочените съдебни заседания по делото.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е лице, упражняващо частна лесовъдска практика, вписано в публичния регистър за лицата, упражняващи лесовъдска практика, което обстоятелство не е спорно по делото. Същият е издал позволително за 2 сеч № 0506957 от 01.07.2019 г., на основание Заповед № 403 от 17.06.2015 г. за утвърждаване на горскостопански план на ТП ДГС Ботевград, за имот № 240011, попадащ в отдел 121, подотдел ,,ч1 ”, землище на с. Скравена, община Ботевград – частна собственост, с площ 0.15 хектара, с ползване 12 куб.м.

На 08.06.2020 г. е извършена документална проверка от разпитания по делото служител на РДГ София – М. В. и е констатирано, че жалбоподателят е издал позволителното за сеч от 01.07.2019 г., след като през 2015 г. за същия имот и на същото основание е издадено позволително за сеч № 0257115 от 03.08.2015 г., върху цялата площ на имота от 0,15 хектара, по което е добито 4,14 куб.м. или целият предвиден обем за добив, като последното обстоятелство се установява от протокол за освидетелстване на сечище № 0233651 от 27.10.2015 г. Прието е, че позволителното за сеч от 01.07.2019 г. е издадено в нарушение на чл. 25, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, редакцията на която разпоредба към 01.07.2019 г. е предвиждала, че отделните лесовъдски намеси на постепенно котловинната сеч се провежда най-малко през 7 години. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който извършеното от Й. е квалифицирано като нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 2 (лице, упражняващо лесовъдска практика), т. 2, пр. 3 (издаде), във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ, във връзка с чл. 25, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Издаденото на 26.11.2020 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като същото е редовно връчено на 04.12.2020 г., а жалбата е постъпила в РДГ на 14.12.2020 г., изпратена по пощата на 08.12.2020 г. В него нарушението е описано по идентичен на описанието в АУАН начин.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че фактическите констатации, отразени в акта и в наказателното постановление, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства.

Свидетелските показания изцяло кореспондират със събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Делото е изпратено за разглеждане от Районен съд Своге с Определение № 60091 от 19.10.2021 г. по ч.н.д. № 867/2021 г. на II н.о. на ВКС.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

3

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на лице по чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ е нарушил чл. 25, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като не е спазен и срокът, предвиден в сега действащата и по-благоприятна за жалбоподателя редакция на последната цитирана разпоредба от 5 години и по този начин е извършил административно нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2 (лице, упражняващо лесовъдска практика), т. 2, пр. 3 (издаде), връзка с чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ, връзка с чл. 25, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Според съда обаче е налице процесуално нарушение, тъй като АНО не е спазил тримесечния срок, определен от разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН. Към момента на съставяне на АУАН е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя, за което освен че има изрично възражение, съдът следи служебно съгласно указанията, дадени в Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на Върховния съд.

В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ВАС е прието, че началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от длъжностното лице.

Узнаването от страна на наказващия орган за извършеното нарушение е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. В случая е необходимо само да се установи, дали преди издаденото позволителното за сеч от 01.07.2019 г. е имало друго за същия имот, по което лесовъдската намеса да е извършена в период по-кратък от предвидения в разпоредбата на 4 чл. 25, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, всички те са категорични, че това се установява със справка в сайта на ИАГ, който е общодостъпен за всеки. Заявеното от свидетелите е изцяло в унисон с нормативната уредба.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от цитираната наредба, позволителното за сеч се издава чрез интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите, като в същото са посочени имената на издателя му – жалбоподателят.

В информационната система са видни и протоколите за освидетелстване на сечище. Следователно служителите на РДГ София е следвало своевременно да следят и да съставят АУАН за извършеното нарушение срещу нарушителя, като началният момент на констатиране на факта на нарушението е денят на извършването му. Към тази дата всички елементи на нарушението от обективна страна, включително и личността на нарушителя, са били известни на АНО. Въпрос на вътрешна организация е съставянето на АУАН на всички нарушители в предвидения за това срок.

В конкретния случай тримесечният срок от откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН е започнал да тече на 01.07.2019 г. и е изтекъл на 01.10.2019 г. Актът е съставен на 30.06.2020 г.

Следователно АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН. Като е издал наказателното постановление, въз основа на АУАН, съставен след изтичането на този срок, наказващият орган е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

По разноските:

От наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно, тъй като сумата от 120 лева е под минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 604 от 26.11.2020 г. , издадено от Директора на Регионална дирекция по горите София, с което на В. Н. Й., ***, с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите София, Булстат 000626239, с адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 14, представлявана от директора, да заплати на В. Н. Й., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 6