Определение № 674 от 01.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. Благоевград, 01.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500590 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 8255/06.04.2026г., подадена от Л. И.

Г., с адрес: с. И., общ. Благоевград, чрез адв. Г. М., против Решение №112/21.02.2026г, постановено по гр.д.№2194/25 г. по описа на РСБлагоевград.

С въззивната жалба решението се обжалва, като неправилно, необосновано.

Подробно се развива доводът, че съдът неправилно е оценил свидетелските показания. Сочи се, че съдът е изтъкнал само част от показанията на свидетелите, които кредитира, но не е изложил в коя част от тях не дава вяра и не подкрепя. Подробно се анализират показанията на разпитаните свидетели и се обобщава, че същите следва да се кредитира изцяло като подробни, достоверни и логични и взаимно подкрепящи се и същите сочат на осъществено от ищцата явно, постоянно, непрекъснато и спокойно владение по отношение на процесния имот. Изтъква се, че съдът е оценил определени факти неправилно, други е приел за липсващи, а трети не е разгледал, въпреки тяхната относимост и значимост.

Оспорва се изводът на съда, че имотът не е владян от ищцата, тъй като синовете й получили разрешение за строеж върху мястото. Този факт се сочи, че не опровергава фактът на осъществявано от ищеца владение, поради това, 1 че сградата и земята са различни обекти. Като неправилни се оспорват изводите на съда за липса на осъществявано от ищеца владение, поради фактът, че заявление декларация е била подадена от внука на ищеца, като се сочи, че внукът е действал като пълномощник на ищеца, за което са представени доказателства. Сочи се, че съдът не е отбелязал фактът на издаване на АЧОС от 22.07.2025г. няколко дни след подаване на молбата декларация от пълномощника на ищеца, както и че в разписния лист имотът е записан като дворно място на съпруга и свекъра на ищцата.

Изтъкват се аргументи, че актът за общинска собственост не легитимира ответната страна за собственик, като се основа осъществяването на придобивен способ по реда на ЗОС.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението като неправилно и уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски. Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.

Препис от въззивната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл.

263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а оплакванията на въззивника за несъстоятелни. Сочи се, че съдът е установил правилно фактическата обстановка при правилен анализ на събраните доказателства, в частност на свидетелските показания. Изброявате се определени факти, останали като недоказани – закупуване на имота през 1927г. от А. Н. Б., както и за идентичност на имената на това лице и за идентичност на процесния имот с имота, закупен от това лице през сочената година. Сочи се, че е останал недоказан фактът, че ищцата и съпругът й са установили фактическа власт върху имота пред 1963г., а от събраните доказателства е установено че през 1985г. върху държавна земя било учредено право на строеж на синовете на ищцата. Сочи се реализиране на правото на строеж , през 2005г. единият от синовете на ищеца се снабдил с нотариален акт за втория жилищен етаж, мазе и таван от построената в имота сграда, а с допълнителен запис от 2021г. в регистъра към одобрения регулационен план на с.Изгрев от 2001г. са отразени промени в разписния списък към кадастрален пан, извършен по заявление от сина на И. Г. - С.. Според въззиваемата страна това води до извода, че фактическата власт върху процесния имот, в който е изградена триетажна къща , е упражнявана от синовете на ищеца, а не от нея и съпругът й.

2

Поддържа се, че имотът попада в приложното поле на чл.2, ал.1 ЗОС вр. с §7 от ПЗР на ЗМСМА вр. с §42 от ПЗР към ЗИДОС вр. с чл.6 от ЗОС, поради което собствеността на имота е преминала в патримониума на ответната община.

При поддържане на възражения в гората насока се иска потвърждаване на обжалването решение и присъждане на разноски. Липсват доказателствени искания от въззиваемата страна.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото не се налага събиране на доказателства с оглед приложение на императивна материална норма или за защита на страна, за която следи служебно.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх. 8255/06.04.2026г., подадена от Л. И.

Г., с адрес: с. И., общ. Благоевград, чрез адв. Г. М., против Решение №112/21.02.2026г, постановено по гр.д.№2194/25 г. по описа на РСБлагоевград – пр.основание чл.258 и сл. ГПК.

Докладва въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 04.06.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните, като на жалбоподателя се връчи препис от отговора от въззиваемата страна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4