Определение № 2562 от 03.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2562 гр. Варна, 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501346 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на З. Г. Г. против разпореждане № 13218 от 06.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 16521 по описа за 2022 г. на двадесет и пети състав на Районен съд – Варна, с което е отменено разпореждане № 12738 от 04.04.2023 г., постановено по делото и е обезсилена заповед за изпълнение № 319 от 25.01.2023 г., издадена по делото.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъбразност на атакувания съдебен акт, тъй като становището, за което районният съд е приел, че е просрочено, е подадено в срок – на 27.03.2023 г. Моли се за отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК от З. Г. Г. против М. П. ПопП. – Г..

Издадена е заповед № 319 от 25.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, като е разпоредено М. П. ПопП. – Г. да заплати на З. Г. Г. сумата от 400 лева - главница, сумата от 320 лева – лихви за забава, както и сумата от 425 лева – разноски в заповедното производство.

На 08.03.2023 г. М. П. ПопП. – Г. е подала възражение по член 414 от ГПК с твърдения, че е платила дължимата сума преди получаване на заповедта за изпълнение.

С разпореждане № 9051 от 09.03.2023 г. възражението е изпратено до заявителя на основание член 414а, алинея 3 /сегашна алинея 4/ от ГПК, като съдът му е указал, че може да подаде становище в тридневен срок и последиците от неподаването на становище.

Разпореждането на съда е получено от заявителя на 23.03.2023 г., тоест срокът за подаване на становище изтича съгласно член 60, алинея 6 от ГПК на 27.03.2022 г., доколкото 26.03.2023 г. е неделя –неработен ден.

Депозирано от заявителя становище е заведено в деловодството на ВРС на 30.03.2023 1 г.

Видно от материалите по делото същото е изпратено по пощата. От приложеното копие на плика на лист 27 от пъвоинстанционното дело /не е ясно защо не е приложен самият плик/ не може да бъде установена датата на подаване в пощата поради нечетливост – върху пощенското клеймо с датата е положен друг печат. От приложеното към частната жалба копие на системен бон от „Български пощи“ ЕАД се установява, че на 27.03.2023 г. е приета пратка с проследяване с баркод PS1359002S6CB с подател З. Г. Г. и получател Районен съд – Варна.

С оглед изложеното и на основание член 62, алинея 2, изречение първо от ГПК настоящият състав на съда намира, че становището не е просрочено, респективно обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че в заповедта е налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се в обстоятелството, че е посочено, че законната лихва е за периода от 01.04.2022 г. до 30.02.2022 г., която следва да бъде поправена по реда на член 247 от ГПК.

Воден от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 13218 от 06.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 16521 по описа за 2022 г. на двадесет и пети състав на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2