Решение № 73 от 14.05.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. гр.Мадан, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100640 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от *************** ЕООД против А. Х. Х., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че А. Х. Х., дължи на „********” ЕООД сумата от за 20839,00 лева, от които: 17282,82 лв., представляваща останала несъдебна главница по договора; 2371,46 лв. - договорна лихва за периода от 14.11.2022г. до 23.09.2025 г.; 1184,75 лв., представляваща лихва за забава - дължима за претендиралата главница, за периода от 14.11.2022г. до дата на подаване на заявлението - 10.10.2025 г. в съда дължими по Договор за потребителски кредит № *********от *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на ******* е сключен Договор за потребителски кредит № ******между „*******” АД и А. Х. Х., по силата на който Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 20 000 лв.

(двадесет хиляди лева), като Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 120 месечни вноски с краен срок за погасяване 14.05.2029г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си задължението на 23.09.2025г. На ***** г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „******” АД, с ЕИК ****** и „******” ЕООД, с ЕИК ******, по силата на който задължението А. Х. Х., от Договор за потребителски кредит № ***** от *******, е изкупено от „****** ЕООД. В 1 изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите Длъжникът е бил уведомен за цедирането на дълга му по Договор за потребителски кредит № ******* от **** на 27.05.2022г., с получаване на писмо-Уведомление от упълномощен адвокат. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „*****” ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът - „*****” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента „*****” АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента.

Разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочава изпълнението.

Ищецът твърди, че длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му по Договор за потребителски кредит № ******от ***** на 27.05.2022г., с получаване на писмо - уведомление от упълномощен адвокат, като на основание чл.235 ал.3 ГПК следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента. Счита, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, кредитополучателят получава уведомлението изходящо от „*******” АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Сочи, че поради непогасяване на дължимите суми по процесния договор за кредит на 25.04.2023 г. „******” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си, чрез подаване на заявление до Районен съд М. срещу кредитополучателя за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като са претендирани 4 449.21лв, от които: главница - 2 126.39 лв. главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.10.2019 г. до 14.02.2021 г. включително /падежирали вноски/; договорна лихва - 1 786.50 лв., лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 14.10.2019 г. до 14.02.2021 г. включително /падежирали вноски/; лихва за забава - 536.32лв. /за претендираната главница/. За сумите е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***/******* при ЧСИ С. Д. с рег.№ ***, което е изцяло изплатено. Поради неизпълнение на договора /пълно или частично неплащане на погасителна вноска/ кредитът е обявен за предсрочно изискуем, основание чл.21.1.1 от Договора, като длъжникът е уведомен на 23.09.2025 г..

Сочи също, че поради неизпълнение на остатъка от задължението, „****** ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора, чрез подаване на второ заявление на 10.10.2025 г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. Х. Х., като е образувано ч. гр. дело № ****/**** Районен съд К., по което е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение, за което ищецът е уведомен със съобщение, надлежно връчено му на 24.10.2024г., като във възражението ответникът 2 възразил че не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не е осъществено и няма основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало, поради което предявява настоящия установителен иск. Претендира разноски по настоящото производство и по заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че претенцията заявена от ищеца не сочи ясно на какво основание и за какъв период се претендират вноски с настъпил падеж, както и каква част от кредита се твърди да е погасен, не става ясно колко вноски по кредита са платени, за кои периоди. Липсва и твърдение, кредита на колко вноски е следвало да се плаща, какъв е бил размера на вноската както и не е представен погасителен план, за да се определи дали е в забава ответника и за кои вноски. Ответникът твърди, че е налице нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 4и 5 от ГПК, което прави исковата молба нередовна.

В отговора ответникът оспорва всички твърдения на ищеца изложени в исковата молба, както и тези че е сключил с *** АД договор за потребителски кредит №******** от *****. Сочи, че подписа положен „за кредитополучател“ в представеният от ищеца договор за кредит, не е негов.

Сочи също, че подписа положен в представената методика към кредита за кредитополучател, касаеща изчисляване на лихвения процент също не е положен от него. В тази връзка ответникът моли да бъде открито производство по оспорване на истинността на частни свидетелстващи документи – договор за банков кредит и методика за изчисление на лихвен процент, в които подписите не са положени от него.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за всяка от претенциите. Оспорва, че към датата на договора за цесия той е имал задължение към *** АД в размер на - 17282,82 лева главница и 2371,46 лв. договорни лихви, както и 2371,46 лв. - лихва за забава, както и че към датата на подаване на исковата молба пред съда той е имал задължение към ищеца в размер на - 17282,82 лева главница и 2371,46 лв. - договорни лихви, както и 2371,46лв. - лихва за забава.

Сочи, че по делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *****г., между „******” АД, с ЕИК ***** и „*******” ЕООД, с ЕИК *******, по силата на който се твърди, че задължението на А. Х.

Х. от Договор за потребителски кредит № ******** от ****** е било изкупено от „********” ЕООД, но оспорва твърденията на ищеца, че вземането е цедирано и че договорът за цесия е влязъл в сила. Оспорва отново съдържанието и подписите на представеният договор за цесия и на представеното Приложение № **, като твърди, че това са неистински частни документи и подписите положени в тях не принадлежат на посочените като техни автори лица.

3

Ответникът оспорва и съответствието на представените от ищеца копия с оригиналите, като моли на основание чл. 183 от ГПК, съдът да задължи ищеца да ги представи в оригинал с оглед установяване на пълното им съответствие с представените копия. Моли да се задължи ответника да представи договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *******, между „*****а” АД, с ЕИК *******и „*****” ЕООД, с ЕИК *****, в оригинал, ведно с всички приложения към същия в пълен вариант, като му се укаже и последиците от не представянето им.

Ответникът оспорва действителността на договора за цесия от ****г. като твърди, че същият е нищожен. Оспорва също така, че представеното приложение № ** към договор за цесия от *****1 г., принадлежи на този договор. Оспорва представителната власт на лицата, положили подписи върху писмените доказателства, представени с исковата молба от ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите е бил уведомен за цедирането на дълга му по Договор за потребителски кредит № ******* от ***** на *****, с получаване на писмо-уведомление от упълномощен адвокат. Сочи, че не е получавал такова уведомление, като оспорва твърденията на ищеца, че е получил надлежно уведомлението за предсрочна изискуемост и уведомление за цесията.

Ответникът твърди, че договора за потребителски кредит № ****** от ******* е недействителен на основание чл. 22, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 до т.12 ЗПК.

Твърди също, че договорът противоречи на изискванията на ЗПК и по специално на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като процесният договор не е сключен по ясен и разбираем начин, и не става ясно каква е чистата главница, какви са лихвите, както и дали са прибавяни изтекли лихви, като предполага, че в случая е налице „анатоцизъм“. Оспорва изцяло твърденията, че дължи претендираните суми. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № ****/**** по описа на РС К. в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 17 282,82 BGN (седемнадесет хиляди двеста осемдесет и два лева и 82 стотинки), представляваща останала несъдебна главница по Договор за потребителски кредит № ***** от ******г.,; 2 371,46 BGN (двe хиляди триста седемдесет и един лева и 46 стотинки), представляваща договорна лихва - 14.11.2022 г.-дата на забава за периода от 14.11.2022 г. до 23.09.2025 г.; 1 184,75 BGN (хиляда сто осемдесет и четири лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва - 14.11.2022 г.дата на забава за периода от 14.11.2022 г. до 10.10.2025 г., ведно със законната 4 лихва за период от 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което същите са допустими, тъй като са предявени в срок, имащи за предмет същите вземания.

За уважаването на предявените искове, ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване наличието на възникнало валидно облигационно правоотношение между соченото трето лице - *******АД *** АД/ и ответника по Договор за потребителски кредит № ****** от *******, както и че вземанията на *** АД по договора са валидно прехвърлени в полза на ищеца, за което обстоятелство длъжникът е уведомен. Ищецът следва да установи размера на усвоените суми от кредитополучателя по предоставения кредитен лимит, както и да докаже по основание и размер претенцията си за дължимост на главница, договорна лихва, лихва за забава.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на договорно правоотношение от *****г. възникнало между кредитор "***" АД и ответника въз основа на сключен между тях Договор за потребителски кредит № ******* от *****/л. 101-105 от делото/. Ответникът е оспорил подписа си в документа, но в хода на настоящото производство не проведе успешно доказване че документа е неистински, при което договорът го обвързва валидно с включените права и задължения. Още повече, че от изготвената по делото ССЕ, която съдът кредитира като обективна, компетентна и неоспорена от страните, се установява, че А. Х. Х. e усвоил предоставения потребителски кредит в размер от общо 20000 лева, както и че е заплатил суми за изпълнение на задълженията си по договора в размер на 5620,32 лв., поради което сключеният между посочените страни договор е породил действие.