Решение № 113 от 06.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20223001000557 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано въз основа на четири въззивни жалби, както следва: Въззивна жалбa, подадена от ОБЩИНА ИСПЕРИХ, ЕИК 000505821, представлявана от кмета Б Ш, чрез адв.Ел.К. от САК, срещу решение №57/21.04.2022г., постановено по ГД №58/2021г. на Окръжен съд –Разград; Въззивна жалба на КРИСТАЛНА ВОДА АД, ЕИК 200133700, София, представлявано от И. Тенев ТЕ, чрез адв.Б.К. от САК;

Въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, София, чрез адв.Т. П. от САК и Въззивна жалба на Х. М. Е., ЕГН **********, Исперих, Х. Р. Р., ЕГН **********, с.Делчево, общ.Исперих, М.

Р. М., ЕГН **********, Исперих и Ш. Р. М., ЕГН **********, Исперих, всички чрез адв.Я. П.Я. от САК.

Подадените въззивни жалби са срещу различни части на постановеното по ГД №58/2021г. по описа на ОС–гр.Разград решение рег.№57/21.04.2022г., с което съдът е осъдил ответниците ОБЩИНА ИСПЕРИХ, ЛЕВ ИНС АД и КРИСТАЛНА ВОДА АД, да заплатят солидарно на Х. М. Е., ЕГН **********, Исперих, Х. Р. Р., ЕГН **********, с.Делчево, общ.Исперих, М. Р. М., ЕГН **********, Исперих и Ш. Р. М., ЕГН **********, Исперих, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на техния 1 наследодател Р. М. Е., починал на 26.09.2015г. като на първата присъдил сумата от 40 000 лева, а на останалите трима ищци –по 30 000 лева, следи редуциране с процент за съпричиняване на вредите от пострадалия, ведно със законна лихва, считано от 26.09.15г. до окончателното изплащане на задълженията. Исковете на четиримата ищци са отхвърлени за разликата над 40 000 лева, за първата ищца, съответно над 30 000 лева, за останалите трима, до предявения общ размер от 150 000 лева за всеки от тях както и в частта за обезщетението за забава, за периода от 09.09.15г. до 26.09.15г.

С ВЖ ОБЩИНА ИСПЕРИХ, чрез адв.К. излага, че постановеното от РОС решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Претендира отхвърляне на исковете по отношение на Общината или намаляване на присъденото на ищците обезщетение до размера от 15 000 лева за ищцата /като преживяла съпруга/ и по 10 000 лева за всеки от останалите ищци /низходящи на починалия/. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно определения процент съпричиняване на вредите от починалото лице като претендира, че същият следва да е за поне 75% принос. Оспорва определения размер на обезщетението за неимуществени вреди като сочи, че същият не съответства на икономическата обстановка в страната към 2015г., позовавайки се на ПМС №139/04.06.2015г. и средностатистическия размер на доходите съобразно данните на НСИ. Определянето на по-малък размер обезщета би съответствало на принципа на справедливостта.

Въззивникът оспорва направените от съда изводи относно отговорността на Общината като възложител на обществена поръчка с предмет – „Проектиране, строеж и авторски надзор на обект „Избор на изпълнител на инженеринг на I етап“ с посочени подобекти за реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в гр.Исперих“. Поддържа, че Общината не се явява възложител по договора за СМР от 26.11.2014г., в изпълнение на който на 09.09.2015г. са работели осъдените по НОХД №206/2018г. на РОС лица – технически ръководител в Кристална вода АД и водач на товарен автомобил - работник в СИТ 07 ООД. Неправилно е становището на съда, че общината се явява възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД и носи гаранционно – обезпечителна обективна отговорност за вината на натоварените с дейността лица. Сочи, че в съдебната практика се приема, че искът по чл.49 ЗЗД е неоснователен, когато работата е възложена по договор за изработка на 2 професионалист, при което изпълнителят на свой риск съгласно чл.258 ЗЗД извършва възложената работа и възложителят на работата по договора за изработка не носи отговорност за причинените на трети лица вреди на основание чл.49 ЗЗД. /сочи съд.практика на ВКС/ Претендира се отмяна на решението изцяло по отношение на този въззивник или намаляване размера на обезщетенията за неимуществени вреди ведно с присъждане на разноските за производството.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба: от ЗК Лев Инс АД, за неоснователност на същата. Прави се довод, че процесното събитие не представлява ПТП, за което вина следва да носи водачът на процесното МПС, а представлява престъпление при независимо съизвършителство на Р В и Е Е, изразяващо се в немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по извършване на СМР в изпълнение на поръчка, между дом №№83 и 81, представляващи източник на повишена опасност. Община Исперих се явява безспорно възложител по обществената поръчка, поради което според въззиваемата страна следва да носи отговорност за настъпилите вреди. Независимо от това, страната счита, че приносът на пострадалия е неправилно занижен на 50%, тъй като последният има преобладаващо участие в застрахователното събитие от поне 90%.

Претендира, че застрахователят не следва да носи отговорност за обезщетяване на неимуществените вреди.

Постъпил е отговор от КРИСТАЛНА ВОДА АД, според който жалбата на Община Исперих е основателна. Поддържат се всички изложени в жалбата възражения и оплаквания срещу решението на РОС.

Съгласно отговор на увредените ищци, представлявани от адв.А А от САК, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Оспорват се изложените в същата доводи и тълкувания на съдебна практика. Поддържа се наличието на основания за обективна и безвиновна отговорност на общината по чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД. Твърди се, че Общината безспорно е възложител на проекта и носи отговорността за направения избор на изпълнителите на възложените строителни дейности. Оспорват се доводите във връзка с размера на обезщетенията както и срещу определения процент съпричиняване на вредите. Претендира се отхвърляне на жалбата.

С въззивна жалба на КРИСТАЛНА ВОДА АД, чрез адв.Б. К., се 3 изразява становище за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение на РОС. На първо място въззивникът излага, че е налице пълна липса на разбираемост на съжденията на съда, изложени в мотивите на акта по отношение отговорността на Кристална вода АД; вътрешно противоречива и неподлежаща на извличане чрез тълкуване воля на съда при отхвърляне възражението на въззивника за наличие на валидно застрахователно правоотношение на гражданската отговорност на работодателя. Изтъква се основание за недопустимост на съдебния акт поради солидарното осъждане на ответниците при липса на въведени предпоставки за това, т.е. при нередовна искова молба. Претендира се отстраняване на тази нередовност от въззивната инстанция. С жалбата се сочат и оплаквания срещу правилността на съдебното решение относно занижения процент съпричиняване, който следва да бъде определен на поне 90%, съответно намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивникът сочи, че съдът не е разгледал възражението за погасяване на част от претенциите с кратка 3 годишна давност, което ги прави неоснователни.

Претендира се обезсилване на решението или неговата отмяна ведно с присъждане на разноските.

Срещу тази ВЖ са постъпили отговори от ищците, чрез адв.А А от САК, за неоснователност. Твърди се, че изложените оплаквания за нищожност на съдебното решение са неоснователни. Оспорват се всички изложени в същата доводи за недопустимост и неправилност на решението.

С въззивна жалба ЗК ЛЕВ ИНС АД оспорва решението в частта, в която солидарно с останалите ответници е осъден и застрахователят на ГО на автомобилистите. Поддържа се недопустимост на иска по отношение на същия. Сочи, че ищците не са отправили спрямо застрахователя претенция съгласно чл.380 КЗ, въпреки че застрахователната полица е със срок на валидност до 24.03.2016г. Твърди се липса на процесуални предпоставки за предявяване на иска по отношение на този ответник като съдът е длъжен и служебно да извърши тази преценка и да прекрати производството. По отношение правилността на решението въззивникът твърди, че всички претенции по отношение на застрахователя са погасени по давност - позовава се на чл.197 от КЗ /отм./, който е действал към 09.09.2015г. Сочи, че исковата молба е входирана в съда ден след изтичане на петгодишната погасителна давност, на 10.09.2020г. На следващо място се оспорва основателността на 4 претенциите както и техния размер. Твърди се, че травматичните увреждания, които е получил пострадалия не са във връзка с процесния инцидент, причинен от застрахованото при въззивника МПС – МАН с рег.

№ХХХХХХХХ, управлявано от Е Е. Поддържа, че съгласно чл.239, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, процесният случай попада в изключените рискове, поради което и застрахователят не следва да носи отговорност. Отделно от това, въззивникът сочи, че застраховката Гражданска отговорност не покрива отговорността на застрахователя като превозвач на товари съгласно чл.257, ал.5 КЗ /отм./ Събитието е настъпило докато водачът Е е превозвал земна маса, поради което и застрахователят на ГО на автомобилистите не следва да носи отговорност. На самостоятелно основание въззивникът се позовава и на чл.268, т.6 КЗ. Счита освен това, че инцидентът не е резултат от действията на водача на товарния автомобил. Падането на пострадалия в изкопа не е резултат от действията на водача на автомобила и не е налице причинноследствена връзка. Процесният инцидент не представлява ПТП, за което застрахователят носи отговорност поради виновните действия на водача, а представлява престъпление, извършено от Р В и Е Е. Отговорност за събитието следва да носят лицата, които са възложили извършването на процесните СМР, в резултат на които е настъпила смъртта на Р. Е.. Поради това, въззивникът счита за отговорни по претенцията за обезщетения Кристална вода АД и Община Исперих, но не и застрахователят. Отделно от горното, въззивникът също твърди значителна степен на съпричиняване на вредите от пострадалия, който е стоял на самия ръб на изкопа и с това пряко и непосредствено и допринесъл за настъпване на вредите в размер поне 90%.

Същевременно, въззивникът счита, че съдът е завишил неоснователно обезщетението на ищците в нарушение принципа на справедливост.

Изложени са подробно аргументи в тази насока, вкл. по отношение възрастта на починалото лице и неговите наследници. Твърди се, че съдебното решение не съдържа мотиви относно приетото от съда като критерии за справедливо обезщетяване на вредите и конкретните обстоятелства спрямо всеки от ищците. Решението е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД. Акцентира се на липсата на съприкосновение на пострадалия с МПС и липсата на причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Претендира се отмяна на решението изцяло, вкл. отмяна на присъдените законни лихви върху обезщетението, считано от 5

09.09.15г. до 09.09.2019г. като погасени по давност. /същите са присъдени за периода след 26.09.2015г. до изплащане на задължението/ Евентуално, въззивникът претендира частична отмяна на решението с увеличаване процента на съпричиняване и намаляване на обезщетенията до размера на 8 000 лева за преживялата съпруга и по 6 000 лева за низходящите на починалия. Претендират се сторените в производството разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по тази ВЖ, депозиран от КРИСТАЛНА ВОДА АД със становище за частичната неоснователност.

Изразява се несъгласие с оплакването за недопустимост на решението поради неспазване процедурата за предявяване на застрахователна претенция по реда на чл.380 вр. чл.496 КЗ. Сочи се, че въпреки неспазването на тази процедура, същата е санирана в хода на исковото производство и постановеното решение е допустимо. Намира възраженията за погасяване по давност на претенциите за основателни.