Решение № 560 от 08.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Варна, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900768 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ФАЙН БИЛД“ ЕООД, ЕИК 148021254, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ***, срещу „ЕСО БИЛД“ ЕООД, ЕИК

202418727, със седалище и адрес на управление с.Гроздьово, общ.Долни чифлик, искове с правно основание чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60000лв., представляваща главница по договор за заем от 27.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.11.2021г. до окончателното плащане, сумата от 2634лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 04.08.2021г. до 07.09.2021г. и сумата от 34800лв., представляваща неустойка за забава в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден за периода 08.09.2021г.-04.11.2021г., евентуално съединени с иск с правно основание чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60000лв., подлежаща на връщане поради получаването й от ответника на 03.08.2021г. при изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 04.11.2021г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за заем от 27.07.2021г. ищецът е предал в заем на ответника сумата от 60000лв. по 1 банков път на 03.08.2021г. Поддържа се, че съгласно договора заемателят следвало да върне сумата в срок до 07.09.2021г., ведно с уговореното възнаграждение в размер на 4% месечно. Твърди се, че до момента заемната сума не е върната, поради което се претендира заплащането й, ведно с неустойка за забава в размер на 1% за всеки просрочен ден. В условията на евентуалност, в случай, че не се установи наличието на заемно правоотношение, се претендира връщане на сумата от 60000 лева, като получена от ответника без правно основание.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа, че договорът е сключен от Н. Х. М. в качеството му на търговски пълномощник по чл.26, ал.1 от ТЗ на ответника (по силата на пълномощно с нот. заверка №366/08.02.2016г.), в сговор с адв. Я. Я. и адв.

В.А.С., единствено с намерение да се увреди ответникът. Увреждането се изразява в уговарянето на прекомерни до степен нарушаване на добрите нрави възнаградителна лихва в размер на 48% годишно и неустойка в размер на 365% годишно, както и в употребяването на получената сума за погасяване на несъществуващо задължение на ответника към „Строител 65”ЕООД и поради това, че ответникът не е имал необходимост от парични средства.

Излага, че ответникът е оттеглил с нотариално заверена декларация от 29.07.2021г., предоставените на Н. М. търговски пълномощия, за което последният бил уведомен незабавно. Обслужващата ответника банка „Юробанк България”АД не е била уведомена за обстоятелството, че пълномощникът е с отнети права. На 30.07.2021 г. и на 03.08.2021г. по разплащателната сметка на ответника в „Юробанк България”АД постъпили суми в размер на по 60000 лева с основание „заем” с наредител ищеца чрез Н.

М., които суми последният незабавно превел по сметка на притежаваното от него „Строител 65”ЕООД с посочено основание съответно фактура №858/30.07.2021г. и №860/02.08.2021г. по договор за СМР, какъвто се твърди да не е сключван. След транзакциите ответникът отнел правата на мнимия пълномощник да се разпорежда с банковите му сметки. Проектите за договора за заем са изготвени от адв. Я. Я. и адв. В.А.С. и съгласувани с Н. М. в периода 15.09.2021г. - 01.10.2021г., видно от приложена електронна кореспонденция, чиято вярност е удостоверена с констативни протоколи №182/27.09.2021г. и №189/04.10.2021г. на нот. В.Майсторов. С оглед изложената фактология ответникът поддържа, че договорът за заем е 2 нищожен поради абсолютна симулация на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, а в условията на евентуалност недействителен поради сключването му във вреда на представлявания на основание чл.40 от ЗЗД и при злоупотреба с право на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.289 от ТЗ. Последното въведено основание е обосновано с твърдението, че водещият мотив е намерението за увреждане чрез генериране на един несъществуващ дълг, който впоследствие да бъде събран принудително. По съображения, че прибягването до принудително изпълнение за осъществяване на вземането по симулативен договор за заем представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗЗД и чл.3 от ГПК, поддържа, че главният иск е недопустим, тъй като се води в противоречие с интересите на обществото само с намерение да се увреди другата страна, а не с цел задоволяване на легитимни интереси на ищеца, а в условията на евентуалност се твърди, че е неоснователен.

Евентуалният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД се оспорва като неоснователен, тъй като сумата не е увеличила имуществото на ответното дружество, а е напуснала незабавно патримониума му. Срещу разпореждането с процесната парична сума ответникът не е придобил никакви стоки или услуги, нито е погасил свой реално съществуващ дълг, поради което не е налице обогатяване.

В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която репликира всички възражения на ответника. Твърди, че не са представени единствено допустимите писмени доказателства за разкриване на твърдяната симулация. Излага, че договорът е сключен от ответника чрез пълномощник съгласно пълномощно №366/08.02.2016г., което е различно от оттегленото на 29.07.2021г., поради което същият е действал от името и за сметка на ответника с надлежно учредена представителна власт. По съображения от т.2 на ТР 3/2013г. на ОСГТК на ВКС счита, че чл.40 от ЗЗД не може да бъде приложен към органното представителство, каквото е налице в настоящия случай и следователно договорът е обвързващ за ответника, дори да го уврежда. Твърди, че неустойката не излиза извън присъщите й функции и не нарушава принципа на справедливостта, а възражението за нейната прекомерност не следва да бъде обсъждано, предвид търговското качество на страните по арг. от чл.309 от ТЗ. Възнаградителната лихва е съобразена с чл.9 от ЗЗД, тъй като законът не предвижда допустим максимален размер, а противоречие с добрите нрави не е налице, тъй като заемът не е обезпечен, а 3 съпоставен с главницата размерът на лихвата не е прекомерен. Твърди, че сключеният договор за заем не е насочен към увреждане на насрещната страна – animus nocendi, както изисква нормата на чл.289 от ТЗ, нито е в противоречие с интересите на обществото. Поддържа, че заемната сума е предоставена за погасяване на задължение на ответника към „Строител 65”ЕООД по договор от 01.10.2015г. за доставка на строителни материали за преместваем обект „Бистро” м.Рибарника, с. Гроздьово с площ 171 кв.м., за което е издадена фактура №860/02.08.2021г. на стойност 60000 лева за материали по опис. Тъй като сумата е послужила за погасяване на задължение на ответника към трето лице, счита, че са налице предпоставките на чл.55 от ЗЗД, в случай на отхвърляне на главния иск. Оспорва провеждането на електронна кореспонденция с твърдяното съдържание и твърди, че посоченият имейл не е служебна ел.поща на ответника, а лична ел.поща на Н.

М., за която последният не е предоставял право да се използва от друго лице.

Оспорва доказателствената стойност на представените констативни протоколи №182/27.09.2021г. и №189/04.10.2021г. с твърдения, че същите не са годни да удостоверят изпращането на твърдяните ел.съобщения и тяхното авторство, както и че същите не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като отразяват действия, излизащи извън предоставената на нотариусите компетентност.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който твърди, че с декларацията от 29.07.2021г. е оттеглил всички дадени на Н. Х. М. права, включително по процесното пълномощно. Оспорва автентичността и датата на съставяне на представения договор от 01.10.2015г., като твърди, че такъв не е бил сключен, а е създаден единствено за целите на процеса. Поддържа, че договорът противоречи на житейската логика, тъй като в него имотът е индивидуализиран с идентификатор по одобрена три години по-късно кадастрална карта, а е уговорена доставка на строителни материали за обект, разрешението за който е получено шест години по-късно. Оспорва доказателствената стойност на фактурата и описа към нея, с твърдения, че са едностранно подписани от лице с неизяснено качествено, за което няма данни, че може да представлява която и да е от страните, както и на Извадка от Рев. Протокол, за който се твърди, че не е част от ревизионен протокол. Развити са съображения по становището на ищеца по съществото на спора.

4

В молба с вх.№ 8424 на 07.04.2022 г. третото лице - помагач на страната на ответника Я. Н. Я. изразява становище за основателност на предявените искове.

В молба с вх.№ 8427 на 07.04.2022 г. третото лице - помагач на страната на ответника Н. Х. М. изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно т. 15 от представеното по делото пълномощно с рег. №366 от 08.02.2016г. на помощник-нотариус по заместване на Д. С., „Есо билд“ЕООД е упълномощил Н. Х. М. да сключва договори с физически и юридически лица във връзка с дейността на дружеството, включително договори за заем при условия по негова преценка, както и да се разпорежда с неограничени суми от банковите сметки на дружеството във всички банки. Липсват данни за оттегляне на посоченото пълномощно.

Представен е договор за паричен заем от 27.07.2021г., с който ищецът „Файн Билд“ЕООД се е задължил в срок до 05.08.2021г. да предаде в собственост на ответника „Есо Булд“ЕООД сумата от 60000 лева срещу задължението му да я върне в срок до 07.09.2021г. при възнаградителна лихва в размер на 4% от заемната сума месечно (чл.1 - 4). Договорът е подписан от Н. Х. М. с ЕГН **********, в двойно качество – от една страна като управител на дружеството заемател, а от друга – като пълномощник на дружеството заемополучател, легитимиращ се с пълномощно от управителя на дружеството П. С. М.а с рег. №366 от 08.02.2016г. на помощник-нотариус по заместване на Д. С.. В чл.10 от договора е предвидена неустойка за забава в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден.

С декларация с нот.заверка №3662/29.07.2021г. на П. С. – пом.нотариус при В.М., нотариус при ВРС, П. С. М.а, в качеството си на управляваща „Есо Билд“ЕООД, е оттеглила дадените от нея на Н. Х. М. с ЕГН ********** права по пълномощно с рег. №4541/28.09.2018г. на нот. Д. С., №192 на НК.

С платежно нареждане от 03.08.2021г. ищецът е превел на ответника сумата от 60000 лева с основание договор за заем от 27.07.2021г.

От заключението на допуснатата първоначална ССЕ се установява, че 5 на 30.07.2021г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 60000 лева, с посочено основание договор за заем. На 02.08.2021г. от сметката на „Строител 65“ЕООД са изтеглени 60000 лева на каса във ФЦ Чаталджа. На 03.08.2021г. по сметката на ищеца е извършена вноска на каса във ФЦ Чаталджа в размер на 60000 лева. На същата дата – 03.08.2021г., ищецът е превел сумата от 60000 лева по сметка на ответника с основание договор за заем, а ответникът, от своя страна, е превел сума в същия размер по сметка на „Строител 65“ЕООД с основание „фактура 860/02.08.2021г.“ В банковите извлечения не са посочени датите на сключване на договорите за заем, послужили като основание за извършените преводи на 30.07.2021г. и 03.08.2021г. Средната пазарна възнаградителна лихва съгласно лихвената статистика на БНБ за м.07.2021г. е в размер на 3.73% годишно или 0.3108% месечно.

Извършеният на 03.08.2021г. превод от ответника по сметка на „Строител 65“ЕООД ищецът обосновава с представения по делото договор от 01.10.2015г., с който „Есо Билд“ЕООД е възложил, а „Строител 65“ООД е приел да извърши доставка на материали за преместваем обект „Бистро“ с квадратура 170 кв.м. по задание имот ТК „Рибарника“, идентификатор №***/УПИ I-3, м.Рибарника, с.Гроздьово, община Долни Чифлик, като е уговорено изпълнението да бъде извършено поетапно в срок до 01.05.2021г., а плащанията – не по-рано от 1 месец след издаване на Удостоверението за търпимост. Постигнато е съгласие договорените СМР да се изплащат в 30-дневен срок след представяне на Протокол образец 19.