Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3866 от 23.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3108/2020
Вид
Определение № 3866
Подписан
23.11.2020
Състав
Елина Пламенова Карагьозова, Мария Кирилова Терзийска, Ралица Цанкова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3866

Окръжен съд – Варна

23.11.2020 г.

Град Варна

I състав

На 23.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20203100503108 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София против Разпореждане № 27633/03.08.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 7760/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „Антикор-Варна“ ЕООД, ЕИК 103044309, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Заменхоф“ № 40 и Г.С.Д., ЕГН**, с адрес ***, е отхвърлено за сумата от 219,57 лв., представляваща договорна лихва уговорена в Раздел V, т. 8.1 от договора за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно. Поддържа, че не е налице тъждество на правопораждащото основание за начисляване на двете претендирани суми за договорна лихва, независимо че и двете се претендират на основани чл.8.1. от договора, тъй като лихвата, претендирана за периода 16.08.2019г. – 20.05.2020г., е начислена върху редовна главница, а процесната сума, претендирана за периода 1303.020г. – 13.05.2020г., е начислена върху просрочените вноски от главницата, вместо уговорената неустойка за забава, уговорена в т. 16.1. от договора.

Моли за отмяната на разпореждането му в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение и за горната претенция.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 7760/2020 г. на Районен съд Варна, е образувано по 1 заявление на „Първа инвестиционна банка“ АД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Антикор-Варна“ ЕООД, ЕИК 103044309 и Г.С.Д., ЕГН ***, за следните суми: 900лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 3024559528/16.10.2017г., 420.50лв. – договорна лихва, начислена за периода 10.12.2017г. до 10.11.2019г., 1035.46 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; 30лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 6.70лв. – обезщетение за забава за периода 11.12.2017г. до 27.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.01.2019г., до окончателното погасяване на задължението, при твърдение да е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията на 27.02.2018г.

В уточнителни молби от 17.07.2020г. и 24.07.2020г. в изпълнение на двукратно дадени указания кредиторът е посочил, че претендираната сума в размер на 219.67 лева представлява непогасена възнаградителна лихва, като банката се е съобразила с разпоредбите на чл.6 от ЗМДВИП и за този период не претендира наказателна лихва по т.16.1. от договора, а само възнаградителна лихва по т.8.1. от договора за кредит без санкционната надбавка. Възнаградителната лихва в размер на 3604.84 лева е начислена върху редовна главница, а тази в размер на 219.67 лева е начислена върху просрочените вноски от главницата.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в частта относно сумата от 219,57 лв., представляваща договорна лихва уговорена в Раздел V, т. 8.1 от договора за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. надлежна индивидуализация по размер и основание на вземането.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Поради отсъствие на нормативно изискване да се представят доказателства за вземането, в заявлението недвусмислено претенцията следва да е конкретизирана по основание и размер.

Следователно заявителят следва да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на вземането и в частност неговото възникване, съществуване и изискуемост. Целта на производството не е установяване на самото вземане, а единствено проверка дали същото е спорно, поради което изискването за неговата индивидуализация е от съществено значение за защитата на длъжника, който въз основа на конкретно 2 изложените в заявлението факти следва да прецени дали да оспори вземането.

В настоящия случай правилно е преценено от заповедния съд, че досежно претендираната сума в размер на 219,57 лева отсъства надлежна индивидуализация по основание и размер и резонно са дадени указания за отстраняване на нередовности. С уточнителните молби нередовностите не са отстранени. Предмет на производството са две претенции за възнаградителни лихви, основани на една и съща договорна клауза за период, който частично се припокрива. Изложените твърдения създават впечатление за дублиране на претенцията за възнаградителна лихва за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., без да е обосновано правното основание за начисляване на двукратен размер на възнаградителната лихва върху една и съща главница за един и същ период. Проведеното от заявителя бланкетно разграничение, че едната лихва е начислена върху редовна главница, а другата – върху просрочена, не е конкретизирано в достатъчна степен, за да се приеме, че липсва тъждественост на вземанията. При липса на изложени твърдения за размер и период на главниците, върху които са начислени, не може да се обоснове извод, че двете претенции са формирани на различна база.

По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че в нередовната му част заявлението подлежи на отхвърляне.

Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 27633/03.08.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 7760/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която подаденото от „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „Антикор-Варна“ ЕООД, ЕИК 103044309, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Заменхоф“ № 40 и Г.С.Д., ЕГН**, с адрес ***, е отхвърлено за сумата от 219,57 лв., представляваща договорна лихва уговорена в Раздел V, т. 8.1 от договора за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.

В останалата му отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4