Решение № 43 от 09.08.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. ЛЕВСКИ, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети Ю. през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20244410200120 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство по постъпила жалба от Ю. Г. З., ЕГН**********, с адрес: ***** срещу наказателно постановление №24-0293-000252, издадено на 13.05.2024г. от началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ–Левски, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва издаденото наказателно постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Навежда довод, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение и посочва, че допълнителни съображения ще изложи в съдебно заседание.

Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

В с.з. се явява жалбоподателят. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Навежда подробни съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН на 30.04.2024г. срещу жалбоподателя, затова че на същата дата в 18:08 ч. в *****, с посока на движение към ул. *****, като водач, управлява лек автомобил марка ***** с рег. номер *****, като не използва дясната половина на пътя по посока на движението в следствие на което създава реална опасност за настъпване на ПТП.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.8, ал. 1 от ЗДвП – създава опасност при изпреварване за насрещно ППС при навлизане в пътна лента, предназначена за движението им.

За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият орган е издал на 13.05.2024г. обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.

Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.

Актосъставителят твърди в показанията си, че са се намирали в централната част на града на ул. *****, когато от паркинга в близост до хранителен магазин „Абсолют”, където бил паркирал лек автомобил, извършил маневра на заден ход. Актосъставителят изчакал автомобила да излезе, за да може да се включи в движението. След извършване на маневрата жалбоподателят спрял, за да изчака полицаите да тръгнат, които обаче нямало как да минат, тъй като автомобилът, управляван от водача, бил срещу тях.

Впоследствие автомобилът тръгнал и вместо да мине вдясно по посоката на движение, тръгнал срещу свидетелите и минал между паркираните автомобили и полицейската кола. Актосъставителят твърди, че останал учуден от реакцията на водача, поради което обърнали, последвали автомобила и го спрели за проверка. Водачът бил нервен, държал се грубо и арогантно, без да бъде предизвикан от служителите на РУ. Св. Г. Г. уточнява, че спрели да изчакат водача да извърши маневрата,като тръгнал към тях, като очакванията им били той да тръгне от дясно на посоката на движение, да влезе в другата лента, въпреки че там извършил друго нарушение. Според показанията на свидетеля, разстоянието между автомобила на полицаите и паркираните автомобили било изключително малко. Отрича да са спрели по средата на пътното платно. Причината да бъде спрян водачът била съмнението, че водачът е употребил алкохол.

Според показанията на свидетеля П., от паркинга пред магазин „Абсолют +” жалбоподателят излязъл, като актосъставителят го изчакал, за да продължи, но водачът минал от дясната страна на полицейската кола.

По искане на жалбоподателя е разпитана свидетелката Б., от показанията на която се установява, че полицаите, които пристигнали докато жалбоподателят излиза от паркинга, спрели по средата на пътното платно.

Жалбоподателят е наказан за това, че не използва дясната половина на 2 пътя по посока на движението към ул. *****. Управлява, като не използва дясната половина на пътя по посоката на движението, като създал реална опасност за настъпване на ПТП.

В показанията си разпитания актосъставител отрича да са спрели по средата на пътното платно, дори били „доста вдясно”. Показанията на актосъставителя в тази им част са разколебани от показанията на свидетелката Б. и обясненията на жалбоподателя. Житейски нелогично е след като служебният автомобил е бил спрян в дясната част на пътното платно, управляваният от жалбоподателя автомобил да успее да премине между него и паркираните коли.

При така установените факти съдът счита, че доказателствената сила на АУАН е разколебана. При извършената служебна проверка съдът констатира нарушаване на процесуалните правила в рамките на административнонаказателното производство. От една страна в УАУН не са отразени обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и самото нарушение, съобразно установеното в закона – чл. 42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН – мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В АУАН липсват фактически данни относно това как точно жалбоподателят е създал непосредствена опасност за движението, не е направено описание имало ли е движещи се МПС -та. Нито в АУАН, нито в НП са описани тези обстоятелства. Начинът на описание на нарушението в АУАН и НП не дава представа за конкретна опасност.

Санкцията в чл. 180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е предвидена именно защото нарушителят с действията си е създал непосредствена опасност в конкретна ситуация по отношение на конкретни лица, като създадената опасност се отнася до конкретни обстоятелства. Това от своя страна води до неустановеност на факта на твърдяното нарушение. Тези обстоятелства е следвало да се установят още при съставяне на АУАН и с оглед на пълното описание на нарушението да бъдат посочени в него.

Поради изложеното съдът приема, че актосъставителят не е отразил в акта и НП пълно и точно самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено.

В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Като не е отразил правилно и в пълнота нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

От установените в хода на съдебното следствие факти съдът не може да изведе правния извод, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено във вина, поради което жалбоподателят не следва да носи 3 административнонаказателна отговорност, а наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане разноските по делото на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Налице са посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0293-000252, издадено на 13.05.2024г. от началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ – Левски, с което на Ю.

Г. З., ЕГН **********, с адрес: ***** е наложено административно наказание глоба в размер на петдесет лева на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР- Плевен да заплати на адв. Р. Р. за осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4