Решение № 3 от 25.01.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№3 гр. , 25.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20205510200957 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №23-057/ 20.08.2020г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ при Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури(ИАРА), със седалище в гр.Б.. Ж. П. Х. останал недоволен от наложеното му наказание и моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. негов процесуален представител поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административно-наказващият орган, позовавайки се на акт за установяване на административно нарушение №В 0015517/05.05.2020г., приел за установено, че „на 26.03.2020г. в 21.40 часа при извършена проверка на яз.Ж., м. „Парапуловата чешма“, на място с координата 420°38'600"; ЕО 25°51355, лицето Ж. П. Х. е наблюдаван да извършва риболов с мрежен риболовен уред тип „сетка“ в момент на поставянето му във водата, в обект различен от Черно море и р.Дунав съгласно чл.3,ал.1,т.2 от ЗРА. При опит да бъде заловен, Ж. Х. избяга от местонарушението, изоставяйки личния си 1 автомобил с рег.№СТ1827СС.“

Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ при Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури приел, че с горните действия жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.39а,ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите и извършеното адм.нарушение не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.73,ал.1 от ЗРА наложил на Ж. П. Х. административно наказание- глоба в размер на 1000(хиляда) лева и на основание чл.90,ал.1 от ЗРА отнел в полза на Държавата 3бр. хрилни мрежи: 2бр. с дължина 140м. и големина на окото 60мм., 1бр. с дължина 70м. и големина на окото 70мм. и надуваема гумена лодка- зелена на цвят.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Наказателното постановление, както и актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган деяние е индивидуализирано надлежно, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това съдът намира, че с процесните АУАН и НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, определящи и индивидуализиращи административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което, по своята форма и съдържание, те отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57,ал.1 от ЗАНН от формална страна. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на

2 жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно-наказателното производство.

От събраните пред административно-наказващия орган и пред съда доказателства е видно, че е извършено нарушение- улов на риба с хрилна мрежа тип „сетка“ и надуваема лодка.

Възприетата от наказващия орган в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства- чрез разпит в качеството му на свидетел на С. П. Т.- очевидец на извършеното административно нарушение и които показания съдът напълно кредитира като вътрешно безпротиворечиви и логични. По делото не бяха установени фактически данни, които да разколебават съда да се довери на показанията на актосъставителя, поради което настоящият съдебен състав основава решението си на тях, възприемайки изцяло изложената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка.

Въз основа на последната съдът намира, че деянието, извършено от Ж. П. Х., е съставомерно по чл.39а, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Цитираната разпоредба урежда режима на риболова. Риболов, по смисъла на легалното определение за тази дейност, дадено с разпоредбата на §1,т.26 от Допълнителните разпоредби на ЗРА, е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Разрешените уреди,посочени в чл.24,ал.1 от ЗРА, са въдици/пръчки/ за риболов и за съставомерността на деянието по чл.39а,ал.1 от ЗРА е достатъчно извършване на риболова с уреди, различни от цитираните.

В процесния случай е констатирано и се потвърждава от гласните доказателства, че жалбоподателят, на посочената дата и място, е извършвал риболов посредством мрежи- сетки. Риболовните уреди са били в работно положение/спуснати във водата/, а с оглед техническите си характеристики мреженият уред служи за улов на риба и други водни организми в големи количества.

Настоящият съдебен състав намира, че административното обвинение се 3 потвърждава от събраните доказателства, които са категорични, обективни и убедителни. Нарушението е било констатирано непосредствено от контролните органи на ИАРА въз основа на личните им наблюдения и въпреки положените усилия от тяхна страна да съставят и връчат акта за установяване на административно нарушение веднага при констатирането на деянието или в кратък срок след това, същите не са били възнаградени с успех, най-вече поради поведението на жалбоподателя, който е избягал от мястото на нарушението, изоставяйки дори автомобила си и впоследствние се е позовал на твърдението, че е бил карантиниран като болен от Covid-19, за да не се яви за съставяне и връчване на АУАН. Последното не беше подкрепено с доказателства пред въззивната инстанция и съдът го възприема като голословно твърдение.

Съобразно разпоредбата на чл.90,ал.1 от ЗРА рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.

При това положение законосъобразен и съответен на закона се явява изводът на административно-наказващия орган/АНО/ за извършено от страна на жалбоподателя нарушение по смисъла чл.39а,ал.1 от ЗРА, за което правилно му е било наложено административно наказание, определено в законово установения минимален размер, визиран в разпоредбата на чл.73,ал.1 от ЗРА, а именно „глоба“ в размер на 1000 лева, както и на основание чл.90,ал.1 от цитирания закон административно-наказващия орган е постановил отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушениетотри броя хрилни мрежи тип „сетка“ с обща дължина 350 метра и един брой надуваема гумена лодка, зелена на цвят.

Досежно релевираното в жалбата възражение, че наказващия орган не е извършил задълбочена проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

В обжалваното наказателно постановление наказващия орган е изложил своите мотиви защо не прилага чл.28 от ЗАНН, които се споделят от съда.

„Маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние/нарушение/ в сравнение с обикновените 4 случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е бил санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като маловажен случай и правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Деянието е извършено в тъмната част на денонощието, с използването на лодка и три броя хрилни мрежи, внушителни по размер, и уловеното количество риба не е в малки количества- общо 55кг. риба.

Или по друг начин казано: от събраните по делото доказателства не се установява процесното нарушение да притежава значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.

Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №23057/20.08.2020г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ при Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури(ИАРА), със седалище в гр.Б., с което на Ж. П. Х. с ЕГН **********, от с.О., общ.К., ул.„Г. Т.“№23, е наложено административно наказание- глоба в размер на 1000(хиляда) лева и са отнети в полза на Държавата 3бр. хрилни мрежи: 2бр. с дължина 140м. и големина на окото 60мм., 1бр. с дължина 70м. и големина на окото 70мм. и надуваема гумена лодка- зелена на цвят.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

5

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

6