Решение № 238 от 20.04.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Плевен, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20224430200322 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

С наказателно постановление №21-0938-002965/10.08.2021г. на *** сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, на жалбоподателя К. Д. Г., с ЕГН – **********, е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото постановление е останал жалбоподателката К. Д. Г. от гр.Плевен, която го обжалва в законния срок.

В депозираната жалба пред съда, жалбоподателката К.Г. излага доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно – издадено в противоречие с нормите на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателката К.Г., редовно призована, се явява лично, поддържа изложеното в жалбата, като моли да бъде отменено обжалваното НП.

Административно-наказващият орган ОД на МВР - гр.Плевен, редовно призована, представител не се явява.

1

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Представения по делото акт за установяване на административно нарушение Серия GА №402290/04.08.2021 г. е съставен срещу К. Д. Г. от гр.Плевен, затова че на същата в 19.50 часа в гр. Плевен местността *** PVN3149 /II-35/Плевен – м.*** /PVN1150/, като *** не осъществява нужния контрол на *** Г.Г.Г. от гр. Плевен ул. ***, който като водач на ППС велосипед по време на тренировка по *** към спортен клуб *** водена от *** И.И., на кръстовище образувано от път за *** *** и път за ***, с посока на движение към гр. Плевен, управлява с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, остър десен завой губи контрол над велосипеда, пада и се удря в предна лява и задна лява врата на преминаващия покрай него лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** с което реализира ПТП с материални щети по автомобила и леко ранен, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП – водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение.

Жалбоподателката К. Д. Г. е отказала да подпише акта, както и е отразено, че има възражения, като свидетел при отказа е удостоверен с подписа на свидетеля Н.Г.Б..

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление №21-0938-002965/10.08.2021г. на *** сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката Г. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това че на 04.08.2021г. в 18.50 часа в Община Плевен на път общински № PVN3149, като велосипедист, в гр. Плевен, местността *** PVN3149/II-35/ Плевен м.*** /PVN1150/, като *** не осъществява нужния контрол на *** Г.Г.Г. от гр.

Плевен, ул. ***, който като водач на ППС велосипед по време на тренировка по *** към спортен клуб *** водена от *** И.И., на кръстовище образувано 2 от път за *** *** и път за ***, с посока на движение към гр. Плевен, управлява с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, остър десен завой губи контрол над велосипеда, пада и се удря в предна лява и задна лява врата на преминаващия покрай него лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** с което реализира ПТП с материални щети по автомобила и леко ранен.

Административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателката Г., за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.

По време на съдебното заседание са разпитани свидетелите АС. М. Й. – актосъставител и М. В. В. – свидетел по съставяне на акта и СВ. СТ. Х. водач на МПС – „Фолксваген Поло“.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

От разпита на свидетеля АС. М. Й. и се установява, че при изпълнение на служебните си задължения заедно с колегата му М. В. В., същите са били нощна смяна за времето от 19:00 часа до 07:00 часа, като дежурния на ОДМВР ги изпратил на настъпило ПТП с велосипедист, на пътя за *** „***“.

На място установили автомобил и велосипедист, който бил ***, който се спускал по нанадолнище и загубил контрол над велосипеда, паднал и се ударил отстрани в колата. Свидетелят Й. съставил АУАН на ***, тъй като велосипедиста е бил виновен за настъпване на произшествието, но е ***.

Свидетелят М. В. В. твърди, че не може да си спомни точно подробности по случая, но е свидетел при съставянето на АУАН.

От показанията на свидетелката СВ. СТ. Х. се установява, че същата е управлявала лек автомобил „Фолксваген Полов“ в „***“, където същата прави ляв завой и вижда как детето влиза в насрещното платно, където тя се е движила и се удря в колата й, и се изхвърля доста от колата отстрани.

В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства, а именно – копие на Заповед №8121з-515/14.05.2018г. относно определяне на длъжности лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят 3

АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; копие на Протокол за ПТП рег. №316000-27757/09.08.2021г., справка за нарушител/водач.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Констатациите в Наказателното постановление се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели АС. М. Й. и СВ. СТ. Х., както и от приетите и вложени по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им в делото писмени доказателства по НАХД№ 322/2022 г. по описа на ПлРС.

Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.

В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на обжалваното НП №21-0938-002965/10.08.2021г. на *** сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“-Плевен, наличието на съществено процесуално нарушение при издаването на НП, обуславящо неговата незаконосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на 4 административно нарушение, следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая и актосъставителят, и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, която се сочи като приложена от административно-наказващия орган, когато поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Жалбоподателката Г. е санкционирана от административно-наказващия орган за констатираното нарушение по посочената в НП разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП, което е установено след непосредствен оглед на местопроизшествието, като в НП се сочи и норма, по която е реализирана отговорността - чл.179, ал.2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба е приложена правилно от административно-наказващия орган, тъй като е следвало да прецизира наличен текст от ЗДвП, по който да се реализира административно наказателната отговорност в съответствие с текстовата част на обвинението по НП с посочване на нарушена разпоредба от ЗДвП /съобразно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН/. Законовата разпоредба, която административно-наказващият орган счита за нарушена виновно не е посочена съгласно изискванията на закона при текстовото формулиране на обвинението, както и даденото цифрово 5 изписване на административно наказателното обвинение не кореспондира.

Така, текстът на чл.20 ал.2 от ЗДвП е твърде обширен и съдържа задължение за съобразяване от водача на определени обстоятелства.

Пристигналият на мястото на произшествието свидетел - полицейски служител А.Й. не е очевидец на ПТП и липсва надлежна мотивировка относно констатациите досежно механизма на ПТП. Поради факта, че не са установени правнорелевантните факти, свързани с това каква е била конкретната скорост на движение на процесното ППС - велосипед, респективно условия, които е следвало да бъдат съобразени при нейния избор от водача, следва да се приеме за недоказано вмененото нарушение движение с несъобразена скорост, както и причинната връзка с настъпилия резултат.

На второ място разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, вменява в задължение на водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай не е ясно и не е установено защо е прието, че водачът се е движил с несъобразена скорост. По делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на "несъобразена" от страна на водача скорост от една страна, а от друга - за наличието на причинна връзка между евентуалната несъобразена скорост и евентуално осъществилото се ПТП.

Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.53, ал.1 от ЗАНН, а именно да установи дали нарушителят е извършил деянието виновно, след което да издаде атакуваното наказателно постановление, като не е събрал доказателства относно спорните обстоятелства, а именно възможността на жалбоподателя да предотврати настъпването на удар.