Определение № 5987 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5987 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100501881 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез адвокат В.С., срещу определение № 2531 от 20.01.2026 г., постановено по гр. д. № 29613/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение ,в частта относно присъдените разноски.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно.

Излагат се доводи, че присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., с ДДС за исковото производство и 690 лв., с ДДС за заповедното производство, е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Поддържа се още, че делото не се отличава със значителна сложност и че процесуалният представител на ищеца по занятие осъществява защита по сходни дела, поради което положеният труд не обосновава присъждането на възнаграждение в този размер.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта относно разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение до размер на 400 лв. за исковото производство и 200 лв. за заповедното производство.

Претендира разноски за настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Застрахователно дружество ОЗОК Инс“ АД, чрез адвокат Г.Х., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено както с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за 1 възнаграждения за адвокатска работа, така и с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Застрахователно дружество ОЗОК Инс“ АД срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД, с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 411 от КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2748,54 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва.

С Решение № 22316 от 05.12.2025 г., постановено по гр. д. № 29613/2025 г. на Софийски районен съд, 167 състав, съдът е уважил предявения иск, като е признал за установено, че „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД дължи на „ЗД ОЗОК Инс“ АД сумата 2748,54 лв., ведно със законната лихва, както и е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски, както следва: 1279,94 лв. - разноски в исковото производство, включително адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с включен ДДС, и 745 лв. - разноски в заповедното производство, включително адвокатско възнаграждение в размер на 690 лв. с включен ДДС.

След постановяване на решението, ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е депозирал молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските, с искане присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено като прекомерно.

С обжалваното определение от 20.01.2026 г., постановено по същото дело, Софийският районен съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Настоящият въззивен състав намира извода на първоинстанционния съд за неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, по възражение на насрещната страна съдът може мотивирано да присъди по-нисък размер на разноските. При тази преценка съдът съобразява фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес, извършените 2 процесуални действия и реално положения труд от процесуалния представител.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, включително Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, националният съд не е обвързан автоматично от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като следва да извърши самостоятелна преценка за съответствието на претендираното възнаграждение с конкретните обстоятелства по делото.

В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която прекомерност е налице, когато между размера на претендираното адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото съществува явно несъответствие, като при тази преценка следва да се отчетат характерът на спора, материалният интерес и извършените процесуални действия.

В настоящия случай предмет на производството е иск с правно основание чл.

422 ГПК във връзка с чл. 411 КЗ за установяване на вземане в размер на 2748,54 лв., представляващо част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение.

Спорът е типичен застрахователен спор, който не се отличава със специфична правна сложност, доколкото правната рамка на подобен тип отношения е ясно установена както в закона, така и в съдебната практика.

Материалният интерес по делото възлиза на 2748,54 лв., което също следва да бъде съобразено при преценката за съразмерност на претендираните разноски.

От материалите по делото се установява, че извършената процесуална дейност не надхвърля обичайния обем действия, характерни за този вид производство депозиране на искова молба, участие в съдебни заседания и ангажиране на доказателства. Макар по делото да са били събрани доказателства и да е назначена експертиза, тези действия са обичайни за подобен тип спорове и не обуславят извод за повишена фактическа или правна сложност.

Следва да се има предвид и че целта на института на разноските в гражданския процес е да обезщети страната за необходимите и разумни разходи, направени за защита на нейните права, но не и да води до присъждане на суми, които надхвърлят необходимия обем разноски, с оглед характера на конкретния спор. Поради това съдът следва да осъществи контрол за съразмерност между размера на претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на делото.

В настоящия случай присъденото адвокатско възнаграждение в общ размер на 1410 лв. (720 лв. за исковото производство и 690 лв. за заповедното производство) представлява повече от половината от материалния интерес по делото, което е индиция за несъразмерност на присъдените разноски.

При липса на усложнена фактическа обстановка или специфични правни 3 въпроси, които да изискват значително по-голям обем процесуална работа, подобен размер на адвокатско възнаграждение не може да бъде приет като съответстващ на действително необходимите разноски за водене на делото.

Ето защо са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

С оглед характера на делото, неговия материален интерес и обема на извършената процесуална дейност, както и във връзка с диспжозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав намира, че справедливият и съответстващ на действително необходимите разноски размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 400 лв. за исковото производство и 200 лв. за заповедното производство.

По разноските:

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в производството по разноските страните не си дължат разноски. В това производство (относно дължимостта и размера на разноските) не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, респ. съдебни разноски за въвзивното частно производство не се дължат и на ответника по частната жалба, въпреки изхода на делото. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 29/13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 288/07.05.2019 г. по ч. т. д. № 717/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 536/02.08.2019 г. по ч. т. д. № 1463/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 615/09.10.2019 г. по ч. т. д. № 2377/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.определение № 486/14.11.2019 г. по ч. гр. д. № 4270/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 58/04.03.2020 г. по т. д. № 112/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 2531 от 20.01.2026 г., постановено по гр. д. № 29613/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 22316 от 05.12.2025 г., постановено по гр. д. № 29613/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав, в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на „Застрахователно дружество ОЗОК Инс“ АД сумата 204,52 от евро (евровата равностойност на 400 лв.), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство 4

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на „Застрахователно дружество ОЗОК Инс“ АД сумата от 102,26 евро (евровата равностойност на 200 лв.), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за присъждане на разноски, като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5