Определение № 484 от 07.12.2022, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 484/07.12.2022 г. по ВЧНД № 614/2022 г. по описа на Окръжен съд-Сливен

Производството е по реда на чл. 65 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. С.М.Н., упълномощен защитник на обв. Х.Н.А. с ЕГН **********, против определение № 699/30.11.2022 г., постановено по ЧНД № 1326/2022 г. по описа на РС – Сливен за изменение на мярката за неотклонение “Задържане под стража“ в по лека.

С атакуваното определение е оставено без уважение като неоснователно искането на адв. С.Н. от АК - София, в качеството му на защитник на обвиняемата по досъдебно производство № 54 „ИП“/2022 г. по описа на РУ на МВР Сливен, вх.№ 1847/2022 г. по описа на РП - Сливен Х.Н.А., за изменение на взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека и е потвърдена взетата по отношение на Х.Н.А. мярка за неотклонение „Задържане под стража”. С въззивната частна жалба, определението на Районен съд – Сливен се атакува като незаконосъобразно и необоснованост. Изразява се несъгласие с изводите на първата инстанция и се заявява, че атакуваното определение не е в съответствие с международните актове и съдебната практика, като е цитирана препоръка от 2006г. на Комитета на министрите на държавите членки относно временното задържане под стража, член 9 от Международния пакт за граждански и политически права, както и текстове от Конвенцията за защита правата на човека. Настоява се за отмяна на определението на Сл РС и за изменение на взетата спрямо обвиняемата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Подписка“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемата Х.А., редовно призована, се явява лично и с упълномощените си защитници – адв.

С.Н. от АК – София и адв. С.С. от АК – Сливен. Защитниците подържат жалбата, като акцентират върху предстоящото изтичане на осем месечния срок за задържане съгласно разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК и представеното от Районна прокуратура Сливен постановление по първоинстанционното производство, съгласно което считано от 14.12.2022г. мярката за неотклонение на обв. Х.А. се изменя в „Подписка“.

Подсъдимата поддържа искането за определяне на по-лека мярка за неотклонение „Подписка“.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен намира жалбата за неоснователна доколкото няма промяна в обстоятелствата довели да вземане на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, но в предвид малкия срок оставащ до изтичане на максималния срок за вземане на такава мярка и постановлението в тази насока на Районна прокуратура Сливен предоставя на съда да прецени възможността мярката за неотклонение да бъде изменена в „Подписка“.

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба на защитника на обвиняемата, като обсъди изложените в нея доводи и съображения, както и тези наведени от 1 защитата и обвиняемата в съдебно заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за неоснователна. Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Х.А. е привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 54 „ИП“/2022 г. по описа на ОД на МВР – Сливен, вх. № 1847/2022 г. по описа на РП - Сливен за престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. С определение от 14.04.2022 г. по ЧНД № 419/2022 г. по описа на Сл РС, потвърдено с определение № 134/21.04.2022 г. по ВЧНД № 179/2022 г. по описа на Сл ОС, по отношение на обвиняемата А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С определение от 16.05.2022 г. по ЧНД № 544/2022 г. по описа на Сл РС, потвърдено с определение № 189/23.05.2022 г. по ВЧНД № 232/2022 г. по описа на СлОС, е оставена без уважение молбата на обвиняемата А. за изменение на мярката й за неотклонение „Задържане под стража“. С протоколното определение по ЧНД № 544/2022 г. по описа на Сл РС, на основание чл.65 ал.6 от НПК е определен срок от два месеца, считано от влизане в сила на определението, в който обвиняемата и нейният защитник не могат да правят нови искания за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, освен ако исканията се основават на влошаване на здравословното състояние на обвиняемата. С определение № 431/22.08.2022 г. по ЧНД № 853/2022 г. по описа на Сл РС, потвърдено с определение № 311/29.08.2022 г. по ВЧНД № 406/2022 г. по описа на Сл ОС, е оставено без уважение искането на адв. С.Н. от АК -София, в качеството му на защитник на обвиняемата А. за изменение на мярката й за неотклонение „Задържане под стража“. С протоколното определение по ЧНД № 853/2022 г. по описа на Сл РС е определен срок от два месеца, считано от влизане в сила на определението за потвърждаване на мярката за неотклонение, в който ново искане за изменение на мярката е недопустимо. С определение № 524/28.10.2022г. по ЧНД № 1156/2022г. по описа на Районен съд- Сливен потвърдено с определение №439/14.11.2022г. по ВНЧД № 534/2022г. на Окръжен съд Сливен е оставено без уважение искането на адв. С.Н. от АК -София, в качеството му на защитник на обвиняемата А. за изменение на мярката й за неотклонение „Задържане под стража“

До настоящия момент по досъдебното производство са извършени множество действия по разследването, в т.ч. проведени разпити на свидетели, изготвени протоколи за доброволно предаване, изготвени съдебнотехнически експертизи, съдебно – почеркова експертиза и съдебно – икономическа експертиза, и са приложени множество писмени доказателства.

Според приложената справка за съдимост на обвиняемата Х.А., същата е осъждана с влязло в сила на 01.10.2021 г. споразумение по НОХД № 131/2020 г. по описа на Сл РС, като за извършено от нея престъпление по чл.212 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. От изготвената характеристична справка за обвиняемата е видно, че същата е безработна и има регистрирани 2 заявителски материали за извършени престъпления по чл. 209 ал.1 от НК на територията на Република България.

Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е стигнал до извода, че искането на защитника на обвиняемата за изменение на взетата по отношение на нея мярка за неотклонение в по-лека е неоснователно и като такова следва да го остави без уважение и съответно да потвърди мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета с определение на 14.04.2022 г. по ЧНД № 419/2022 г. по описа на Сл РС. Настоящата инстанция напълно споделя този извод и го намира за обоснован и законосъобразен. И към настоящия момент са налице законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземане респ. за продължаване на действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ - когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въз основа на приетите и правилно установени факти районният съд е заключил, че продължава да е налично обоснованото предположение обвиняемата да е извършила престъплението, за което е обвинена. Независимо, че осем месечният срок, в който максимално може да бъде задържана обв. А. изтича на 12.12.2022г. , събраните до този момент писмени и гласни доказателства, и заключенията по назначените и изготвени експертизи не водят до разколебаване на обоснованото предположение дало основание за вземане на мярката за неотклонение. Само по себе си това обстоятелство не може да разколебае възникналото обосновано предположение и реалната опасност.

Неоснователни са възраженията на защитата, че по делото не се извършват процесуално-следствени действия и особено такива с участието на обвиняемата. В тази насока следва да се има предвид, че в хода на досъдебното производство за осем месеца пет пъти делото е било в Районен съд – Сливен и в Окръжен съд – Сливен във връзка с вземането респ. преценката за законосъобразност на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Липсват доказателства за изразено от страна на обвиняемата и/или нейната защита искане за извършване на процесуално-следствени действия с нейно участие. С привличането на Х.Н. в качеството и на обвиняема е проведен разпит на същата, и са дадени обяснения на 13.04.2022 г. Не е налице и пречка, която да е препятствала възможността и да даде още обяснения по делото или да поиска събирането на доказателства. Продължава да е наличен и извода за още реална опасност обвиняемата да извърши престъпление, както и да се укрие. Към настоящия момент няма нови значими обстоятелства, които да мотивират съда да приеме, че такава опасност вече не съществува или е отпаднала. Реалната опасност от извършване на престъпление се обосновава както от характера, естеството и тежестта на престъплението, в извършването на което е обвинена А., така и от механизма и начина на извършване на конкретното деяние. Налице е и опасност от укриване на обвиняемата, която се аргументира с тежестта на предписаното наказание за вмененото на обв. А. престъпление и евентуалното й понасяне.

3

Следва да се отчете и обстоятелството, че обвиняемата е осъждана с влязло в сила споразумение за престъпление по чл.212 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като настоящото деяние, за което е привлечена като обвиняема, същата е извършила в изпитателния срок на това предходно осъждане. Не е без значение и факта, че обвиняемата не работи, няма легален източник на доходи и не е трудово ангажирана. Всички тези обстоятелства правилно са преценени от първата инстанция, отчетена е тяхната роля във връзка с вземане на мярката за неотклонение, като в тази връзка следва да се има предвид и това, че същите са били налични и при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемата и тяхната доказателствена стойност не се е променила за да отпаднат вероятните подозрения.

Съобразявайки се с всички факти, имащи значение за преценката на вида на взетата спрямо обв. А. мярка за процесуална принуда, изводът е, че настоящата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е постановена при стриктно съблюдаване на регламентираните в чл.63 ал.1 от НПК предпоставки и е единствената, която ще постигне целите на чл. 57 от НПК.

Поради изложените съображение частната жалба на защитника на обвиняемата се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение. Следва да се потвърди атакуваното определение на районният съд, с което е отказано изменението на взетата спрямо обвиняемата Х.А. най-тежка мярка за неотклонение в по-лека.

Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Сливен, 07.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20222200600614 по описа за 2022 година На основание чл. 65 ал. 9 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на обв. Х. Н. А. с ЕГН **********, чрез упълномощения си защитник адв. С. М. Н., против определение № 699/30.11.2022 г., постановено по ЧНД № 1326/2022 г. по описа на РС Сливен, като неоснователна.

ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо обв. Х. Н. А. с ЕГН **********, мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

1