Определение № 2498 от 10.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2498 гр. София, 10.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502261 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на И. А. М. лично и като майка и законен представител на малолетните й деца С. В. Г., Б. В. Г. и Т.

В. Г. срещу определение № 264/22.07.2026г. на СОС, III първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 134/26г., с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържат, че необоснованото искане от застрахователя на доказателства осъществява хипотезата на чл.498, ал.3, пр.2 от КЗ. Преценка за необходимостта и относимостта им към определяне на обезщетението не им е предоставена и може да бъде приравнено на отказ от изплащането на такова. С представянето на констативен протокол за ПТП с пострадали лица и акт за смърт на В. Г. изцяло удостоверяват настъпване на застрахователно събитие и при наличието им застрахователят не е имал основание да откаже да се произнесе по основателността на претенцията. Писмото от 02.06.2026г. има характер на отказ по смисъла на чл.498, ал.3 от КЗ и незаконосъобразно първоинстанционният съд не го е отчел при преценката за допустимостта на исковете.

Затова молят въззивния съд да отмени обжалваното определение със всички законни последици.

Съдът като взе предвид доводите, развити в частната жалба, намира 1 същата за допустима като заявена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като не е налице правен спор, защото в законовия срок застрахователят може да определи и изплати обезщетение.

Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

По правилността му.

Предявяването на иск по чл.432, ал.1 от КЗ е обусловено от абсолютна процесуална предпоставка, а именно отправяне на писмена застрахователна претенция до застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. След предявяването й за него тече установеният срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като увреденото лице може да предяви иск за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В този смисъл, за да може надлежно да упражни процесуалното право на иск пред съда, пострадалият по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите трябва да е наясно със становището на застрахователя по предявената претенция- в срока на чл.496, ал.1 от КЗ не е получен отговор от застрахователя или застрахователят изрично да обоснове мотивиран отказ от плащане или застрахователят да е определил или изплатил обезщетение, но увреденото лице да не е съгласно с неговия размер. В случая е налице хипотезата на чл.106 от КЗ, тъй като с писмо от 02.06.2026г. застрахователят е поискал от ищците да представят доказателства във връзка с определяне на застрахователното обезщетение.

Въпросът за това дали те са относими към неговото определяне не е релевантен към допустимостта на исковете. Цитираното писмо не може да се приеме за изричен отказ от плащане на застрахователно обезщетение. От момента на получаване на изричния отказ или от момента на изтичането на максималния срок за произнасяне по чл.108, ал.2, ал.3 и ал.5 от КЗ,която от двете дати е по –ранна, увреденото лице би могло да упражни своето процесуално право на иск пред съда. От този момент е допустимо да бъде предявен иск срещу застрахователя по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите./ Р № 12/19.01.2026г. по т.д. № 2

424/25г., ВКС, ТК, II т.о./

В този смисъл предявените искове са недопустими, тъй като са заявени преди изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 264/22.07.2026г. на СОС, първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 134/26г.

III

Определението подлежи на обжалване пред

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3